Решение № 5675 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5675 гр. С., 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110141561 по описа за 2024 година

С исковата молба са предявени искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу следните лица:

С. Н. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л. Т.“, бл. 68, вх. Д, ет. 2, ап. 76, квота 6/18;

Ж. Г. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 469А, вх. 3, ет. 3, ап. 10, квота 2/18;

К. Х. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 469А, вх. 3, ет. 3, ап. 10, квота 2/18;

В. Х. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 469А, вх. 3, ет. 3, ап. 10, квота 2/18;

А. Л. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 41, вх. Д, ет. 1, ап. 73, квота 3/18;

Н. И. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 41, вх. Д, ет. 1, ап. 73, квота 3/18, по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните вземА.я за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 41, вх. Д, ет. 1, ап. 73, аб. № *****:

2275,47 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.07.2024 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 288,34 лв. за периода 15.09.2022 г. - 03.06.2024 г.;

23,77 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от 10.07.2024 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 5,94 лв. за периода 16.07.2021 г. - 03.06.2024 г.

1

Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на съсобственици на процесния имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължат суми за топлинна енергия и дялово разпределение Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.

В срока по чл. 131 ГПК Ж. П., К. П., В. П. и С. С. оспорват исковете по основА.е, като твърдят, че не са собственици на имота по наследствено правоприемство и съответно клиенти на топлинна енергия за битови нужди с оглед одобрена спогодба за подялба на имота от 1986 г., по силата на която имотът е поставен в дял на И. П., чиито наследници са ответниците А. С.-П. и Н. П.. Сочат, че напуснали имота още през 1987 г., в каквато връзка правят искане за допускане на трима свидетели, че не са ползватели на имота. Правят възражение за погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК А. С.-П. твърди, че по делото липсват категорични доказателства, че е собственик на процесния имот, както и че топломерите са негодни и не са преминавали метрологична проверка, поради което техните показА.я не са достоверни. Правят възражение за погасителна давност за задълженията за начислена топлинна енергия и мораторната лихва върху нея. Не прави доказателствени искА.я.

В срока по чл. 131 ГПК Н. П. не е подал отговор на исковата молба.

С влязло в сила Определение № 446041/02.11.2024 г. е прекратено производството по гр.д.№ 41561/2024 г. на СРС срещу следните ответници:

1. С. Н. С., ЕГН: **********, квота 6/18;

2. Ж. Г. П., ЕГН: **********, квота 2/18;

3. К. Х. П., ЕГН: **********, квота 2/18;

4. В. Х. П., ЕГН: **********, квота 2/18, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните вземА.я при горните квоти за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 41, вх. Д, ет. 1, ап. 73, аб. № *****:

2275,47 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 10.07.2024 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 288,34 лв. за периода 15.09.2022 г. - 03.06.2024 г.;

23,77 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от 10.07.2024 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 5,94 лв. за периода 16.07.2021 г. - 03.06.2024 г.

С Определение № 44606/02.11.2024 г. по чл. 140 ГПК е прието, че са предявени от „Т С“ ЕАД осъдителни искове за процесните задължения само срещу ответниците А. Л. С. и Н. И. П. при равни квоти.

Съдът, като прецени събрА.те доказателства и доводите на стрА.те, приема за установено следното:

Ищецът следва да докаже: - по исковете за главници: възникнало облигационно отношение между стрА.те, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че ответникът е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основА.е с открита на негово име партида, факти, спиращи и/или прекъсващи давността; - по исковете за мораторни лихви: съществуване 2 на главен дълг в съответен размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.

В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да докажат погасяване на дълга.

По исковете, предявени срещу ответника Н. П.

Доколкото ответниците са обикновени другари и имат самостоятелни права в процесния имот, неприсъствено решение може да бъде постановено и само срещу един от тях при липса на тъждественост в предметите на делата и съответно на необходимост от еднакво решение спрямо всички другари.

Съдът счете, че са налице следните предпоставки на чл. 238-239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу Н. П. за претендираната от него ½ квота от процесните задължения: ответникът е получил препис от исковата молба, не е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не са е явил в откритото съдебно заседА.е, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, и с оглед искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, ответникът е редовно уведомен за неблагоприятните последици от пасивното си процесуално поведение по смисъла на чл. 238, ал. 1 ГПК и искът е вероятно основателен с оглед на събрА.те доказателства.

По разноските

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от ищцовия представител, както и материалния интерес по делото, както и броя на проведените съдебни заседА.я с участието на ищцов представител, имайки предвид и че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.), с оглед изхода на спора и на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Н. П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото производство съобразно притежаваната от него ½ квота в процесните задължения от 448,01 лв. за държавна такса, депозити за СТЕ и ССЕ, такса за съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение при определен общ размер от 50 лв. за същото възнаграждение.

По исковете, предявени срещу ответника А. С.

Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според чл.

153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.

3

Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на потребителя.

За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответникът е клиент на топлинна енергия в процесния недвижим имот, съответно, че между стрА.те е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, по делото са представени следните писмени доказателства, неоспорени от ответника А. С.: договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 05.02.1971 г., съдебно-спогодителен протокол от м.

03.1987 г., удостоверения за наследници от 11.08.2023 г. на Н. П. и Ц. П. и писмо от 25.11.2024 г. на „Географска информационна система – С.” ЕООД за идентичност на адреси.

От съвкупния анализ на посочените писмени доказателства се установява, че с договор за продажба Н. П. и Ц. П. са придобили по време на брака си процесния имот.

След кончината на Н. П. неговите наследници по закон – преживялата съпруга Ц. П. и децата им С. С., Х. П. и И. П. са се спогодили имотът да бъде възложен в собственост на наследника И. П., наследен от преживялата съпруга А. С. и сина Н. П., които са придобили равни квоти от процесния имот (чл. 9, ал. 1 ЗН).

Поради това и с оглед на цитирА.те норми между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” АД на потребители в гр. С., действали през исковия период, като правоотношението е възникнало по силата на закона, без да е необходимо изрично волеизявление от страна на ответника в тази насока.

С оглед гореизложеното и на посочените норми от ЗЕ ответникът се явява потребители на топлинна енергия и е задължен въз основа на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото дружество стойността на доставената топлинна енергия.

Според неоспорено от стрА.те заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което съдът цени като обективно и компетентно, за исковия период е начислена по прогнозни данни топлинна енергия в размер на 930,44 лв., а след извършено изравняване е налице сума за доплащане от потребителя в общ размер на (+) 1454,61 лв. Следователно стойността на реално доставената от ищцовото дружество през исковия период топлинна енергия се равнява на 2385,05 лв. Съгласно заключението на СТЕ измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата, в което се намира процесният имот, се извършва с общ топломер за търговски цели, който е преминавал метрологичен контрол с отчисляване на технологични разходи съгласно действащата Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост.

От събрА.те по делото доказателства се установява, че в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати в полза на ищеца ½ от стойността на доставената в имота му топлинна енергия в претендирА.я размер от 2275,47 лв., доколкото съдът е обвързан от този размер с оглед принципа на диспозитивното начало, за която сума няма данни да е погасена чрез плащане, както е посочено и в неоспореното от стрА.те заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.

Предвид обстоятелството, че се установява, че „Т С” ЕАД има непогасени 4 вземА.я срещу ответника за стойността на доставената в имота топлинна енергия, следва да бъде разгледано направеното от него възражение, че същите са погасени по давност.

Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични плащА.я, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащА.ята да са еднакви по размер (ТР № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането – в конкретния случай на 10.07.2024 г. Исковият период, за който ищецът претендира цена на доставена топлинна енергия, е 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., поради което в случая са приложими общите условия, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.