Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 96 от 19.06.2025, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 18/2025
Вид
Решение № 96
Подписан
19.06.2025
В сила
13.02.2026
Състав
Теодора Богомилова Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. С., 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.Б.С при участието на секретаря Т.С.Т като разгледа докладваното от Т.Б.С Гражданско дело № 20254150100018 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „**“ АД с ЕИК **, гр.С., район В., площад „С.Н“ №7, чрез пълномощника ст.юрисконсулт Е. П. е предявил иск с правно основание чл.135 от ЗЗД против А. П. А. и А. А. А. за признаване на недействителна по отношение на „**“ АД с ЕИК **, гр.С., район В., площад „С.Н“ №7 , сделката по **/2023г. , с която А. П. А. е дарил на А. А. А. недвижим имот- ПИ с идентификатор **, ведно с построената в този имот сграда с идентификатор **.1. Ищецът претендира, че по този начин А. П. А. уврежда кредитора „**“ АД. Представя два изпълнителни листи по ч.гр.д.**/2024г. и по ч.гр.д.**/2024г. на СвРС, по който длъжник е ответникът А. П. А.. Счита, че с тази сделка А. П. А. уврежда правата на кредитора , като намалява имуществото си и кредиторът изпада в невъзможност да удовлетвори вземанията си. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителен по отношение на „**“ АД Договор за дарение на недвижим имот, сключен във форма на нотариален акт за дарение №**, том V, рег.№ **, дело №** от 2023г., вписан в СВ – гр. С. с вх.№**, дв.вх.№ **, акт.

87, том ХI, дело № **/2023г. В хода на устните състезания не взема становище. В представени по делото писмени бележки поддържа исковата 1 претенция и моли същата да бъде уважена, счита същата за основателна и доказана. Твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, като излага подробни съображения в тази насока.

Претендира разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответниците А. П. А. и А. А. А., чрез неговата майка и законен представител Я. М. А., са подали писмени отговори по чл.131 от ГПК, в които заявяват, че искът е допустим, но неоснователен. Ответникът А. П. А. твърди, че не е имал субективна представа, че уврежда кредитора, а вторият ответник не е знаел за финансови задължения на първия ответник. Молят иска да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендират разноски. В хода на устните състезания чрез процесуалният си представител адв. М. М. от САК вземат становище за отхвърляне на иска, поради неоснователността му и молят за присъждане на направени разноски по делото. В представените по делото писмени бележки излагат, че от събраните в хода на производството доказателства не се доказвала основателността на исковата претенция, като излага съображения в тази насока. Молят съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Ищецът „**“ АД, в качеството си на Кредитор, сключил Договор за банков револвиращ кредит № ** от 01.11.2021 г. с кредитополучател „А.“ ЕООД, ЕИК ** и солидарен длъжник А. П. А., на основание на който „**“ АД предоставил револвиращ кредит в размер до 290 000 лева, предназначен за оборотни средства. Крайният срок за издължаване на главницата бил ** г. Към договорът били подписани и общи условия, приложени по делото, в които са уредени условията за усвояване на кредита, лихви, такси и комисиони, погасяване на кредита, предсрочна изискуемост, неизпълнение, права и задължения на страните.

Ищецът „**“ АД, в качеството си на Кредитор, сключил Договор за стандартен кредит за оборотни средства **/**/** от 05.12.2023 г. с кредитополучател „А.“ ЕООД, ЕИК ** и и солидарен длъжник А. П. А., на основание на който „**“ АД предоставил стандартен кредит за оборотни 2 средства в размер до 600 000 лева, предназначен за разплащания с доставчици и за оборотни средства. Крайният срок за издължаване на главницата бил ** г.

Към договорът били подписани и общи условия, приложени по делото, в които са уредени условията за усвояване на кредита, лихви, такси и комисиони, погасяване на кредита, предсрочна изискуемост, неизпълнение, права и задължения на страните.

Представени са по делото 2 бр. извлечения от счетоводните книги на банката по двата кредита, посочени по-горе, въз основа на които са издадени и заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителни листи №№ ** от 12.11.2024г. по ч.гр.дело № **/2024г. на РС С. и 539 от **г. по ч.гр.д. № **/2024г. на РС С. за присъдените със заповедите за незабавно изпълнение суми.

Въз основа на издадените изпълнителни листи било образувано изпълнително дело №6/2025г., по описа на ЧСИ В.Г. с район на действие ОС – В.Т, видно представената по делото справка МРРБ относно семейното положение на първия ответник по делото.

Представени са по делото преписи от документи от нотариално дело, по което е издаден Нотариален акт № **/2023 г., съдържащо Нотариален акт № **/2023 г., том V, рег.№ **, дело № **/2023г. на И.А.-нотариус в район на ** районен, удостоверения за данъчна оценка – 2 бр., скица на сграда, скица на поземлен имот от СГКК – В.Т, Нотариален акт за покупко-продажба № 53/2022 г., видно от които ответникът А. П. А. в периода 2021г.-2023г. е извършвал действия по разпореждане с притежаваните от него недвимижими имоти. Видно от Нотариалния акт за дарение от ** г. № **, том V, per. № **, дело № **/2023 г. на нотариус peг. № 295 на НК, вписан в СВ - С. с вх. № ** от 20.12.2023 г. Акт № 87, том XI, на ** г. първият ответник А. П. А. сключил договор за дарение във формата на Нотариален акт за дарение от ** г., по силата на който дарил на втория ответник и негов син А. А. А. своите недвижими имоти, както следва: Поземлен имот с идентификатор № **,в гр.

С., общ. С., обл. В.Т, по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със Заповед № **/12.02.2009 г. на ИД на АГКК; Последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от ** г.; Адрес на поземления имот: гр. С., местност Стъклен; Площ: 745 кв.м., Трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Друг 3 вид трайно насаждение; Категория на земята: 6; Предишен идентификатор:

**; Номер по предходен план: **, 417210; Съседи: **, ***, ***,

***,

***,***, заедно с построената в този имот Сграда с идентификатор **.1 по КККР, одобрени със Заповед № **/12.02.2009 г. на ИД на АГКК; Последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 07.02.2022 г.; Адрес на сградата: гр. С., местност Стъклен; Застроена площ: 34 кв.м., Брой етажи: 1, Брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни; Предназначение:друг вид сграда за обитаване; Стар идентификатор: **, Номер по предходен план: няма.

Актуалното местоположение на недвижимия имот – Поземлен имот с идентификатор № ** се установи от приложената скица на поземлен имот № ** от 09.12.2024г. на Служба по геодезия, картография и кадастър В.Т..

Данъчната оценка на поземления имот е 142,40 лева, видно от удостоверение за данъчна оценка изх. № **/28.01.2024г. на Местни данъци и такси при Община С..

Актуалното местоположение на построената в този имот сграда с идентификатор **.1. се установява от скица на сграда № ** от 09.12.2024г. на Служба по геодезия, картография и кадастър В.Т., чиято площ е 34 кв.м.

Данъчната оценка на имота според удостоверение за данъчна оценка изх. № ********** от 28.01.2025г. на Местни данъци и такси при Община С. е в размер но 2 1**,50 лева.

Представен е по делото и нотариален акт № 44/2021г. на Нотариус И.А., първия ответник и Д. М.а М. дарили на дъщеря си П. А.а А.а поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с площ 1002 кв.м., находящ се в гр. С., ул. ** № 78, заедно с разположената в този поземлен имот сграда с идентификатор **.1 с площ от 217 кв.м., при описани граници, ведно с гараж и всички подобрения и приращения в имота.

Представена и приложена по делото е Епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И. П.“ ЕАД, видно от която ответникът А. А. П. имал престой в болничното заведение от **. до **.. с поставена диагноза - исхемичен мозъчен инсулт в БЛСМА, пълно обратно развитие на неврологичния дефицит, еднократен генерализиран тонично-клоничен пристъп, артериална хипертония, дислипидемия.

Видно от Епикриза, издадена от УМБАЛСМП „Н.И. П.“ ЕАД, А. П. А. е 4 имал престой в болничното заведение от **. до 08.12.2023г. с поставена диагнозата - 120.0 ИБС, нестабилна ангина пекторис IIIB1 клас по Braunwald, едноклонова коронарна болест. PCI на RCA (PD XI des. ХЗСН II Ф.К. по артериална хипертония ИЮСтадий. МСБ, състояния след ИМИ в БЛСМА/11.23г.). деслипидемия. ЗДТ2 -НИЗТ.

Не се спори по делото, че ответниците А. П. А. и А. А. А. са баща и син.

Това се установява и от направената справка за родствени връзки в НБД „Население”.

Разпитан по делото е св. П.Г.Н, който заяви, че се познава с ответника А.

А. от 2015г. и оттогава са приятели. Запознат бил, че ответникът А. имал сключен брак с Д., който бил прекратен преди около преди 4 – 5 години. По време на брака придобили къща, която сега била на името на дъщеря им П.

А.а. Към настоящия момент ответникът живеел на семейна начела с Я. Д., с която имат общо дете А. А.. Запознат бил, че през месец ноември 2023 г. А. А. получил множество микроинсулти, поради което постъпил в болница П., като състоянието му било тежко. Св. Н. заяви, че след като са го изписали от болница, А. бил много уплашен за живота си заради инсулта и решил да дари вилата си в гр. С. на неговия син А., тъй като къщата била дарена на дъщеря му П.. Вилата се намирала в местността „Стъклен“. Запознат бил, че ответника А. имал заеми, но те били по времето на брака му с Д..

От установеното съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим. По същество е основателен.

Предпоставките за успешно провеждане на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД са ищеца да има качеството на кредитор спрямо длъжника – ответник; вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършеното правно действие от длъжника, което се атакува; наличие на извършено правно действие от длъжника – ответника, увреждащо интересите на кредитора от извършеното правно действие и знание на длъжника и/или третото лице, че с атакуваната сделка се увреждат интересите на кредитора.

От представените по делото доказателства, безспорно се установява, че ищцовото дружество има качеството на кредитор по отношение на първия ответник А. П. А.. Това му качество произтича от договор за банков револвиращ кредит № ** от 01.11.2021 г. и Договор за стандартен кредит за 5 оборотни средства № **/**/** от 05.12.2023 г. Със сключването на договорите, той като солидарен длъжник, се е задължил и по двата договора да отговаря солидарно с кредитополучателя-длъжника за връщане на сумите, усвоени по тях, за погасяване на други възникнали и необслужени задължения. Ответникът А. А. е придобил качеството на длъжник, а ищецът качеството на кредитор спрямо него, в момента на възникването на вземането по обезпечената договорна връзка. В тази насока възражението от страна на ответника, че поръчителството и искът по чл. 135 ЗЗД имат обезпечителна функции, което изключва възможността за водена на Павлов иск против поръчителя, съдът намира за несъстоятелни. Обстоятелството, че поръчителство има акцесорен характер /поръчителя поема задължени да отговаря за чуждо задължение/ не е основание за извод, че отговорността на поръчителя има субсидиарен характер. Длъжникът по договор за поръчителство няма възражение за поредност или за предварителен иск, като той отговаря за неизпълнението на онази част от главния дълг, която се е задължил да обезпечи, като до този размер отговаря с цялото си имущество.

Възможността за обезпечение на обезпечението /обезпечителен анатоцизъм/ не е изключена, а допустима, доколкото не противоречи на добрите нрави /аргумент от чл. 9 ЗЗД/. Възприемането на противната теза би изключила възможността за даване обезпечение от поръчител в рамките на висящ процес, тъй като отново би се стигнало до обезпечение на обезпечението. Искът по чл.

135 ЗЗД може да способства както за опазване имуществото на длъжника по главното задължение така и на поръчителя, които отговарят с цялото си имущество, като по този начин се гарантира реалното изпълнение по договорните задължения. При поръчителството имаме две самостоятелни задължения, за които отговарят две имущества по смисъла на чл. 133 ЗЗД /това на главния длъжника и на поръчителя/. Ако отречем възможността за водене на иск по чл. 135 ЗЗД срещу поръчителя това означава да лишим кредитора от общото обезпечение върху имуществото на поръчителя. Това би обезмислило интереса му да има общо едно общо имущество, с което да се гарантира изпълнението на задължението. От своя страна това би дискредитирало поръчителството като лично обезпечение, тъй като поръчителят може свободно да се разпорежда с имуществото си, лишавайки кредитора от дадените обезпечения, без поведението му да може да бъде санкционирано.