Решение № 315 от 10.12.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Монтана, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Албена Миронова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500579 по описа за 2024 година

Производството е свързано с обжалване на действия на съдебен изпълнител и е по реда на чл. 435-438 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на жалба подадена от „Й.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 410/2022 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба (СИС) при Районен съд-гр. Л., действащо чрез процесуалния си представител адвокат Н. Ш., срещу действие на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) Е.С., изразяващо се в отказ да бъдат конституирани част от наследниците на първоначалния длъжник, обективирано в Разпореждане от 22.07.2024 г.

В обстоятелствената част на жалбата взискателят по изпълнителното дело твърди, че незаконосъобразно ДСИ е отказал да конституира двама от тримата наследници на починалия в хода на изпълнителното дело длъжник. Твърди се, че към датата на смъртта на длъжника, той имал двама наследници по закон от първи ред и преживял съпруг. За неправилен се намира аргументът, поради който като такива не са конституирани неговите синове, а именно попадането на техния постоянен и настоящ адрес в друг съдебен район. Изводът на ДСИ за липса на местна 1 компетентност се счита, че го поставя в невъзможност да иска принудително изпълнение на ⅔ от вземането. Последният се намира за неверен, тъй като в хипотеза на предприемане на изпълнение срещу наследниците на починал длъжник, с адреси в различни съдебни райони, приложение имал чл. 116 от ГПК. С оглед конкретния казус се сочи, че след като един от наследниците има адрес попадащ в района на действие на ДСИ при Районен съд-гр. Л., то той имал задължение да конституира и другите наследници за целия размер на задължението на наследодателя.

Въз основа на така изложеното от жалбоподателя се прави искане за отмяна на разпореждането от 22.07.2024 г. в частта, с която е отказано конституиране на двама от наследниците на длъжника и връщане на делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия срещу всички наследници на починалия длъжник.

В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК, конституираният наследник на длъжника С. С. Р. не е подал писмено възражение.

На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2, in fine от ГПК ДСИ Е.С. е изложила мотиви по обжалваните действия. Най-напред, в хронологична последователност, се посочват извършените действия и справки предприети въз основа на подавани от взискателя молби. Жалбата се счита за допустима, но неоснователна. Поддържа се изводът обективиран в обжалваната част на разпореждането. За неправилни се намират разсъжданията за приложение на чл. 116 от ГПК, а не на чл. 427 от ГПК. Изразява се мнение, че след като чл.

116 от ГПК не се намира в част първа „Общи правила“ на ГПК, то тя е неприложима в изпълнителното производство. Позовава се на това, че в чл.

427 от ГПК не било посочено, че ал. 5 от същия не се отнася за наследници на длъжник.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена на 17.09.2024 г., т. е. в законоустановения по чл.

436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване (започнал да тече на 16.09.2024 г., л. 68 от изпълнителното дело), от процесуално легитимирана страна с правен интерес-взискател по изпълнителното дело, чрез надлежно упълномощен процесуален представител (видно от пълномощни намиращи се на л. 61-66 от изпълнителното дело), срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона 2 за форма и съдържание съгласно чл. 436, ал. 4, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, а извършените от ДСИ действия-незаконосъобразни.

Окръжен съд-гр. Монтана, действащ като контролна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт, а не като въззивна такава, след като се запозна с изложеното в жалбата и в мотивите на ДСИ по обжалваните действия, въз основа на доказателствата в изпълнителното дело, преценени поотделно и в съвкупност, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 410/2022 г. по описа на СИС при Районен съдгр. Л., е образувано на 16.09.2022 г. по молба от 08.07.2022 г. (л. 2 от изпълнителното дело), подадена от „Й.“ ЕАД, действащо чрез процесуалния си представител адвокат Н. Ш., въз основа на изпълнителен лист от 16.09.2021 г. (л. 3 от изпълнителното дело), издаден от Районен съд-гр. Л., 5- и състав, във връзка с влязла в сила на 10.09.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1612/2021 г. по описа на Районен съд-гр. Л., според който М. Ц. Р. е осъдена да заплати на дружеството взискател сума в общ размер на 1596,07 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-07.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 391,92 лв. разноски.

В хода на изпълнителното производство длъжникът е починал. Това обстоятелство е станало известно на ДСИ, след като на 26.01.2024 г. от взискателя е подадена молба (л. 38 от изпълнителното дело), в която се съдържат твърдения за настъпване на това юридическо събитие и искане за извършване на справка с цел потвърждаването му. С ръкописна резолюция ДСИ е указал такава да бъде извършена, от съдържанието на която е установено, че на 27.08.2023 г. длъжникът М. Ц. Р. е починала (л. 42 от изпълнителното дело). Съобразно това с постановление от 12.02.2024 г. (л. 43 от изпълнителното дело) ДСИ е спрял изпълнителното дело, като на взискателя са дадени указания да посочи срещу кои от наследниците да бъде насочено принудителното изпълнение. В отговор на това на 11.04.2024 г. дружеството взискател е подало молба (л. 51 от изпълнителното дело), с която 3 се иска извършване на справка за наследници на починалия длъжник, а така също и за конституирането им на негово място. Предвид това е поискана справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението-Национална база данни „Население“, за това кои са лицата, които са негови наследници. Такава справка, съдържаща пълни данни за съпруга и децата на починалия длъжник, като негови наследници (л. 55 от изпълнителното дело) е изготвена. Копие от нея е изпратено на взискателя за запознаване.

От двете справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението-Национална база данни „Население“ (л. 42, 55 от изпълнителното дело) се установява, че към 27.08.2023 г., като дата на откриване на наследството на длъжницата тя е имала наследници по закон от първи ред -двама низходящи, а именно нейните синове С. С.в С. и Г. С.в С.. Наред с това, същата, към датата на смъртта й, е била в граждански брак със С. С. Р.. Следователно, той като преживял съпруг, макар да не попада в никой от редовете за наследяване, наследява задълженията й заедно с наследниците в случая от първи ред. Последното е така, тъй като както в теорията се посочва, „трябва да съществува брак между съпрузите, за да може в случай на смърт на единия от тях другият да наследява“ (Т., Х. Българско наследствено право, десето преработено и допълнено издание, нова редакция, С. Т., Г.П., Сиела, София, 2013, с. 43) какъвто е и настоящият случай. Следователно взискателят може да поиска принудителното изпълнение да бъде насочено едновременно както спрямо синовете й, като наследници от еднаква степен на родство, така и срещу съпруга й, в какъвто смисъл е било и неговото искане.

На 22.07.2024 г. с разпореждане (л. 56 от изпълнителното дело), производството по изпълнителното дело е продължено, починалият длъжник е заличен, като на негово място е конституиран само съпругът й С. С. Р., а спрямо двамата й синове е постановен отказ от конституиране. Именно този отказ се обжалва в настоящото производство. В това разпореждане липсва изложение на мотивите, поради които е постановен отказът. Едва в представените от ДСИ мотиви във връзка с подадената жалба се излага, че той е постановен поради липса на местна компетентност. За да формира този 4 извод, преди това ДСИ е установил, че съпругът на длъжницата е с постоянен и настоящ адрес в гр. Л., а двамата й синове са с постоянни и настоящи адреси в общ. С., район К., с. Б..

Отказът от конституиране на двамата синове на починалия длъжник, в качеството им на негови наследници по закон от първи ред, представлява действие подлежащо на съдебен контрол. За да бъде преценено дали това действие на съдебния изпълнител е законосъобразно следва да бъде даден отговор на въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 116 от ГПК в случай на множество наследници на починал в хода на изпълнителния процес длъжник с различни адреси попадащи в различни съдебни райони.

Местната изпълнителна компетентност на държавните съдебни изпълнители е регламентирана в чл. 427 от ГПК. Разпоредбата на чл. 427, ал. 1 от ГПК съдържа изчерпателно посочване на шест отделни хипотези, които определят местната компетентност на органа по принудително изпълнение.

Тяхното изброяване е лимитативно и същите са императивни, като не могат да се тълкуват разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата за образуване на изпълнително дело се подава до съдебен изпълнител, в чийто район се намират постоянният или настоящ адрес на длъжника. „С разпоредбата на т. 5 очевидно съзнателно и нарочно е възприето правилото на чл. 105 ГПК за местната подсъдност в исковия процес, според което искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.“ (П., В. Преглед на проекта за Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, източник правно-информационна система Сиела). В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс от 2017 г. по отношение на чл. 427 от ГПК е посочено, че предложената негова редакция кореспондира с уредбата на подсъдността в исковото и заповедното производство. Тази компетентност е обща и се прилага при липса на основание за специална компетентност, каквато в случая не е налице.

Съгласно приетата с ДВ, бр. 86 от 2017 г., ал. 4 на чл. 427 от ГПК настъпилите след подаването на молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по чл.

427, ал. 1, т. 5 от ГПК, обуславящи местната компетентност, не са основание за препращане на делото. Разпоредбата на чл. 427, ал. 4 е аналогична на тази на чл. 120 от ГПК, касаеща подсъдността в общия исков процес. Двете 5 разпоредби уреждат изключение от общото правило, приложимо при липса на местна компетентност на сезирания съдебен орган, че той следва да препрати делото на компетентния такъв. Те уреждат релевантния момент, към който се преценява тази компетентност-на подаване на молбата. Именно с оглед на него последвалите изменения на обстоятелствата се определят като ирелевантни за компетентността. В този смисъл е и съдебната практика, според която основание за препращане на делото има само, когато обстоятелствата по чл.

427, ал. 1, т. 5 от ГПК, обуславящи местната компетентност (постоянния или настоящ адрес или седалището на длъжника), са настъпили преди подаването на молбата, т. е. само тогава те имат значение за подсъдността (в този смисъл е Решение № 144 от 20.09.2022 г., постановено по гр. д. № 1762/2022 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че когато като длъжници по изпълнителното дело са конституирани две или повече лица, приложение следва да намери разпоредбата на общите правила по чл. 116 от ГПК, тъй като в изпълнителното производство не са уредени различни от общите правила хипотези на подсъдност при няколко длъжника, с адреси в различни съдебни райони. Такъв именно е настоящият случай. От приложените писмени доказателства към изпълнителното дело се установява, че към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело първоначалният длъжник е имал постоянен и настоящ адрес в гр. Л., ул. „Я.“ № 9. Към датата на конституиране на наследниците му, единият от тяхнейният съпруг, също има постоянен и настоящ адрес в гр. Л., а двамата й синове са с постоянни и настоящия адреси в общ. С., район К., с. Б..