Решение № 20505 от 12.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20505 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110100503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 92, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищцата С. Т. И. твърди, че на 24.01.2022 г. сключила с ответното дружество Договор за доставка № 0508202-202-РРА-000085 за лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“ с цена на договора в размер на 43 595, 81 евро. В чл. 18 Общите условия, приложими към договора била уговорена неустойка за забава в размер на 400 лв., която сума била формирана върху 5 % от капарото по договора. Било предвидено да бъде заплатено от възложителката капаро в размер на 4 090, 34 евро с левова равностойност: 7 999, 88 лв.

Задължението за заплащане на капарото било изпълнено от ищцата на 31.01.2022 г., когато тя превела на ответното дружество по банков път сума в размер на 8 000 лв. На 08.03.2022 г. превела на ответното дружество още 8 000 лв. по допълнителна уговорка с него. На 09.03.2022 г. доплатила още 3 000 лв. по допълнителна уговорка. Срокът за доставка на автомобила изтекъл на 11.10.2022 г. Предвид забавата на изпълнителя възложителката му изпратила покана от 08.11.2022 г и от 04.01.2023 г. за връщане на заплатеното вече капаро и за изплащане на дължимата неустойка поради забава. На 10.01.2023 г. изпълнителят върнал по банков път на възложителката сума в размер на 19 000 лв., представляваща заплатеното капаро, но не и дължимата неустойка. Поради това възложителката подала Заявление за зидване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 165952/12.06.2023 г., по повод на което било образувано ч. гр. дело № 32477/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 203694/13.07.2023 г.

Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде признато за установено, че ответникът й дължи сумата от 400 лв., представляваща договорена от страните неустойка при забава в изпълнението на сключения между тях Договор за доставка № 0508202-202-РРА000085/24.01.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20394/13.07.2023 г. по ч. гр. дело № 32477/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав.

Ответникът „БЕ“ ООД редовно уведомен на 12.03.2025 г. не подава отговор. В подаденото срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 203694/13.07.2023 г. Възражение с вх. № 269650/29.09.2025 г. е посочил, че не дължи изпълнение на претендираната неустойка, тъй като договорът го обвързвал ако 1 възложителката му заплати в двудневен срок от сключването му уговореното капаро.

Договорът бил сключен на 24.01.2022 г., капарото било преведено на 31.01.2022 г.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет Договор за доставка № 0505202-РРА-000085/24.01.2022 г., сключен между „БЕ“ ООД в качеството му на доставчик и С Т. И. /получател/ с предмет доставката на л.а. марка „Шкода“, модел „Супърб“, с цвят луна, бял металик с посоченото в договора допълнително оборудване – чл. 1. Услугата следвало да бъде извършена съобразно правата и задълженията на страните по договора и съобразно общите условия, които са неразделна част от договора. Срокът за доставка бил 180 работни дни – чл. 6 и стойността на услугата е в размер на 43 595, 81 евро с ДДС – чл. 2. От тази сума следвало да се преведе на изпълнителя първа вноска в размер на 4 090, 34 евро с ДДС. Срокът за внасянето й бил два работни дни от подписване на договора – чл. 3. В тридневен срок от известяване на възложителя, че автомобилът е пристигнал в склада на доставчика следвало да бъде изплатен остатъка от цената на доставката. – чл. 4. Договорените от страните суми следвало да се внасят по посочената в договора следна банкова сметка с титуляр изпълнителя: IBAN BG4 5 RZBB 9155 1061 5331 18 – чл. 5. Страните са посочили, че договорът не обвързва доставчика ако в два работни дни от подписването му не бил извършен от възложителя превод на капарото – чл. 7.

Приети по делото са и общи условия за доставка на автомобилите от марката „Шкода“.

В чл. 18 е предвидено, че при забавено изпълнение от страна на доставчика с повече от 60 работни дни, същият дължи неустойка в размер на 0, 1% върху стойността на заплатеното капаро за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % върху същата база. Ако след изтичане на посочения срок се установи, че неизпълнението е невъзможно или възложителят не желае да продължи действието на договора, той има право да прекрати едностранно договора, а доставчикът се задължава незабавно да му върне сумата. В чл. 24 е посочено, че общите условия и договорите за доставка могат да бъдат изменяни само въз основа на писмен анекс, подписан и от двете страни.

По делото са приети следните документи: Платежно нареждане от 31.01.2022 г. с наредител С И. и получател „БЕ“ ООД за сума в размер на 8 000 лв., наредена по IBAN BG45 RZBB 9155 1061 5331 18 с основание аванс по договор 0508202-РРА-00085; Платежно нареждане от 08.03.2022 г. с наредител С И. и получател „БЕ“ ООД за сума в размер на 8 000 лв., наредена по IBAN BG4 5 RZBB 9155 1061 5331 18 с основание аванс по договор 0508202-РРА-00085; Платежно нареждане от 09.03.2022 г. с наредител С И. и получател „БЕ“ ООД за сума в размер на 3 000 лв., наредена по IBAN BG45 RZBB 9155 1061 5331 18 с основание аванс по договор 0508202-РРА-00085.

На 08.11.2022 г. К.Г. е получила покана от С. И. отправена до „БЕ“ ООД за заплащане на сума в размер на 400 лв., дължима на основание чл. 18 от ОУ и представляваща неустойка, тъй като срокът за доставка на автомобила изтекъл на 11.10.2022 г. Възложителката счела, че допълнителният срок от 60 дни изтичал на 03.01.2023 г., като и при неговото неспазване поискала възстановяването в нейна полза на сума в размер на 8 000 лв. – капаро. Поискала е и възстановяване в тридневен срок от съобщението на сума в размер на 11 000 лв., представляваща сбор от двете платени суми на дати 08.03.2022 г. и 09.03.2022 г.

С Покана с вх. № 1/04.01.2023 г. до „БЕ“ ООД възложителката С И. е посочила, че дружеството-изпълнител е в забава по отношение изпълнението на договореното между страните и е поискала въз основа на това възстановяването в нейна полза на сумата от 11 0000 лв., заедно със законна лихва от 08.11.2022 г. /датата на получаване на първата покана/ до окончателното изплащане. Поискано е връщане на капаро в размер на 8 000 лв. и неустойка в размер на 400 лв.

По делото е прието преводно нареждане за кредитен превод с дата 10.01.2023 г. за сума в размер на 19 000 лв. с основание „възстановяване по кр. изв. 2-151“. Наредител на сумата е „БЕ“ ООД, а получател – С И..

От правна страна съдът установява следното:

2

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Предвид постъпилото на 06.10.2025 г. от ответника Становище № 324713 по същността на спора, то не са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.

Ищцата следваше да установи сключването на Договор за доставка № 0508202-202-РРА000085/24.01.2022 г., уговарянето в него на твърдяната неустойка и нейният размер, настъпване на предпоставките за нейната изискуемост. Ответникът следваше да докаже изплащането на неустойката.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба. Въпреки това според т. 11а от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. в производството по реда на чл. 422 ГПК е допустимо да се вземат предвид възраженията направени от соченото за длъжник лице в неговото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. На основание чл. 130, ал. 2 ГПК това тълкувателно решение е задължително за съда. Ето защо при постановяване на настоящето решение съдът следва да вземе предвид и възраженето на „БЕ“ ООД, съдържащо се във Възражение с вх. № 269650/29.09.2023 г. за недължимост на исканата сума, тъй като договорът не породил правно действие поради неизпълнение на задължението на възложителката да внесе в двудневен срок договореното капаро.

Съдът счита, че на 24.01.2022 г. между страните е сключен валиден договор за доставка на лек автомобил с описаните в него специфики, но страните са договорили неговото отложено действие, обвързано с изпълнението на задължение на възложителката – да заплати в срок от два работни дни капаро в размер на 4 090, 34 евро. Този извод на съда е съобразен със систематичното тълкуване на чл. 7 във вр. с чл. 3 от договора.

Договорът е сключен на 24.01.2022 г. Крайният срок за изпълнение на задължението по чл. 3 е в края на 26.01.2022 г. /работен ден/. От приетото по делото преводно нареждане с дата 31.01.2022 г. се установява, че възложителката не е изпълнила договореното задължение по чл. 3 от договора. Въпреки това изпълнителят-доставчик е приел неточното изпълнение за точно, тъй като е приел плащането на сума в размер на 8 000 лв., поради което следва да се приеме, че договорът е породил своето действие на 31.01.2022 г. и от този момент е възникнало задължението на изпълнителя по чл. 6 за извършаване на договореното в рамките на 180 работни дни. Този срок е изтекъл на 26.09.2022 г., като съдът взема предвид датите на официалните празници в Република България за този период. От дата 27.09.2022 г. е започнала да тече шестдесетдневния срок в работни дни, считан като забава, след чието изтичане на който възниквало задължението на доставчика за изплащането на неустойка в размер на 0.1 % на ден върху платеното капаро, но не повече от 5 % върху него.

Срокът на шестдесетдневната забава в работни дни е изтекъл на 19.12.2022 г. От този момент е възникнало задължението за заплащане на неустойката, но същата е дължима като 0, 1 % за всеки ден на забавата, която както бе посочено е с начална дата 27.09.2022 г. и крайна дата 10.01.2022 г., когато договорът е развален – възложителката е отправила покана на 04.01.2023 г. за връщане на сума в общ размер на 19 000 лв., което по своята същност е искане на последиците от развалянето, но не е определил срок за това, като съдът счита, че датата на разваляне е датата на получаване на поканата. За периода 27.09.2022 г. – 04.01.2023 г. обезщетението по чл. 18 от ОУ следва да е в размер на 761 лв., но предвид поставената горна граница от 5 % върху платеното капаро в размер на 8 000 лв., то дължимата от ответника на ищцата на основание чл. 92 ЗЗД неустойка е в размер на 400 лв.

При този изход на делото право на разноски има ищцата С И.. Същата претендира заплащането на 25 лв. – държавна такса за заповедното производство, 300 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство; 25 лв. – държавна такса за исковата производство и 300 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство. С Определение № 545/12.01.2024 г., постановено по ч. гр. дело № 12008/20223 г. по описа на Софийски градски съд, 3 състав е потвърдено Разпореждане № 87296/13.07.2023 г., постановено по гр. дело № 32477/2023 г. по описа на СРС, 175 състав, с което производството по делото е прекратено за сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство, поради непредставянето на 3 доказателства за нейното заплащане. Поради това направеното от ищцата искане за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство следва да бъде оставено без уважение. За заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за исковото производство е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение в размер на посочената сума и е посочено, че тя е заплатена при подписването му.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК от С Т. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Шумен, ул. „АК“ № 13 иск срещу „БЕ“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ЕД“ № 1, че ответникът дължи на ищцата на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 400 лв., представляваща договорена от страните неустойка при забава в изпълнението на сключения между тях Договор за доставка № 0508202-202-РРА-000085/24.01.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 20394/13.07.2023 г. по ч. гр. дело № 32477/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав.