Решение № 340 от 24.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. П., 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500518 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1238 по описа за 2021 година е осъдена Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ град С., бул.Г. Н.Г.С.“№21 да заплати на В. С. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р.А.№17, ет.7, ап.19 на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС във вр.с чл.178, ал.1т.3, във вр.с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 899.12лв./ осемстотин деветдесет и девет лева и 12 стотинки/, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода то 08.04.2018г до 09.04.2019г. както и обезщетение за забава в размер на 223.90лв. за периода от 26.04.2018г до 08.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба 08.04.2021г до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за главница за разликата от 899.12 лв. до претендираните 5 500лв. за периода от 09.04.2016г до 08.04.2018г.и иска за обезщетение за забава за разликата от 223.90лв. до претендираните 500лв. за периода от 26.04.2016г. до 08.04.2018г.

Осъден е В. С. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р.А.№17, ет.7, ап.19 да заплати на Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ град С., бул.Г.

Н.Г.С.“№21 сумата от 162.60 лв. разноски по делото/ юрисконсултско възнаграждение/.

Осъдена е Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ град С., 1 бул.Г. Н.Г.С.“№21 да заплати на Районен съд-П. държавна такса в размер на 100 лв. и разноски за вещо лице в размер на 242.35лв.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ ,чрез юрисконсулт Р., в осъдителната му част , с ко я т о е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС във вр. с чл.178, ал.1, т.З във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД на В. С. К., ЕГН: **********, сумата от 899.12лв.(осемстотин деветдесет и девет лева и 12-стотинки), представляваща му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода 08.04.2018г., до 09.04.2019г., както и обезщетение за забава в размер 223.90лв. за периода 26.04.18г., до 08.04.21г. в едно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 08.04.2021 г. до окончателното изплащане.

Излагат оплаквания за необоснованост и неправилност. Считат ,че не е установено по делото не изплащане на компенсации за надработване.

Служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби са държавни служители по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждали от този закон и правилника за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи държавната служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" субсидиарно приложение намирали разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС.

Разпоредбата на ППЗИНЗС предвиждала, че „Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорноохранителния състав за месеца не може да превишава установената продължителност на работния ден”. Държавните служители работещи на смени по график, следва да изработят 168 часа за един месец, за да покрият необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за служителите на ненормирано работно време. В тази връзка като доразвитие на тези положения в Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, изменена и допълнена със заповед № ЧР-05-120/21.04.17г. във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 19 ал. 2и ал. 3 от ЗИНЗС и Заповед № Л2271/13.05.19г. на Гл. директор на ГД“ИН“ ясно било посочено, че работното време на тези служители се изчислява сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се извършва, като броят на работните дни, включени в периода, се умножат по нормалната продължителност на работния ден - 8 часа. В ППЗИНЗС е предвидено, че „Когато службата се носи без прекъсване, за работно време от 8 часа на постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка.”. В настоящия случай ищецът е давал 24-часови дежурства.

Обедната почивка /почивка за хранене/ задължително се осигурява, 2 когато характерът на извършваните дейности позволява прекъсване на производствения процес. Продължителността на този вид почивка не може да бъде по-малка от 30 минути. През време на ползване на почивката, служителят е длъжен да изпълнява служебните си задължения и да стои на работното си място. За 24 -часовата смяна се осигуряват три почивки за хранене по 30 минути или 90 минути, като се зачита цялата продължителност на работното време от 24.5ч., съгласно решение на ВКС и връзка с изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр. 14 от 10 Февруари 2017г.

Съгласно императивния характер на разпоредбата чл. 187, ал. 7 и 8 от ЗМВР, където изрично е регламентирана възможността за получаване на възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70-часа на отчетен период, а за отработеното време над 70-часа се компенсира с допълнителен отпуск. Определянето на възнаграждение за извънреден труд за отработени над 70-часа на отчетен период било в противоречие с императивния характер на разпоредбата ЗМВР, освен ако не е имало писмено съгласие от служителя за прилагането на разпоредбата на чл. 187а от ЗМВР за допълнителните 25часа извънреден труд, каквото съгласие не е дадено от В. К..

С последните изменения на ЗМВР допълнителния отпуск за положен извънреден труд над 70-часа е отменен, като вече приложима е нормата на чл.

187а от ЗМВР.

През процесния период, на ищеца винаги била осигурявана 72-часова почивка след 24- часово дежурство. Времето от 48-я час до 72-я час безспорно се явява „допълнителен отпуск” по смисъла на ЗМВР преди измененията от 2018г.

Евентуално молят да се съобрази разпоредбата на ППЗИНЗС, според която “Служителите от надзорно- охранителния състав не получават компенсация за нощен труд”, но за този вид труд се зачитат часовете нощен труд и се умножават по коефициент 0.134, и се заплаща на тримесечие като извънреден труд.

Нямало такова легално определение като „извънреден нощен труд“, а има само извънреден труд и отделно нощен труд, като заплащането им става съобразно представените документи ,въз основа на които е изготвена и експертизата.

Съгласно нормата на чл. 16а. (1) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните и служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

(2) За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график.

Чрез представения по делото Протокол № ВД/МЗ- 48/12.02.15г. / снимка на работното време в затвора/, бил установен реалният период от време, с който се удължава работната смяна заради сдаването и приемането 3 на всички постове в затвора и последващия отвод.

Засеченото от комисията време на удължаване на работата в затвора е 30 минути, като това време е добавено след това със заповедите на началника на затвора относно реда за определяне на работното време на държавните служители в Затвора - П. през 2018г., 2019г. и 2020г., и включено към работната норма часове, които трябва да положат служителите на тримесечие, като разликата отработени часове над тримесечната норма е изплащана на служителя В. К. под формата извънреден труд.

От представените книги, подписвани по дата и час от ищеца сутрин при сдаването на наряда, не е имало случай за времето на исковия период да си тръгва по-късно от 08:50 ч. при начало на работния ден 8:15ч., което още веднъж потвърждава, че общата продължителност на наряда на служителите от НОС в Затвора - П. не продължава повече от 24ч. и 30 мин., а не както твърди ищеца 25ч. и 45мин., което с 1ч. и 15мин. над реално положения труд.

След като служителя се подпише, че е сдал поста той повече няма задължения към работодателя и му остава 5-минути да извърви 50-метра разстояние от корпуса до КПП-то на затвора където се намира стаята за отвод.

Правилото за идване 15- минути по рано за работа не се спазвало системно и често пъти служителите идвали на работа последните 2-3 минути преди развода, за което не били налагани наказания.

В разпоредбата на чл. 189. ЗМВР бил предвиден допълнителен годишен отпуск по точка 2, като компенсация за удълженото работно време при полагането на труд при специфични условия с непрекъснат работен процес и смяна на денонощните подвижни и неподвижни постове.

Във връзка с чл. 189, т. 2 от ЗМВР и чл. 156 от КТ, ако се прецени, че има някаква форма на надработване при лицето В. К., от надработените часове на годишна база трябва да се приспаднат тези десет дни ( 80-часа) полагащи се на година като компенсация на служителите работещи по ЗМВР.

На В. К. бил изплатен отпуск от предходни години преди 01.01.2018г. като за 2017г. има остатък от 9-дни; за 2016г. остатък от 11-дни и преди 2016г. остатък от З-дни, съгласно изпратена справка до съда от дата 23.03.22г.

С оглед на вече създадената съдебна практика по идентични искове от служителите на ГД“ИН“ в другите затвори в страната, моли да се има предвид, че всеки затвор е с различна сградна база, различна охраняема площ в декари, различен брой външни и вътрешни постове за служене и различен брой личен състав за преброяване.

Разстоянието от входния портал на Затвора - П. до най- отдалечената вишка, на полуобиколка обходено от външните стени на затвора било приблизително 230 метра, което разстояние от здрав физически човек се изминава за по-малко пет минути, като самият ЗИНЗС изисква служителите преди застъпване да бъдат проверявани дали са здрави физически.

4

Поради това установената практика не следвало да се приема за всички затвори , тъй като имало разликата в големината и площта на затворите в страната, различния брой постове, различния капацитет на затворите относно общия брой на личен състав в тях, което пък обуславя времето за преброяване на , сдаването и приемането на постовете от служителите, различните графици за разпределение на времето за служителите издадени от началниците на затвори, които графици са пряко свързани конкретния затвор.

Показанията на свГ.следвало да се преценяват с оглед неговата заинтересованост.

От показанията на гл. инспектор Ф. сдаването и приемането на постовете, е било 30- максимум 40-минути, а не 1ч. и 45-минути и показвало пристрастието на свГ.

Първоинстанционния съд правел заключение, че има надработване над определената норма по закон от 24-часа на наряд, но не се обосновава, защо приема, че надработването е 1ч. и 45мин. над определената по закон продължителност от 24-часа.

Молят решението да бъде отменено и исковете отхвърлени или делото върнато на първоинстанционния съд.

Писмен отговор не е постъпил.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

В исковата си молба против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ищецът В. С. К. твърди, че през посочения в исковата молба период бил държавен служител на длъжност старши надзирател от надзорноохранителния състав в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. С., с местоизпълнение на служебните задължения Затвора гр. П..

За период от 09.04.2016г. до 09.04.2019г . . същият е изпълнявал служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден месечен график на смени за периода от 09.04.2016г. до 01.01.2019г. на 12 часов режим на работа, а за периода от 01.01.2019г. до 09.04.2019г. на 24 часов режим на работа при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен отчетен период.