Решение № 518 от 08.11.2022, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Плевен, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Снежина Иванова при секретар Бранимира

Монова изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 703 по описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на М.Ц.П.,***, чрез адв П.Д. от АК-Враца, съдебен адрес: *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0305-000023/21.07.2022 г. на мл. автоконтрольор при РУ Никопол, с която е отнето СУМПС за 18 месеца.

В жалбата се посочва, че заповедта противоречи на материалния закони описаните факти не отговарят на обективната действителност, като не са изследвани всички относими към случая обстоятелства. Моли за отмяна на заповедта .

В съдебно заседание оспорващият - М.Ц.П.,***, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът

– мл. автоконтрольор към ОД на МВР Плевен, РУ Никопол, се явява лично, като посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като е компетентен да издава заповеди за налагане на ПАМ.

Административният съд - Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 30.06.2022 година е съставен акт за установяване на административно нарушение, серия АД № 119726

(лист 16) по делото, тъй като при проверка на същата дата в с. Искър, ул. „страцин“ № 34П. управлява лек автомобил Ауди А4 с рег. № ******, негова собственост като не спира на подаден сигнал със стоп палка и отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол, за което м у е издаден талон за медицинско изследване.

По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 14) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП, като в т. 1.8 такава компетентност имат и служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР Плевен, като с оглед удостоверение № 32663/23.09.2022 г. на началник сектор КАПОЧР ОДМВР –Плевен, Ю.А.У. заема длъжността „ младши автоконтрольор

I степен“ в участък –Гулянци към РУ Никопол.

Приложена е докладна записка от мл. експерт Кр.В. , в която се описва, че е получен сигнал -анонимен, че лице в нетрезво състояние управлява МПС и се описват обстоятелствата по извършване на проверка и установената концентрация на алкохол в кръвта.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0305-000023/21.07.2022 г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР Плевен, РУ Никопол, спрямо М.Ц.П. е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца поради отказда бъде изпробван за употреба на алкохол.

Приложен е талон за медицинско изследване № 0064886 от

30.06.2022 г., в който е отразено, че отказва да даде проба, както и справка за нарушител водач.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и неоснователно е възражението на оспорващия, че актът е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква

"а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена заповед № 316з-27/03.01.2018 г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 14) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т. 4, т.5 от ЗДвП, като в т. 1.8 такава компетентност имат и служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР Плевен, а У. заема длъжност „младши автоконтрольор първа степен“ в група „Охранителна полиция“ при РУ Никопол.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.

Съгласно чл. 171, т.

1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", включително на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая по делото е безспорно установено, че П. управлява МПС като отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол.

Обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното превозно средство, се установява от съставения АУАН , който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал.

2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН, нито такива, че лицето е извършило химическо изследване по издадения му талон, ,връчен в 23.55 ч. на 30.06.2022 година

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК.

Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Временното отнемане на свидетелството за управление на МПС препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали. Предвид установените факти по делото съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на закона.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав РЕШИ:

Отхвърля жалба на

М.Ц.П.,***, чрез адв П.Д. от АК-Враца, съдебен адрес: *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0305-000023/21.07.2022 г. на мл. автоконтрольор при РУ Никопол, с която временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не за повече от 18 месеца.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п//