Определение № 40 от 10.01.2020, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 1279/2019
- Вид
- Определение № 40
- Подписан
- 10.01.2020
- Състав
- СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
/10.01.2020 г., гр. *****
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми януари двехиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1279/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 323, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 3 от СК.
Образувано е по искане от Г.С.Х. с правно основание чл. 323, ал. 3 от ГПК съдът да измени привременните мерки, постановени с протоколно определение от 08.10.2019 г. по г. д. № 1279/2019 г. на РС - *****, и определи молителят да упражнява родителските права по отношение на детето А.А.А., ЕГН **********, родена на *** г., местоживеенето на детето да бъде при майката и режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване.
Молителят обосновава искането си твърдейки, че отглеждането на детето не от неговата майка, не е в негов интерес, влияе негативно на развитието му и то се чувства нещастно. В подкрепа на тези твърдения излага конкретна ситуация: На 07.12.2019 г., в изпълнение на съдебното определение от 08.10.2019 г. по г. д.
1279/2019 г. на Районен съд - ***** Х. отишла в посочения час пред дома на бащата в с. *****, за да вземе дъщеря си, но вместо да я дадат, бившият ѝ свекър ѝ казал, че детето го няма, тъй като било в болница. На въпросите на молителя в коя болница се намира детето, откога е прието, в какво състояние е, той се развикал, че нямало да ѝ каже къде се лекува А., че нямало да ѝ дава никаква информация, да изчезвала от тях и той нямало да се занимава с нея.
Посегнал да я удари и тя избягала в колата, която я чакала. Свидетели на това били баба ѝ, майката на свекъра ѝ и шофьора на автомобила. Върнала се вкъщи разтревожена за състоянието на детето, разплакана и ядосана от безпомощност, че не знае къде е детето и как е то. Веднага потърсила от близки телефонния номер на свекърва ѝ, за да се свърже се нея. Когато й позвънила, на въпросите ѝ къде е детето и дали е добре, тя отговорила троснато, че няма да ѝ каже, но предвид настояванията ѝ, само уточнила, че е в заразното отделение, без да споменава в коя болница и в кой град се намира, като накрая ѝ извикала, че нямало да се занимава с нея, тъй като имала други проблеми и ѝ затворила телефона. Х. продължила да звъни в отчаянието си да разбере какво се случва с детето ѝ, като не спирала да прави опити да се свърже с бившата ѝ свекърва, но тя не ѝ отговаряла на обажданията. Позвънила на кварталния полицай, но се оказа, че той не работел в почивните дни. Цял ден търсила на място и по телефона кмета на с. *****, където живее и кмета на с. *****, където живеел бащата на детето, но и те не могли нищо да направят, тъй като било съботен ден.
Звъняла в Отдел „Закрила на детето” към ДСП *****, РУ *****, но всички ѝ давали единствено съвет да подаде жалба в понеделник и ѝ отговаряли, че не могат да ѝ помогнат. В неделя рано сутринта наела автомобил и отишла в гр. *****, за да търся дъщеря си. Ходила от едно лечебно заведение в друго, докато накрая открила детето в Окръжна болница. При пристигането ѝ в отделението видяла, че в коридора бил бившият ѝ свекър с детето. Когато я видяло, детето се гушнало в нея и я притиснало силно с обвити през врата ми ръце, като отказвало да се отдели от майка си. Външно то било бледо и отпуснато. Х. попитала свекърва си какво му има на детето, а тя ѝ казала, че повръщало, че имало висока температура и от няколко дни не можела да ходи до тоалетната.
Въпреки сериозността в състоянието му, свекърва ѝ я предупредила, че не може да остане при детето повече от пет минути и трябва да си отива, защото персоналът щял да направи забележка. Детето обаче казало на баба си и дядо си да си отиват, защото майка му щяла да остана с него. По настояване на свекърва ѝ след около 40 минути молителят си тръгнала, а детето се разплакало.
Твърди, че е разтревожена за здравословното състояние на детето, не само физически, но и психически, защото виждала как то се измъчва, като не я вижда. Счита, че въпреки спазвания режим на лични контакти, тези срещи не са му достатъчни, че детето искало да е с нея, като непрестанно говорило на майка си, че не желае да живее с баба си и дядо си. Детето било дадено в момента за отглеждане от баща си, но на практика той не се грижел за А., не само поради трудовата си ангажираност и новото семейство, което е създал и на което отдава в момента вниманието си изцяло, но и защото никога не е полагал такива, дори елементарни. Всеки път когато отивала да вземе А., свекърът ѝ се държал грубо не само с нея, но и с детето. Предвид близката емоционална връзка между двете, когато майката оставяла А. в дома на бащата, тя започва да плаче, да се тръшка, да рита, като веднъж хванала здраво косите на майка си в юмрук и отказвала да се пусне и тогава, за да я накара да тръгне веднага, свекърът ѝ я дръпнал рязко и се развикал, вследствие на което тя пуснала майка си, очевидно от страх, хлипайки.
Счита, че грижите, които се полагат за нея, са неадекватни. Детето било болно от началото на месец ноември.
Молителят поискала да я заведа на лекар, след като уточни дали те са се консултирали и с кого. Роднините на мъжа ѝ обаче настоявали, че това ще свършат те и тя не смеела да я прегледа на друго място, за да не обърка леченията, което също ще ѝ навреди. Предлагала им многократно, когато отиват при доктора, да ги придружа и тя, но те правели каквото си поискат. Фактът, че не ѝ давали информация като майка от какво боледува и къде се намира детето, сочи, че те не се интересували как се чувства то, макар детето да проявява открито и непрестанно желанието да остане с нея. Родителите на бащата се държали деспотично и смятали, че тя няма никакви права на родител. Бащата не вземал никакво отношение по въпроса - никога не ѝ е предал той детето, не го е посрещнал, А. не го споменавала в разговорите им, сякаш той не живеел в техния дом. Х. е убедена, че той не участва в нейното отглеждане. С оглед изложеното моли за спешни действия, за да се прекрати разрушаването на дълбоката връзка дете-родител, основна роля за което играели родителите на А., периодът от време на раздялата им, както и възрастта на детето. Счита, че продължаването на настоящото положение се отразява крайно негативно на психофизическото състояние на детето, като щетите можели да бъдат непоправими.
Преди провеждане на откритото съдебно заседание писмено становище от страна на ответника не е постъпило.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуални представители, като молителят поддържа становището си, а ответникът изразява такова, като счита искането за неоснователно.
В производството са приети писмени доказателства, разпитани са четирима свидетели и е приет социален доклад, изготвен от ДСП – *****, представител на която не се явява.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК по делото бяха изслушани двамата родители.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази становищата на страните, намира за установено от фактическа стана следното:
По делото е безспорно, че страните са родители на малолетното дете А.А.А., както и че с протоколно определение от 24.07.2019 г., постановено по г. д. № 59/2019 г., по описа на РС - ***** е одобрено сключено споразумение, с правно основание чл. 127, ал. 1 от СК, с което е прието, че страните нямат противоречия относно упражняването на родителските права по отношение на А.А.А. от майката Г.С.Х. предоставят на майката, предоставени с влязло в сила решение № 341/10.12.2018 г. по г. д. № 1002/2018 г. по описа на РС – *****, определено е детето да пребивава в дома на бащата А.А.А.
9 последователни месеца за година, считано от 01.09. до 31.05., считано от датата на одобряване на споразумението до навършване на 14 годишна възраст на детето, през този период бащата не дължи издръжка на детето, през същия период местоживеенето на детето да се осъществява в дома на бащата, като майката ще заплаща издръжка в размер на 140 лева, при взаимна договорка с бащата майката може да посети детето, когато датите съвпадат с периода на съжителство на детето с бащата – 01.09. – 31.05., в останалите 3 последователни месеца от всяка година, считано от датата на одобряване на споразумението, страните са се споразумели детето да бъде с местоживеене при майката, като през този период бащата дължи определената издръжка за детето в размер на 140 лева, бащата дава своето писмено разрешение, съгласие, чрез нарочна декларация, детето, придружавано от своята майка да пътува за период от три месеца, когато ще е с местоживеене при майка си, без ограничения в броя на пътуванията, до Федерална Република **** и други страни от Европейския съюз, а именно от 01.06. до 31.08., до навършване на 14 годишна възраст на детето.
По молба на ищеца Г. Стилянова Х. с протоколно определение от 08.10.2019 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 323, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 3 от СК, образувано по иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9, във вр. чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 150 СК, съдът е оставил без уважение искането за постановяване на привременни мерки, като е постановил личните отношения на майката с детето да се осъществяват по следния ред и начин: всяка втора и четвърта събота и неделя от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване в дома на майката в с. *****, Коледните празници – 24.12.2019 г., 25.12.2019 г. и 26.12.2019 г. детето да е при бащата, а на 30.12.2019 г., 31.12.2019 г. и 01.01.2020 г. детето да е при майката; издръжката, която е определено майката да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител, в размер на 140 лева, да бъде с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на съдебното определение – 08.10.2019 г. до окончателното решаване на спора, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
От представения в настоящото производство социален доклад се установява, че пред социалните работници майката е споделила, че е сключила споразумението, тъй като върху нея бил упражнен натиск от страна на бащата и неговите родители, а бащата е заявил, че не е имало подобен натиск. Последният е заявил също, че контактите на майката с детето не са ограничавани от негова страна, както и че е преосмислил отношенията си с Х. и желае двамата отново да се съберат и заедно да отглеждат дъщеря си, като се установят да живеят в апартамента му в гр. *****. Посочил, че по този въпрос е разговарял с майката, но взе още не е получил отговор на отправеното предложение. В доклада се сочи, че детето има личен лекар, посещава детска градина в с. *****, че бащата полага грижи за детето, подпомаган от своите родители. Майката в момента е безработна и разчита на финансова помощ от своите родители. Бащата работи, като месечното му трудово възнаграждение е около 1600 лева, регистрирал е и собствена фирма, като възнамерява да развива дейност, свързана с производство и продажба на закуски. Детето е ценено и значимо в семействата и на двамата родители.
Близките и роднините на детето са загрижени за неговото правилно развитие и израстване. В хода на социалното проучване социалните работници са установили, че на моменти се губи диалогичността и толерантността в отношенията между двамата родители, което оказва влияние при задоволяване на емоционалните потребности на детето. При проведената среща с бащата същият е заявил, че желае двамата с майката на детето отново да са семейство, но ако това не се случи, е съгласен родителските права спрямо детето да бъдат упражнявани от майката с цел най – добрия интерес на детето, като желае детето да му гостува през почивните дни. Установено е, че към настоящия момент за детето се полагат добри грижи и потребностите му са задоволени. Родителите са силно привързани към детето си и притежават нужния родителски капацитет и качества, за да нормалното израстване и развитие на детето, че е в интерес на детето да поддържа емоционална връзка с двамата си родители и разширените им семейни кръгове. Докладът е подписан от двамата родители.
Разпечатката съдържа 28 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55c5ec39-a5fd-46d1-a1f4-1ab0c95f8199