Решение № 443 от 29.03.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 49/2022
- Вид
- Решение № 443
- Подписан
- 29.03.2022
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.16,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.557,ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 443 гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20221000500049 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 05.11.2021г по гр.д. № 622/2020г Софийски окръжен съд , ТО , ІІІ състав е отхвърлил предявения иск от Г. К. С. против Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000лв, претърпени от ПТП, настъпило на 30.12.2019г по вина на неустановен водач на неустановено МПС, на осн. чл. 557, ал.1,т.1 вр. чл. 558,ал.5, пр.1-во от КЗ. Съдът е приел, че разноски по делото не следва да се присъждат.
Решението на СОС се обжалва с въззивна жалба от ищцата Г.С., представлявана от адв. О. , изцяло , с оплакване за незаконосъобразност. Въззивницата поддържа, че по делото съдът не е съобразил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, че изводите на съда са необосновани, че неправилно съдът е кредитирал заключението на САТЕ, което е оспорено от ищцата. Поддържа, че не е съобразено, че на ищцата й се е наложило да предприеме спасителна маневра. Поддържа,че неправилно СОС е тълкувал и приложил материалния закон.
Моли, след като се съобразят доказателствата по делото, решението на СОС да бъде отменено и предявеният иск изцяло уважен.
1
Гаранционен фонд депозира писмен отговор , с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
В о.с.з. въззивникът Г.С. се представлява от адв. О., който поддържа въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде изцяло уважен. Поддържа, че по делото се установява, че единствено виновен за ПТП е водач на неустановен автомобил, причинил увреждания на ищцата. Претендира разноски по делото по реда на чл.38 от ЗА.
Ответният Гаранционен фонд се представлява в о.с.з от юрк. Ш., който оспорва жалбата и моли решението на СОС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият депозира писмени бележки по делото , с които моли исковете да бъдат отхвърлени по съображения имложени в отговора на въззивната жалба. Посочва, че изводите на вещото лице са хипотетични , базирани на констативен протокол без доказателствена стойност по отношение на механизма на ПТП. Поддържа, че ищецът не е доказал именно механизма на настъпване на ПТП. Според ответникът не се установява и причинната връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, които биха могли да се получат и при падане от собствен ръст. Моли , ако се приеме установен деликта, да бъде отчетено съпричиняване на увреждането. Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен. Моли решението на СОС да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения, развити във въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от претърпяно ПТП, причинено от неустановен водач на неустановено 2
МПС.
Хипотезите, в които Гаранционният фонд изплаща обезщетения във връзка с вреди или смърт, настъпили при ПТП, са изчерпателно уредени в чл.557,ал.1, т.1 и т.2 от КЗ. По настоящото дело с оглед развитите в исковата молба твърдения за факти и формулирания петитум следва да се приеме,че съдът е сезиран с иск , предявен на осн. чл.557,ал.1, т.1от КЗ – развити са твърдения и искане към тях за настъпило ПТП на територията на страната, като същото е причинено от неустановен водач на неустановено МПС.
Освен посочените хипотези, за да възникне задължение за Фонда да заплати обезщетение за вреди причинени от ПТП следва да се установят предпоставките на закона за ангажиране деликтната отговорност на водача, вместо когото отговаря Фонда – да се установи, че същият виновно и противоправно е причинил вреда на ищеца, причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
В отговора на ИМ ответникът възразява, че не е установен фактическия състав на деликтната отговорност на неустановения водач, тъй като контативния протокол няма доказателствена стойност за механизма на настъпване на ПТП. Възразява, че причина за ПТП е поведението на ищцата, която е управлявала автомобила си с несъобразена скорост, реагирала е неадекватно на хлъзгав път и наклон и е самокатастрофирала. В отговора на въззивната жалба ответникът навежда за първи път и възражение, че увредите на ищцата могат да се дължат и на падане.
Видно от депозирания отговор на ИМ и наведените в него възражения на ответника може да се приеме, че страните не спорат за това, че ищцата е претърпяла ПТП на 30.12.2019г.
Този факт се установява и от изслушания по делото свид. Т.. В о.с.з. на 13.04.2021г свидетелят К. Т., който установява, че преди Нова година на 2020г е шофирал автомобил от гр. Ихтиман към гр. София по околовръстния път, като се движил се със скорост около 60 км/ч . Установява,че бил на около 100 метра зад автомобила на ищцата. Според свидетеля пътят бил замръзнал.Според свидетеля ищцата се движила в нейната лента и свидетелят видял, че насреща й се задал черен джип, който се движил се бързо, със скорост над 100 км/ч, в средата на платното за движение. Според свидетеля пътят бил прав, имало възвишение. Според свидетелят, ищцата, за да избегне челен удар с джипа, завила леко надясно и влязла в банкета, колата й започнала да се върти наляво-надясно, поднесла няколко пъти и се блъснала в едно дърво. Свидетелят установява, че ищцата натиснала спирачки, тъй като видял светлините на стоповете й. Свидетелят установява, че джипът продължил да се движи по средата на платното и самият той някак си се разминал с джипа, който не спрял и продължил.
3
Съдът кредитира свидетелските показания, като съобразява,че свидетелят е очевидец на събитията, показанията му са логични , липсват съмнения за неговата безпристрастност и показанията не се опровергават от доказателства по делото.
Идентични показания свидетелят дава в рамките на воденото досъдебно производство, което съдът възприема като доказателство за трайността и последователността на свидетелските спомени.
За настъпилото ПТП на 30.12.2019г е съставен потокол за ПТП с пострадали лица на 27.01.2020г и е образувано досъдебно производство, което е прекратено с прокурорско постановление , поради възприет извод, че за ПТП вина носи само настоящата ищца, която е предизвикала ПТП поради субективните си действия и изгубване на контрол над управлението на автомобила.
В о.с.з. на 12.10.2021г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. инж. Д., който дава заключение, че ПТП е настъпило като ищцата се е движила по заледено , двупосочно платно с лек възходящ наклон със скорост от около 80км/ч в дясната си лента за движение и на 100м зад нея е пътувал свид. Т..В същото време , но в противоположна посока пътува неизвестен черен джип, който плавно насочвал челната си част наляво, спрямо посоката на движението си. Ищцата забелязвайки това навлизане на джипа в лентата й за движение и с цел избягване на удара с него задейства спирачната система и предприела отклоняване надясно на автомобила си. Десните колела на автомобила стъпили в областта на банкета, автомобилът е започнал зигзагообразно движение и е преминал през банкета и навлязъл в крайпътното пространство, където челно се е ударил във високо растящо дърво и там се е установил на място. Според вещото лице , ако джипът е навлязъл наполовина в лентата за движение на ищцата няма достатъчно ширина за разминаване на автомобилите и те биха се ударили. Според пвещото лице минималната безопасна дистанция между двата автомобила би била 1.6м. Според вещото лице силата на удара между двата движещи се автомобила би била по-голяма от силата на удара на автомобила на ищцата с дървото. Според вещото лице ищцата неправилно е действала с органите на управление на автомобила и е изгубила контрол над него. Според вещото лице ПТП е било предотвратимо за ищцата, при условие, че същата в зоната на ПТП е боравела плавно със системите за управление – волан и спирачен педал, при което не би изгубила контрол над управлението на автомобила.
Същата се е движила със скорост от 80 км/ч при снеговалеж и поледица, на прав участък без завои, когато е възприела насрещното МПС,което според експерта предполага водачите на МПС в този участък да боравят плавно с органите за управление – кормилно колело и спирачен педал, тъй като опасността за загуба на надлъжна или напречна устойчивост на автомобила поради ниският коефициент на сцепление между гумите и пътя е била налице.
В о.с.з. на 17.03.2022г е изслушана двойна САТЕ, изготвена от в.л. инж. М. и инж. И., които дават заключение, че ищцата се е движила със скорост от около 80км/ч, 4 неизвестният джип със скорост от около 100км/ч. На около 40м преди да се разминат джипът навлязъл в лентата за насрещно движение. С цел избягване на челен удар ищцата отклонила автомобила вдясно и задействала спирачната система. Автомобилът й навлязъл на заледения банкет и станал неуправляем, напъснал платното за движение и се ударил в дърво.Според вещите лица ситуацията е била екстремна за ищцата, същата е имала около 0.8секунди за реакция и е реагирала своевременно на опасността.
Според вещите лица евентуален удар с насрещно движещ се автомобил със скорост от 100км/ч би бил по-опасен от удара в дървото. Причините за настъпване на ПТП е навлизането на неустановен джип в лентата за движение на ищцата , което е принудило ищцата да отклони автомобила си вдясно, за да избегне челен удар.Според вещите лица ищцата не е можела да заобиколи джипа отляво, реакцията й е била своевременна и с характер на спасителна маневра. Според вещите лица на мястото на ПТП разрешената скорост за движение е била до 90км/ч.
В о.с.з. вещите лица допълват, че колкото по-ниска е скоростта на движение на един автомобил, толкова по-голяма е вероятността на водача да го овладее, но и при ниски скорости е възможно поднасяне на автомобила.
По делото е изслушано и заключение на СМЕ, изготвено от в.л. д-р С., който установява,че вследствие на ПТП ищцата е получила разкъсно-контузна рана на лицето, счупване на дясна хълбочна кост с разместване, многофрагментно счупване на дясна голямопищялна кост в долната й част с разместване и частично изкълване на глезенната става. Счупването на големия пищял е лекувано оперативно с отккрито наместване и фиксиране на фрагментите с винтове. Остеосинтезата не е остранена.
Периодът на възстановяване от счупването на големия пищял е около 8месеца като през първите два месеца болките са били интензивни. Раната на брадата е зашита и заздравяла за около 3 седмици. При извършен личен преглед вещото лице установява,че ищцата има ограничен обем движение на глезенна става при движение на ходилото нагоре –надолу, като тези последици имат траен характерИщцта се е оплакала от болки на местата на травмите при натоварване В о.с.з. на 13.04.2021г е изслушана свид. С., майка на ищцата , която дава показания, че ищцата три месеца е била на легло и се е налаголо свидетелката да се грижи за нея. Установява,че ищцата е ходила на рехабилитация м.05.2020г/пет месеца след ПТП/ и ходила с патерици близо година.Свидителката установява,че ищцата се оплаква от болки на наранените места.