Решение № 66 от 07.05.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20231880100198 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Изи Финанс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17, ап. 1, ЕИК 201196810, чрез юрк. А. Г., като пълномощник на ... Б. И. Н., против В. К. С. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 01.09.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 181 от 01.09.2021 г. за сумата от 1000 лева – главница по договор за предоставяне на кредит № 286346 от 22.02.2020 г., сумата от 22,78 лева – лихва за забава за период от 17.05.2021 г. до 06.08.2021 г., сумата от 264 лева договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 22.02.2020 г. до 17.05.2021 г., сумата от 499,98 лева – неустойка по чл. 3 от договора за кредит, заедно със законната лихва върху главницата считано от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 188,73 лева разноски по делото, от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ, както и 38,73 лева заплатена държавна такса.

Вземанията претендирани от ищеца представляват парични задължения, 1 които произтичат от договор за предоставяне на кредит с № 286346, сключен на 22.02.2020 г. между кредитора „Изи Финанс” ЕООД и потребителя В. К. С..

Ответникът, длъжник по заповедното производство, не е извършвал никакви плащания към ищеца, кредитор (заявител) по частното гражданско дело.

Такива са правени след образуване на изпълнително производство.

Цената на исковете е 1 0 0 0 лева – главница, 2 6 4 , 0 0 лева – възнаградителна лихва и 22,78 лева – лихва за забава, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендират още и направените разноски.

За сумата от 499,98 лева, неустойка по чл. 3 от договора за кредит, не е предявен иск, следователно в тези й част Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 181 от 01.09.2021 г. подлежи на обезсилване, както и в частта й за разноските, за сумата над 135,92 лева до 188,73 лева.

От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник.

С. оспорва всички фактически твърдения изложени в исковата молба, като посочва, че не дължи търсените от нея суми, поради което иска от съда да отхвърли предявените искове. В отговора са наведени и доводи за нарушения на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

В открито съдебно заседание пълномощникът на ответника поддържа съображенията изложени в отговора. От процесуалния представител на дружеството-ищец постъпи молба, в която се излагат съображения по съществото на спора, както от фактическа, така и от правна страна.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено е ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на Районен съд Своге.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна и от правна страна :

От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 22.02.2020 г. между В. К. С. и „Изи Финанс” ЕООД е сключен Договор за предоставяне на кредит № 286346. Договорът е за сумата от 1000 лева, която е следвало да бъде върната на 15 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40,15 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 48,44 %. Според чл. 3 от договора, кредитът е обезпечен с банкова гаранция или с поръчителство в полза на заемодателя, като при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка. Общо дължимата за връщане сума е 1264 лева, а при непредставяне на обезпечение – 1763,98 лева. По настоящото дело сумата от 499,98 лева – неустойка по чл. 3 от договора за кредит не се претендира, поради което същата не се обсъжда от съда. Видно от приложените по делото писмени доказателства на 22.02.2020 г. сумата от 1000 лева е преведена по сметка на ответника. Заемателят не е погасила задълженията си на падежите, както и след това – до днес. Според указаната и доказателствена тежест С. не представи доказателства в тази насока, поради което дължи следните суми : 1000 лева – главница, 22,78 лева – лихва за забава за период от 17.05.2021 г. до 06.08.2021 г. и 264,00 лева договорна 2

(възнаградителна) лихва начислена за периода от 22.02.2020 г. до 17.05.2021 г. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на сумите съответства на претендираното. Събраното в изпълнителното производство не следва да се взема предвид от съда – според задължителното Т.р. № 4/2013г. на ВКС.

При така установеното съдът намира, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни и доказани за главницата и за лихвите. Съображенията са следните :

Налице е валиден договор за кредит, по който ответната страна не е изпълнила своите задължения. Доказано е получаването на процесната сума, изискуемостта на вземанията за главница и лихви, както и размера им .

Последната вноска по кредита е следвало да се внесе на 17.05.2021 г., а заявлението е подадено в Районен съд Своге на 01.09.2021 г., следователно целият кредит е изискуем. Годишният процент на разходите по заема е под предвидения в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), като претендираните главница и лихви, съответстват на дължимите. След като процесният договор за потребителски кредит е с характер на потребителски договор, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП, включително нормите, уреждащи неравноправни клаузи в договорите, сключвани с потребителите и тяхната нищожност, на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗП. Първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, но по настоящото дело не се установиха такива. Следователно са налице всички материални предпоставки, които обуславят основателността на предявените искове.

При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски – за държавна такса и за юрисконултско възнаграждение. Съдът определя последното в размер на 100 лева, съобразно правилата на Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство, които следва да се присъдят според установената част от вземанията.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Признава за установено на основание чл. 422 ГПК, че В. К. С. от гр.

С., ул. „...” № , ЕГН ********** , дължи на „Изи Финанс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17, ап. 1, ЕИК 201196810, представлявано от ... Б. И. Н., сумата от 1000 лева – главница по договор за предоставяне на кредит № 286346 от 22.02.2020 г., сумата от 22,78 лева – лихва за забава за период от 17.05.2021 г. до 06.08.2021 г. и сумата от 264 лева договорна (възнаградителна) лихва начислена за периода от 22.02.2020 г. до 17.05.2021 г. , заедно със законната 3 лихва върху главницата от 1000 лева, считано от 01.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда В. К. С. от гр. С., ул. „.....” № , ЕГН ********** , да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.

„Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17, ап. 1, ЕИК 201196810, представлявано от ...

Б. И. Н., сумата от 211,27 лева – направени разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 198/2023 г. по описа на Районен съд Своге.

Осъжда В. К. С. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН ********** , да заплати на „Изи Финанс” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.

„Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17, ап. 1, ЕИК 201196810, представлявано от ...

Б. И. Н., сумата от 135,92 лева – направени разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на Районен съд Своге, според установената част от вземанията.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

На основание чл. 415, ал. 5 ГПК обезсилва Заповед № 181 от 01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , издадена по частно гражданско дело № 560 по описа за 2021 г. на Районен съд Своге, в частта й за сумата о т 499,98 лева, неустойка по чл. 3 от договор за предоставяне на кредит № 286346 от 22.02.2020 г., както и в частта й за разноските, за сумата над 135,92 лева до 188,73 лева.

Решението, в тази си част има характер на определение и подлежи на обжалване, с частна жалба, пред Софийския окръжен съд - в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4