Решение № 349 от 11.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Пловдив, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000209 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 78 от 13.02.2024г., постановено по т.д. № 115 по описа за 2023г. на ОС Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Ц. Г. ЕГН ********** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш. №*** искове за заплащане на сума над 30 000 лв. до претендираните 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и за заплащане на сума над 83 лв. до претендираните 166 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи във връзка с лечение на получени увреждания, всички вследствие ПТП, станало на 09.08.2020г., причинено виновно от С.Л.С. при управление на лек автомобил О.З., с рег. №*********, ведно със законната лихва от 18.11.2022г. до окончателното им заплащане.

Решението в посочените отхвърлителни части е обжалвано от Г. Ц. Г.

1

ЕГН **********, чрез адв. Г. Г. с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Оспорен е като неправилен и извода на решаващия съд, че увреждането е съпричинено от пострадалия, както и определения процент на съпричиняване. Искането, отправено до въззивният съд, е решението в частта, с която предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени да бъде отменено и исковете уважени изцяло, ведно със законните последици – разпределяне отговорността за разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който „ЗК Л.И.“ АД ЕИК **********, представлявана от адв. Д. Х. оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваните части да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по активно субективно съединени искове на Г. Ц. Г. ЕГН ********** против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш.

№*** с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 150 000 лв., както и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 166 лв., вследствие претърпяно увреждане в резултат на ПТП, станало на 09.08.2020г. на път *-*, км.241+600м. между с. К. и с. И., обл. П.. Твърденията, на които се основават предявените искове се свеждат до следното: на 09.08.2020г. на път *-*, км.241+600м. между с. К. и с. И., обл. П. С.Л.С. при управление на лек автомобил марка О., модел З. с рег. №*********, нарушавайки правилата за движение – чл. 25, ал.1 ЗДвП и чл. 37, ал.3 ЗДвП е причинил ПТП, вследствие което е пострадал ищеца. Сочи, че причиненото му увреждане се изразява в средна телесна повреда – счупване в основата на дясна пета дланна кост, довело до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник, открито 2 счупване на близкостояща фаланга на десен четвърти пръст с изкълчване на средна интерфагиална става, довело до умъртвяване на меките тъкани и оперативна ампутация на едноименния пръст, предизвикало постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на дясна ходилна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десния крайник. За станалото ПТП твърди, че е образувано ДП №***/2020г. по описа са РУ К., в хода на което било установено, че вина за настъпилото ПТП има водача на лекия автомобил, който е навлязъл в платното за движение, изпълнявайки маневра „завой на ляво“, като е създал опасност за движещия се по същото платно мотоциклетист – ищеца, което наложило последния, за да предотврати произшествие, да навлезе в банкета, за да изпревари движещия се пред него автомобил, след което се ударил в крайпътен знак. Ищецът сочи, че с влязло в сила решение № 132 от 05.10.2022г., постановено по НАХД № 385/2022г. по описа на РС К. С.Л.С. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б.б., пр.2 вр. с чл. 342, ал.1 НК, като е освободен от наказателна отговорност. Твърди, че гражданската отговорност на виновния за ПТП-то водач е застрахована при ответника, поради което и е заявил претенцията си за изплащане на обезщетение на 16.11.2022г., получена от застрахователя на 18.11.2022г., но въпреки това същия не е определил, нито заплатил обезщетение. Затова и като твърди, че при станалото ПТП е получил увреждания, които са наложили настаняването му в болнично заведение за периода от 09.08.2020г. до 17.08.2020г., когато е бил изписан с назначено домашно лечение за 39 дни, както и че влошаване на състоянието му е наложило повторна хоспитализация на 16.09.2020г., при която му е ампутиран 4-ти пръст, вследствие развита некроза на средна и дистална фаланга, след което е бил изписан на 19.09.2020г. с предписан домашен режим на лечение за 34 дни и най – сетне проведено му е оперативно лечение – поставяне на остеосинтеза и плака на дясна ръка, довело до последващ назначен домашен режим на лечение за периода 20.10.2020г. до 18.11.2020г., въпреки което състоянието му не е подобрено, тъй като изпитвал затруднения при ходене, имал оток и болка в дясното ходило и бил нарушен захвата на дясната му ръка, настоява ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, довели до невъзможността му да упражнява трудова дейност в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва считано от 18.11.2022г. до окончателното й заплащане. Освен това претендира 3 за заплащане и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на киршнерова игла в размер на 108 лв. и потребителски такси в размер на 46.40 лв. и 11.60 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът – ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С.ш. №*** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с твърдения, че е процесуално допустим, но неоснователен.

Оспорва всички твърдения в исковата молба с изключение на факта, че водача на лекия автомобил е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на станалото ПТП.

Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД и конкретно причинени на ищеца вреди, които да са в пряка причинна връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач. Навежда възражения за съпричиняване, които твърди, че се изразяват в непроведено от пострадалия лечение и/или рехабилитация; че пострадалия е управлявал мотоциклета без предпазна каска и/или екипировка; управлявал е мотоциклета с превишена скорост; не е предприел действия за предотвратяване на настъпилото ПТП чрез спиране.

При условията на евентуалност оспорва иска и по размер като твърди, че претендирания такъв е прекомерен и несъобразен с принципа на справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва като акцесорна претенция, предвид неоснователността на главното вземане.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ от Г. Г. със застрахователна претенция, депозирана на 18.11.2022г., по няма данни за определено и изплатено застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, 4 откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да определи и изплати обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

С влязло в сила решение № 132 от 05.10.2022г., постановено по НД № 385 по описа за 2022г.на РС К. С.Л.С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 09.08.2020г. на участък от път *-* на км. 241+600 метра между с. К. и с. И., обл. П. при управление на лек автомобил марка «О.», модел «З.» с рег.

№********* е нарушил правилата за движение – чл. 25, ал.1 ЗДвП и чл.37, ал.3 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Г. Ц. Г. ЕГН ********** от с.

К., обл. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в основата на дясна пета дланна кост, довело до затрудняване движението на десен горен крайник; открито счупване на близко стояща фаланга на десен четвърти пръст с изкълчване на средна интерфагиална става, довело до умъртвяване на меките тъкани и оперативна ампутация на едноименния пръст, което е довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на дясна ходилна кост, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник, за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.

Коментираното решение се ползва с последиците на чл.300 ГПК и задължава гражданския съд да приеме за установено извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка О., модел З. с рег. №********** С.Л.С. е била застрахована при ответника към датата на настъпилото ПТП.

По тези установени факти не е формиран спор във въззивното производство. Спорните факти и обстоятелства пред настоящата инстанция са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала справедливия размер на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и приетото за основателно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

За отговор на тези спорни въпроси от значение са събраните гласни 5 доказателства и приетите съдебномедицински и съдебно психологическа експертизи.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитана Л.П.Г., чиито показания съдът кредитира, като преки, непосредствени и без данни за заинтерисованост. Св. Г., майка на фактическата съжителка на ищеца, твърди, че след станалото ПТП Г. е на 30 % от това, което е бил преди това – от здрав и прав мъж се е превърнал в оплакващ се от болки в кръста, накуцващ, с липсващ пръст на ръката.

Свидетелката сочи, че станалото е предизвикало шок и напрежение у ищеца и се е отразило и на психическото здраве му здраве, принуден бил да разчита на помощта на свои близки, вкл. и при предвижване.

В аналогичен смисъл са показанията и на св. М.С. Г., които съдът кредитира като отчита, че са преки, непосредствени и незаинтерисовани от изхода на спора. Свидетелката твърди, че вследствие инцидента приятелят й Г. бил хоспитализиран, където след го снимали се установило, че се налага операция на крака и поставянето на пирони. Твърди, че след изписването му от болницата именно тя се е грижила за него, като му е правила превръзки и го е придружавала до тоалетна. Сочи, че ищеца бил в количка, поради което и не е излизал от вкъщи, което продължило и след сваляното на гипса, когато се налагало да си пази крака и се придвижвал с патерици. Заявява, че ищеца имал хобита, едно от които мотора и мотоклуба, в който се събирал с приятели, но престанал да се вижда с тях, тъй като се притеснявал от липсващия му пръст.