Решение № 35 от 25.01.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Ловеч, 25.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200539 по описа за 2025 година

С наказателно постановление № 25-1762-000206/14.05.2025 г. на З. Щ. М., Началник на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г., е наложена на И. Й. Р., ЕГН ********** от гр. Л., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП - глоба в размер на 150.00 лв., за това, че на 16.04.2025 г. в 14:10 часа, в община ЛОВЕЧ, на път ТРЕТИ КЛАС № 301, като Водач на лек автомобил, при обстоятелства: на третокласен път 111-301 км 34+300, с посока на движение към гр. Ловеч, управлява лек автомобил Мерцедес МЛ500 с рег. №..., собственост на V. M. /В.М./, адрес - L., 13 ....., като извършва изпреварване на разрешен за изпреварване участък и при навлизане в лентата за насрещно движение създава предпоставка за ПТП, принуждавайки движещият се там лек автомобил Тойота Корола с рег. №...., да излезе в дясно от платното за да избегне ПТП.

АУАН е съставен по свидетелски показания, съгласно преписка №176200-3027/16.04.2025г. на РУ-Ловеч, с което е извършил:

1. Създава опасност при изпреварване за насрещно ППС при навлизане в пътна лента, предназначена за движението им, с което виновно е нарушил/а чл.42 ал. 2 т.2 от ЗДвП;

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И. Й. Р. чрез адв.

А. М. от ЛАК, който го обжалва в срок и моли същото като незаконосъобразно и неправилно и съставено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила да бъде отменено. Сочи, че на 02.06.2025 год. му било връчено НП № 25-1762-000206/14.05.2025 год. на Началник РУ Ловеч, с което му е наложена имуществена санкция в размер на в размер на 150 лева и са ми отнети 13 контролни точки за нарушение на чл. 42. ад.2, т. 2 от ЗДвП. Сочи, че наказателното постановление е неправилно, противоречи на закона и е необосновано. Оплакванията са за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради издаването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че издаденото наказателно постановление е в противоречие с разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗАНН.

1

Наказващият орган е бил длъжен да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение, дали се касае за умишлено деяние и да представи доказателства за тях.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН за нарушение, което не е констатирано от контролен орган. И в АУАН и в НП изрично е посочено, че се издава въз основа па свидетелски показания, но самите свидетелски, показания не фигурират, не са приложени към акта и наказателното постановление и това е нарушило правото му на зашита. От негова страна липсва умисъл за извършване на нарушение. Сочи, че освен свидетелските показания имало видео, което не е приложено при което щяло да се установи, че на 16.04.2025 год. около 14,10 часа не е извършил нарушението описано в наказателното постановление. Сочи, че нарушението би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл. 11 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима в административнонаказателното производство по силата на чл. 11 от ЗАНН.

Счита, че в актовата преписка не са събрани достатъчно доказателства, че е нарушил задълженията си на водач на МПС вменени му по закон. Сочи, че в АУАН и НП всички тези обстоятелства, които характеризират в пълен обем нарушението, за което е санкциониран също не са отразени, което водило до непълно и неточно описание на нарушението. Сочи, че освен това дори да се приеме, че е извършил нарушението по непредпазливост поради небрежност, предвид начина на извършване на деянието, извършеното нарушение е с незначителни вредни последици и с по -ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид, което може да бъде отстранено веднага от контролните органи счита, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН. Сочи, че в обжалваното наказателно постановление, дори не е посочено въз основа на какво наказващия орган е приел, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. На тези основания и във връзка с Решение № 4/30.04.2025 год. на КС и Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г. на ВКС, моли съда да упражни съдебен контрол над неправилната преценка на Началника на РУ Ловеч при ОДМВР Ловеч за липса на „маловажност" и да отмени изцяло наказателното постановление. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него, редовно призована се явява адв. А. М. от ЛАК, която моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, в която насока излага подробни аргументи. Моли съда да присъди в полза на доверителят и разноски в размер на 400 лева.

АНО – Началника на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Същия е депозирал молба по делото, с която е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Моли съдът да остави жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди издаденото НП. Прави възражение за прекомерност на основание чл.53, ал.4 от ЗАНН.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Й. В.

Й., Г. М. Т. и Х. Т., от писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 30.04.2025 г. бил съставен Акт с бл. № 803227 за установяване на административно нарушение от свид. Й. В. Й. в присъствието на свид. Г. М. Т. и св. Х. Т. против И. Й. Р., ЕГН ********** от гр. Л., за това, че на 16.04.2025 г. в 14:10 часа, на третокласен път 111-301 км 34+300, с посока на движение към гр. Ловеч, управлява лек автомобил Мерцедес МЛ 500 с рег. №..., собственост на V. M. /В. М./, адрес - L., 13 ....., като извършва изпреварване на разрешен за изпреварване участък и при навлизане в лентата за насрещно движение създава предпоставка за ПТП, принуждавайки движещият се там лек автомобил Тойота Корола с рег. №.... да излезе в дясно от платното за да избегне ПТП. АУАН е съставен по свидетелски показания, съгласно преписка №176200-3027/16.04.2025г. на РУЛовеч, с което е нарушил чл.42 ал. 2 т.2 от ЗДвП. В акта е вписано като възражение „В този 2 ден не съм управлявал автомобила а моят баща Г.Б. Г. С акта не са иззети доказателства. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.

Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 02.06.2025 г., съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и преклузивните срокове на чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

От показанията на св. Й. се установява, че е актосъставител и поддържа написаното в акта. Установява се, че процесния АУАН е съставен въз основа на свидетелски показания и видеоклипа, който бил изгледал, като след като изгледал клипа написал акта на собственика на МПС, тъй като на клипа не се виждало кой е водача. Установява се, че след като изгледал записа установил, че съприкосновения между автомобила на жалбоподателя и автомобила на двамата свидетели по АУАН не е имало, както и че маневрата била извършена в разрешен участък на пътя, но тъй като водача на процесния автомобил създал опасност за движението бил съставен процесния АУАН. Установява се, че жалбоподателя му бил казал, че той е карал и тъй като не посочил друго лице да е управлявало автомобила, съставил процесния АУАН.

От показанията на свидетелите по акта – Г. М. Т. и Х. Т., дадени в съдебно заседание се установи, че са очевидци на посоченото в акта нарушение. Установи се, че вторият 3 свидетел е турски гражданин и не владее български език, поради което разпита му беше проведен в присъствието на лицензиран преводач. Установи се, че през м. май месец 2025 г. пътували за с. Горско Сливово, когато след завоя за с. Дренов, посока Ловеч – Летница, видели в тяхното платно светещи фарове идващи право срещу тях без реакция от страна на водача, както и че в последният момент се разминали с този автомобил, по думите на св. Г.

М. Т. „на косъм“. Установи се, че св. Х. Т. за да може да се размине с насрещно идващият му автомобил излязъл извън платното. Според показанията им на този участък от пътя изпреварването било разрешено, но тъй като те идвали отсреща водача на процесния автомобил можел да изчака. Веднага след случилото се отишли в ПУ гр. Летница, за да им кажат за случилото се като предали на полиция записа, който направили на видеорегистратора, с който бил оборудван автомобилът им. Установява се, че автомобила минал толкова бързо, че и двамата не видели водача, не могат да го опишат, както и че не биха могли да го разпознаят. Установява се, че процесния АУАН бил съставен в ПУ гр.

Летница, както и че при съставянето му били само те двамата и актосъставителя, а че нарушителят не бил там. Според показанията им процесния АУАН бил съставен в същия ден, когато се случило описаното от тях по – горе.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че АНО не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство констатациите в АУАН нямат доказателствена сила. Това е и позицията категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 год. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината , т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде процесното НП обаче, АНО не е сторил това. От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.