Решение № 4193 от 28.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4193 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20225330114841 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 14841/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с., е образувано след като с Определение № 2244/29.09.2022 г. по в.ч.гр.д. № 2130/2022 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, VІІІ гр. с., е решен спор за подсъдност между Районен съд – Пловдив и Районен съд – Котел.

При Районен съд – Котел е образувано гр.д. № 125/2022 г. на 18.03.2022 г., след като образуваното на 25.02.2022 г. в Районен съд – Пловдив гр.д. № 2708/2022 г. по искова молба с вх. № 15770/25.02.2022 г., е било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Котел. Към гражданско дело № 125/2022 г. Районен съд – Котел е съединил за общо разглеждане и други две дела, също изпратени от Районен съд – Пловдив по правилата на специалната местна подсъдност – гр.д. № 208/2022 г. и гр. д. № 240/2022 г., и двете по описа на Районен съд – Котел. Тези две дела са били образувани първоначално в Районен съд – Пловдив на 25.02.2022 г. – първото под № 2711/2022 г. по искова молба с вх. № 15772/25.02.2022 г., а второто под № 2712/2022 г. по искова молба с вх. № 15773/25.02.2022 г.

1

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД от „Богалита трейд“ ЕООД, ЕИК 825372330, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов“ № 61А, ет. 3, ап. 9, срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов“ № 37, както следва:

- по първата искова молба с вх. № 15770/25.02.2022 г. по описа на РС – Пловдив – за присъждане на сумата от 371,52 лв. /триста седемдесет и един лева и петдесет и две стотинки/ по Фактура № 8242117256 от 31.07.2020 г.

„ОРИГИНАЛ“, представляваща сбора от 285,61 лв. с ДДС за „пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение“, собственост на ищеца – „***”, намиращ се в община *** и 85,91 лв. с ДДС – „цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа“ за месец юни 2020 г., която е заплатена без основание, к а к т о и сумата от 403,63 лв.

/четиристотин и три лева и шестдесет и три стотинки/ с ДДС по Фактура № ***от *** г. „ОРИГИНАЛ“, представляваща сбора от 310,30 лв. с ДДС за „пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение“, собственост на ищеца – „***“, намиращ се в община *** и 93,33 лв. с ДДС – „цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа“ за месец юли 2020 г., която е заплатена без основание, ведно със законната лихва върху сумите за периода от входирането на исковата молба в съда – 25.02.2022 г., до окончателното изплащане;

- по втората искова молба с вх. № 15772/25.02.2022 г. по описа на РС – Пловдив – за присъждане на сумата от 389,49 лв. /триста осемдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ с ДДС по Фактура № *** от ***г.

„ОРИГИНАЛ“, представляваща сбора от 302,78 лв. с ДДС за „пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение“, собственост на ищеца – „***“, намиращ се в община *** и 86,70 лв. с ДДС – „цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа“ за месец февруари 2020 г., която е заплатена без основание, както и сумата от 313,42 лв. /триста и тринадесет лева и четиридесет и две стотинки/ с ДДС по Фактура № 8236914863 от 30.04.2020 г. „ОРИГИНАЛ“, представляваща сбора от 243,65 лв. с ДДС за „пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение“, собственост на ищеца – „****“, намиращ се в община ***и 2

69,77 лв. с ДДС – „цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа“ за месец март 2020 г., която е заплатена без основание, ведно със законната лихва върху сумите за периода от входирането на исковата молба в съда – 25.02.2022 г., до окончателното изплащане;

- по третата искова молба с вх. №15773/25.02.2022 г. по описа на РС – Пловдив – за присъждане на сумата от 175,04 лв. /сто седемдесет и пет лева и четири стотинки/ с ДДС по Фактура № ***от ***г. „ОРИГИНАЛ”, представляваща сбора от 135,37 лв. с ДДС за „пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение“, собственост на ищеца – „***“, намиращ се в община ***и от 39,67 лв. с ДДС – „цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа” за месец септември 2017 г., която е заплатена без основание; сумата от 179,88 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/ с ДДС по Фактура №***от *** г.

„ОРИГИНАЛ“, представляваща сбора от 139,12 лв. с ДДС за „пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение“, собственост на ищеца – „***“, намиращ се в община ***и от 40,76 лв. с ДДС – „цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа“ за месец юни 2017 г., която е заплатена без основание; както и сумата от 247,13 лв. /двеста четиридесет и седем лева и тринадесет стотинки/ с ДДС по Фактура № ********** от***г. „ОРИГИНАЛ“, представляваща сбора от 194,64 лв. с ДДС за „пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение“, собственост на ищеца – „***“, намиращ се в община ***и от 52,49 лв. с ДДС – „цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа“ за месец май 2017 г., която е заплатена без основание, ведно със законната лихва върху сумите за периода от входирането на исковата молба в съда – 25.02.2022 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че осъществява търговската си дейност на територията на Област ***и е потребител на електроенергия, относно притежаван от него обект с ИТН *** – „***“ с. ***, общ. ***, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством електропровод 20 kV, собственост на дружеството. Понижаването на доставената електроенергия също се извършвало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение, а именно мачтов трафопост – командна кабина и ел. провод 20 kV, който се стопанисвал и поддържал от ищеца и бил изпълнен в съответствие с „Разрешение за строеж“ № *** г. на Община ***от ИО ***АД 3 и въведен в експлоатация/присъединен към електропреносната мрежа с разрешение № ***, издадено от ДНСК – София и РДСК гр. Пловдив на дата *** г. – преди ответникът да получи лицензията си за осъществяване на основната му дейност. Изтъква, че ответникът не е собственик на съоръжението, не е участвал в изграждането му и сега не участва в стопанисването му. Понастоящем обаче ответникът ползвал трафопоста за преобразуване на електроенергия от средно в ниско напрежение, достъп и пренос на електроенергия НН (ниско напрежение) по кабелни линии НН на ищеца през неговия имот и до други потребители, с които ищцовото дружество имало сключени договори за наем, без да заплаща нищо за това, като същевременно начислявал такси за пренос и достъп ниско напрежение, които са част от цената по процесните фактури. Посочва се, че ищцовото дружество било заплатило всички суми по издадените му от ответника фактури, а именно: Фактура №*** от *** г. на обща стойност 414,91 лв. с ДДС, Фактура № ***от *** г. на обща стойност от 447,02 лв. с ДДС, Фактура № *** от *** г. на обща стойност от 432,96 лв., Фактура № *** от ***г. на обща стойност от 355,49 лв., Фактура № *** от *** г. на обща стойност от 276,07 лв., Фактура № *** от *** г. на обща стойност от 216,12 лв. и Фактура № ********** от *** г. на обща стойност от 282,19 лв. Поддържа, че неоснователно бил платил по фактурите суми за „пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение“ и „цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа“, начислени с ДДС, съответно в размер на 285,61 лв. и 85,91 лв. или общо 371,52 лв. по Фактура № ***г.; 310,30 лв. и 93,33 лв. – общо 403,63 лв. по Фактура №*** г.; 302,78 лв. и 86,70 лв. по Фактура № *** г.; 243,65 лв. и 69,77 лв. по Фактура № ***г.;

135,37 лв. и 39,67 лв. – общо 175,04 лв. по Фактура № ***г.; 139,12 лв. и 40,76 лв. – общо 179,88 лв. по Фактура № ***г.; и 194,64 лв. и 52,49 лв. – общо 247,13 лв. по Фактура № **********/*** г.

Сумите не се дължали, тъй като всички технически съоръжения, с които се осъществявало преобразуването на електроенергията, били собственост на „Богалита трейд“ ЕООД, а уредите за измерване на електроенергията за краен потребител били монтирани в трафопост килия „ниско напрежение“, също собственост на дружеството. Трафопостът бил присъединен към мрежата на ответника „средно напрежение“ и преобразувал електроенергията от „средно напрежение“ в „ниско напрежение“, което означавало, че ответникът не 4 доставял електроенергия ниско напрежение. Ищецът реално захранвал собствения си обект по мрежа, която била негова собственост, и счита, че не следвало да заплаща цена за услуга и дейност, които не му се предоставяли.

Развива подробни съображения с аргументи, изведими от приложимата според ищеца нормативна уредба, относно реда за законосъобразно измерване на използваната електроенергия и начисляването на следващите се от това такси. Поддържа, че за дължимостта на цена за пренос и за достъп за мрежа на съответно ниво на напрежение (високо, средно, ниско), значение имало къде е точката на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва потребената електроенергия.

В тази насока счита, че извършваното от ответника измерване на ел. енергия било в противоречие с правилото, че мястото на измерване следва да бъде на страната с по-високото напрежение, в случая – на средно напрежение, т.е. измерването било извън нормативно определените места и на ниво ниско напрежение. Последното имало за резултат, че за ищеца не било възниквало задължение за заплащането на цената за достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика. Предвид развитите в исковата молба съображения счита, че сумите, платени от ищеца на ответника за „пренос по електроразпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение“ и за „цена за пренос и достъп през/до електропреносна мрежа“, начислени по процесните фактури, били платени без основание и подлежали на връщане. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на претендираните суми, ведно със сторените разноски.

Ангажира писмени доказателства по всеки иск.

В срока по чл. 131 от ГПК са подадени два отговора – вх. № 852/26.04.2022 г., изпратен по пощата на 21.04.2022 г., и вх. № 963/13.05.2022 г., изпратен по пощата на 12.05.2022 г., и двата вх. номера по описа на Районен съд – Котел, от ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с които оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че причината за възникналия между страните спор било нежеланието на ищеца да заплаща утвърдените от КЕВР цена за пренос до електроразпределителната мрежа и цена за достъп и пренос до електропреносната мрежа, въпреки наличието на валидна облигационна връзка, по силата на която били начислени процесните суми и фактът на реалното предоставяне на тези услуги, както и нежеланието на ищцовото дружество, като собственик на енергиен обект мачтов трафопост, да пригоди 5 обекта по начин, който да осигури възможност за измерване на електрическата енергия на ниво средно напрежение. В тази насока изтъква, че отношенията между страните във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се уреждат с договор, сключен на 16.01.2015 г. на основание чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия, т. 27.4. и т. 2.7.7 от Лицензията за разпределение на електрическа енергия „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ПУЕМ, ПУЕС и ПИКЕЕ, като твърди, че услугите се предоставят в обект с ИТН ***, а не в обект с ИТН ***, както било отбелязано в исковата молба, който представлявал номер на средството за търговско измерване, монтирано на обекта. Посочва, че ответното дружество разполагало с лицензия да извършва услугата по пренос и разпределение на ел. енергия по утвърдено от КЕВР цени, като предоставените мрежови услуги на ищеца, вписани в процесните фактури, били остойностени съгласно действащото в процесния период решение на комисията и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа.