Решение № 137 от 14.05.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Б., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ив. И. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20251810103146 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба „*“ ЕАД, ЕИК: *, гр. С., ул. „Д.

Х.“ № *-*, срещу С. Н. Л., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „В. Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с правно основание чл. 422 ГПК.

В исковата молба (ИМ) на „*“ ЕАД се твърди, че дружеството имало вземане срещу физическото лице (ФЛ) за сумата от 2 497.52 лв., която е била част от чистата стойност на Договор за потребителски кредит № * от 18.05.2024г. между страните, който с бил частично нищожен, съгласно Разпореждане № 1011/07.08.2025 г. по ч. гр. д. № 757/2025 г. на Троянския районен съд. С оглед на изложеното „*“ ЕАД моли Б.ския районен съд (БРС) да приеме за установено по отношение на С. Н. Л., че същият му дължи сумата от 2 497.52 лв. на основание чл. 422 ГПК. Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът С. Н. Л. признава иска и възразява срещу претенцията за разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите и по правото:

Съдът намира, че е сезиран с УИ по чл. 422 ГПК на „*“ ЕАД срещу С. Н. Л., с който ищецът иска да се установи по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 2 497.52 лв., представляваща част от чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № * от 18.05.2024г. между страните, ведно със законната лихва от 25.07.2025 г. до окончателното й плащане. За да е основателен така предявеният иск, ищецът трябва да докаже, че е платил сумата, която претендира, по нищожен договор. Ответникът 1 трябва да докаже възраженията си срещу иска.

В случая към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение заявителят е представил Извлечение от счетоводни книги към 10.07.2025г. и Договор за потребителски кредит № * от 18.05.2024г.От Договор за потребителски кредит № * от 18.05.2024г.,сключен между “*” ЕАД и С. Н. Л. се установява, че размерът на отпуснатия кредит е 4800.00лева /общ размер на кредита 5 520.48лева/. В общия размер на кредита е включена застраховка в размер 720.48лева. По отношение на договорната и мораторната лихва става ясно, че същите са формирани върху размера на главницата, който включва не само непогасената главница на отпуснатия кредит, но и застраховката. В уточнителната молба е посочено, че длъжникът е направил плащане по договора в общ размер на 2302.48 лева.

Договорът, по който се търси изпълнение има характер на договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Същевременно предвид неразривната и свързаност с договора за кредит, с договарянето и дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приеме за такава. С оглед изложените по-горе съображения съдът счита, че по договора се дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. В случая предоставената в кредит сума е в размер на 4800.00лева, т.е. това е чистата стойност на кредита. Видно от уточняващата молба на заявителя, длъжникът е заплатил сума в размер на 2302.48 лева, при което се формира непогасена част в размер на 2 497.52лева. Поради това съдът счита, че следва да се уважи УИ само за частта на непогасената главница в размер 2 497.52лева, респ. 1276.96 евро, заедно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението /25.07.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК), както следва: (1) в заповедното производство – 44.52 евро за ДТ и 76.69 евро за юрисконсултско възнаграждение, и (2) в исковия процес – 44.52 евро за ДТ и 76.69 евро за юрисконсултско възнаграждение, или всичко 242.42 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК, че С. Н. Л., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „В. Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, дължи на „*“ ЕАД, ЕИК: *, гр.

С., ул. „Д. Х.“ № *-*, сумата 1276 (хиляда двеста седемдесет и шест) евро и 96 цента, представляваща неизплатена част от главница, ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда: 25.07.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. Л. да плати на „*“ ЕАД сумата от 242 (двеста четиридесет и две) евро и 42 цента за съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

2

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Б., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ив. И. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от С. Ив. И. Гражданско дело № 20251810103146 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба „*“ ЕАД, ЕИК: *, гр. С., ул. „Д.

Х.“ № *-*, срещу С. Н. Л., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „В. Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с правно основание чл. 422 ГПК.

В исковата молба (ИМ) на „*“ ЕАД се твърди, че дружеството имало вземане срещу физическото лице (ФЛ) за сумата от 2 497.52 лв., която е била част от чистата стойност на Договор за потребителски кредит № * от 18.05.2024г. между страните, който с бил частично нищожен, съгласно Разпореждане № 1011/07.08.2025 г. по ч. гр. д. № 757/2025 г. на Троянския районен съд. С оглед на изложеното „*“ ЕАД моли Б.ския районен съд (БРС) да приеме за установено по отношение на С. Н. Л., че същият му дължи сумата от 2 497.52 лв. на основание чл. 422 ГПК. Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът С. Н. Л. признава иска и възразява срещу претенцията за разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Б.ският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите и по правото:

Съдът намира, че е сезиран с УИ по чл. 422 ГПК на „*“ ЕАД срещу С. Н. Л., с който ищецът иска да се установи по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 2 497.52 лв., представляваща част от чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № * от 18.05.2024г. между страните, ведно със законната лихва от 25.07.2025 г. до окончателното й плащане. За да е основателен така предявеният иск, ищецът трябва да докаже, че е платил сумата, която претендира, по нищожен договор. Ответникът 1 трябва да докаже възраженията си срещу иска.

В случая към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение заявителят е представил Извлечение от счетоводни книги към 10.07.2025г. и Договор за потребителски кредит № * от 18.05.2024г.От Договор за потребителски кредит № * от 18.05.2024г.,сключен между “*” ЕАД и С. Н. Л. се установява, че размерът на отпуснатия кредит е 4800.00лева /общ размер на кредита 5 520.48лева/. В общия размер на кредита е включена застраховка в размер 720.48лева. По отношение на договорната и мораторната лихва става ясно, че същите са формирани върху размера на главницата, който включва не само непогасената главница на отпуснатия кредит, но и застраховката. В уточнителната молба е посочено, че длъжникът е направил плащане по договора в общ размер на 2302.48 лева.

Договорът, по който се търси изпълнение има характер на договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Същевременно предвид неразривната и свързаност с договора за кредит, с договарянето и дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приеме за такава. С оглед изложените по-горе съображения съдът счита, че по договора се дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. В случая предоставената в кредит сума е в размер на 4800.00лева, т.е. това е чистата стойност на кредита. Видно от уточняващата молба на заявителя, длъжникът е заплатил сума в размер на 2302.48 лева, при което се формира непогасена част в размер на 2 497.52лева. Поради това съдът счита, че следва да се уважи УИ само за частта на непогасената главница в размер 2 497.52лева, респ. 1276.96 евро, заедно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението /25.07.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК), както следва: (1) в заповедното производство – 44.52 евро за ДТ и 76.69 евро за юрисконсултско възнаграждение, и (2) в исковия процес – 44.52 евро за ДТ и 76.69 евро за юрисконсултско възнаграждение, или всичко 242.42 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Б.ският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК, че С. Н. Л., ЕГН: **********, гр. Б., ж. к. „В. Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, дължи на „*“ ЕАД, ЕИК: *, гр.

С., ул. „Д. Х.“ № *-*, сумата 1276 (хиляда двеста седемдесет и шест) евро и 96 цента, представляваща неизплатена част от главница, ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда: 25.07.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. Л. да плати на „*“ ЕАД сумата от 242 (двеста четиридесет и две) евро и 42 цента за съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

2

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________