Решение № 281 от 30.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Благоевград, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200501114 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е пред съда въззивна жалба от „А-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. А., Община Х., обл. Благоевград, ул. *, представлявано от управителя В. Н.

А., чрез пълномощника адв. А. Н., срещу Решение № 96/29.04.2024г., постановено по гр.д.

№ 157/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, с което са уважени предявените искове по чл. 200 от КТ, като съдът е осъдил „А-СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *, да заплати на Ф. С. Г., ЕГН **********, сумата 130 000лв.; на И. Х. Г., ЕГН ********** сумата 130 000лв. и на И. Х. Г., ЕГН **********, сумата 130 000лв., съставляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Х. Ф. Г., починал на 28.11.2022г., вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва върху върху присъдените главници, считано от датата на увреждането- 28.11.2022г. до окончателното им изплащане.

Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и като постановено в нарушение на процесуалните правила.

Основното оплакване е свързано с наведеното от ответника пред първоинстанционния съд възражение за приложението на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ, досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се оспорват изводите на състава на 1 районния съд за това че по делото е останало недоказано съпричиняване за настъпване на трудовата злополука, поради допусната груба небрежност.

Оспорва се като необоснован извода на първоинстанционния съд, изложен в мотивите към обжалваното съдебно решение, че не е налице съпричиняване. Поддържа се, че с приетата по делото комплексна експертиза са описани грешките допуснати от работниците, като в това се изразява тяхното съпричиняване. Сочи се от въззивната страна, че вещите лица в експертизата си пред първоинстанционния съд са посочили, че е следвало да се извършат допълнителни мероприятия с цел недопускане на преовлажняване на изкопа и/или допълнително укрепване, освен предвиденото по проект. Вещите лица не уточняват какви допълнителни мероприятия са били длъжни да се направят и какво допълнително укрепване, както и на базата на каква нормативна база. Самите вещи лица твърдят, че проекта е изпълнен в пълно съответствие с нормативната база по частта ВиК, с изключение на някои обстоятелства извън одобрения проект и влязло в сила разрешение за строеж- които не са взети под внимание от работниците и машиниста.

Развиват се съображения с жалбата, че в конкретния случай са използвани елементи с размери 3,40/2,40/1,16- 1,20м./ от ляво и от дясно на изкопа. Това разстояние е променливо и функция от ширината на изкопа и технологичната нужда/представляват част от дневния план на СМР/. Работната зона при този елемент е 3,10м. Един брой от този елемент е бил положен в изкопа по време на произшествието. Един брой от втория елемент е бил до изкопа, с който е трябвало да се завършат крепежните дейности е с размери 3,40/ 1,60/ 1,161,20 м. и този модул е трябвало да се монтира на нивото на терена. И двата модула са окомплектовани с вериги за извършване на монтажа им. Теглото им не е предполагало носене на ръка- големия модул е с тегло 1 300 кг, а малкия 830кг. Направляването на тези модули става единствено с помощни въжета, летва и др начини, но категорично не и с багер, влизане на работници в изкопа и направляване с ръка- преди укрепването на изкопа да е напълно завършило.

Сочи се с въззивната жалба, че с крепежен елемент, който захваща модулите само от горе и от нивото на терена, се извършва такелажа и технологичното му поставяне. От снимковия материал е видно, че крепежните елементи на такелажната монтажна верига на модул и от начина на монтиране на веригата се е установило , че при монтажа на веригата се е използвал само един съединителен елемент / шегел / с цел опростена работа. Този елемент се монтира и демонтира от един човек - работник с лични предпазни средства. Оформеният свързващ елемент, заедно с халката, която се закача на кофата на багера, който е бил в непосредствена близост до процесният изкоп се привързват с направляващо/подсигуряващо/ въже с дебелина 1,00- 1,50см. С помощно подсигуряващо въже възелът, където демонтажа може да бъде повдигнат или преместен на удобно място за демонтажната дейност, освободена от такелаж . При разговор с работници /не е ясно кои и къде е проведен и от кого/и практическия анализ ВЛ- изложени са доводи с експертизата- „ които ни демонстрират ежедневно- начина на монтажа на веригата се казва, че демонтажа се извършва най- често от едно лице, намиращо се в кофата на багера, като /възела/ на 2 снимката се повдига максимално високо от друг работник посредством осигурително въже.

И накрая след демонтажа на следващия елемент, веригата се изтегля от багера.

Дадено е заключение, че демонтажа може да се извърши и от стълба, стабилно укрепена, като демонтажната връзка се повдига максимално високо /височината на повдигане е функция на дължината на веригата и на осигурителното въже/. Както и че връзката може да се демонтира, ако посредством се слезе на горния ръб на първичния укрепващ елемент. И връзката шекела, може да се демонтира и след влизане в изкопа, като тогава демонтажната връзка е между укрепващите 13 платна. Сочи се, че последните два упоменати начина водят до огромен риск за здравето и живота на демонтиращия работник осъществяващ такелажа на модула.

Сочи се с въззивната жалба, че на мястото на трудовата злополука има инвентарни стълби, които са подробно описани в протокола за оглед на местопроизшествие. Но ВЛ заявяват, че няма данни за ползвани инвентарни средства и стълби за пряк достъп до 4,5- 5,0 м., което също е грешка допусната от работниците.

Развити са съображения с въззивната жалба, че всички необходими средства за правилно извършване на изкопа и укрепването му са били доставени от работодателя и е бил извършен инструктаж- как правилно да се направи и укрепи изкопа. За демонтаж на веригата спускаща укрепващи елементи е забранено влизането в изкопа.

Също така от снимковия свидетелски материал е видно, че са извършени механизиран и ръчен изкопи и депонирани земни маси. Имало е движение на машини- комбиниран багер и самосвали в обекта. Комбиниран багер кс тежи 10-12т., в зависимост от вида и възможните СМР. Въпросния багер по време на вредоностното събитие експертизта приема , че тежи 10т., като поддържа се с жалбата че същият има пряко отношение към произшествието.

Камионите тип самосвал нямат отношение. Изкопната земна маса се събира и натоварва на камион-една част е била извозена , друга част е била депонирана и трета част сложена непосредствено в конкретния дневен участък в изкопа, където е настъпил инцидента.

Сочи се от вещите лица в заключението, че срутването на изкопа е настъпило от северозапад около 2-3м. Срутването е станало от преовлажняване на почвата. Вещите лица изказват предположение, че може би прекалено дълбокия изкоп и неправилно укрепване, също е възможно да предизвика срутване. Самите ВЛ не са категорични от какво е предизвикано срутването. В експертизата се сочи- „ имам дани, както следва: работодателя е спазил изискванията на проекта по организация и управление на строителство от плана по безопасност и здраве и е създал мероприятия за организация по осигуряване на безопасна защита при работа. Работното звено от работници, не е спазило условията за безопасност.

Строителя и работодателя е раздал работно и предпазно облекло на работниците. Извършил е начален инструктаж при постъпъпване на работа. Извършвал е периодичен и ежедневен инструктаж, като в деня на произшествието е проведен инструктаж. Работниците са навлезли в неукрепен изкоп с дълбочина 1,40 м., по време на укрепването, потърпевшите работници не са използвали правилно направляването на модулите с помощни въжета, летва или друг безопасен начин.

3

Преди цялостното завърщване на укрепването на изкопа е забранено да се влиза в необезопасен изкоп. Не е правилно да се направляват ръчно укрепителните модули, с които е трябвало да се извършват крепежните дейности. По време на произшевствието пострадалите работници са били в изкопа в площ около 4м 2, поради което е било невъзможно от техническа гледна точка да се извърши успешно и безопасно укрепване. Не са допуснати грешки при проектиране и изпълнение на изкопните дейности. Работниците не е следвало да слизат и извършват работа в необезопасен изкоп. Работниците на своя глава с разрез указанията на ръководителя и в разрез проведния инструктаж тръгват да правят и укрепват изкопа и това води до фаталния край.

Поддържа се с въззивната жалба, че произшествието е станало по време на извършването и укрепването на изкопа, няма как техническият ръководител да приеме готовият изкоп в предвид, че събитието се случва по същото време- докато се прави изкопа, успоредно с това се и укрепва.

Поддържа се от жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, че видно от приетата комплексна експертиза, произшествието е настъпило по вина на пострадалите, които не са спазили технологичните изисквания за извършване и укрепване, нарушили са инструкциите за безопасни условия на труд, нарушили са технологичната дисциплина, също и всички правила с които са запознати по време на всички инструктажи. Не са използвали лични предпазни средства, не са използвали и монтирали правилно крепежните елементи, не са използвали доставените стълби. Работниците не е следвало да слизат и извършват работа в необезопасен изкоп.

Развити са съжбражения от въззивната страна, че методиката за извършване на изкопни дейности на процесния обект и изкоп е съгласно изискванията за безопасни условия на труд, както следва: Работниците, на които се прави задължителен сутрешен развод с поставяне на задачи, влизат в обекта инструктирани. Направен им е начален инструктаж при започване на работа в дружеството.Проведен е и периодичен инструктаж до всяко 1-6 число в дружеството. Инструктирания работник сам изписва трите си имена за това че е инструктиран. Проведен е и извънреден инструктаж от ръководителя.

Поддържа се с въззивната жалба че причината за смъртта на Х. е идентична с тази на Ю.. По всяка вероятност Х. е бил на малко по горно ниво на изкопа. Нещо се случва с Ю., при което Х. слязъл да помага и подкрепя в дейността или здравето Ю.. Тогава двамата са затрупани с 8куб.м маси, обрушени от едната страна на изкопа, като върху тях е имало земни маси с височина 1,8-2,0м. с различен физикохимичен състав.

Изложеното дава основание на дружеството въззивник да поддържа чрез пълномощника си по делото, че са налице причинно следствени връзки както следва: влизане в необезопасен изкоп и неспазване на технологична дисциплина. Потърпевшите работници не са имали на телата си предпазни колани, не са били оборудвани с въжета и други предпазни средства , които са им били предоставени от работодателя.

Излагат се доводи че вещите лица, не са взели предвид най- важното нещо- събитието се е 4 случило по време на извършване едновременно на изкопни дейности и тяхното укрепване.

Всичко се е случило за много кратко време и допуснатите грешки са плод на неправилни преценки и действия на пострадалите работници. Поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката. Грубата небрежност на работниците е довела до вредоносният резултат. Те са били наясно, че нарушаването на безопасните условия на труд, могат да доведат до вредоносен резултат. Работниците знаейки правилата за безопасност са ги нарушили и са проявили груба небрежност. Грубата небрежност е тежко нарушение на дължимата грижа при положение , че пострадалия е могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне .Такова поведени е правно укоримо защото пострадалия е бил длъжен да избегне злополуката. Именно поради факта, че пострадалият участва в увреждането това му поведение следва да бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, тъй като колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да бъде неговото участие в нейното обезщетяване. Когато пострадалия е проявил груба небрежност водеща до съпричиняване е прието, че небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредни последици, но е мислел да ги предотврати. В конкретният случай е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането имал е подчертано субективно отношение.

Разпечатката съдържа 35 от 235 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55c35ee7-a16c-462d-a5fd-18047e3611ac