Решение № 2644 от 05.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2644 гр. София, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100512899 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 17.09.2019г., постановено по гр. дело № 58512/2016г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, са уважени предявените от С. П. Т. и С. Т. Т. срещу „У.Б..“ АД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, презл. 1-во и предл. 3то от ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 2 от ЗЗП, вр. чл. 143 от ЗЗП за установяване, че клаузите на т.11.1.1., чл. 11.1.2 и чл. 11.1.3 от общите условия, приложими към договор за банков кредит № TR 70731444/22.10.2007г. са нищожни като неравноправни, както е уважен и предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД за връщане на сумата от 7 226, 65 лева представляваща недължимо надвзета разлика между договорената и реално заплатена за 60 месеца възнаградителна лихва ца периода от 05.11.2011г. до 04.11.2016г. по договор за банков кредит № TR70731444/22.10.2007г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 787, 88 лева, представляваща мораторна лихва за забава в размер на законната лихва, дължима върху главница от 7 226, 65 лева за периода от 20.12.2013г. до 05.10.2016г.

1

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл.

86, ал. 1 от ЗЗД е подадена въззивна жалба от ищците С. П. Т. и С. Т. Т..

Жалбоподателите поддържат оплакване за недопустимост на решението в частта му, в която е уважен предявеният иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на оспорените клаузи в тяхната цялост. Релевира, че в случая предмет на предявените искове са конкретни части от оспорените клаузи, а не клаузите в цялост. Ето защо счита, че постановеното решение в тази част е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. По отношение на претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са наведени съображения за неправилност на изводите на съда, че по делото не са ангажирани доказателства за отправяне на покана до банката-длъжник за връщане на надплатените суми. Сочи, че такава покана е обективирана в приложената по делото жалба, получена от ответното дружество на 20.12.2013г. Ето защо жалбоподателите считат, че насрещната страна е изпаднала в забава за връщане на претендираната сума, получена без основание в периода от 05.11.2011г. до 20.12.2013г. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да се уважи.

Насрещната страна „У.Б..“ АД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционото решение за правилно и обосновано в частта му, с която е отхвърлена претенцията за акцесорното вземане за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника „У.Б..“ АД в частта му, в която са уважени предявените искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.

55, ал. 1 от ЗЗД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на формираните изводи.

Конкретно излага съображения, че и трите оспорени клаузи от договора са уговорени индивидуално, което страните са потвърдили с полагане на подписи на всяка страница. Ищците са имали възможност да се запознаят с проекта на договор, а от свидетелските показания се установява, че преди подписване на същия страните по него са обсъждали именно клаузите, свързани с евентуалната промяна на лихвените проценти. Жалбоподателят 2 сочи, че съгласно чл. 4.1.а от договора, страните са договорили, че годишният лихвен процент за целия период на договора е в размер на 8, 75 %, като твърди, че в нито един момент от договора не е определян първоначален размер на годишния лихвен процент. Навежда съображения, че ако изобщо е налице неравноправност на някоя от атакуваните клаузи от процесния договор, то това би могло да бъде единствено т. 11.1.3 и то само в частта й, която предвижда увеличение на ГЛП в резултат на пазарните условия. Излага, че клаузите на чл. 11.1.1 и чл. 11.1.2 от договора нямат отношение към това увеличение изобщо. По отношение на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1 от ЗЗД са развити съображения за неоснователност на същия.

Аргументирано е становище, че чл. 11.1.3. от договора, тълкувана във връзка с т. 10.2. от общите условия, формулират конкретно условие за увеличаване на лихвения процент по договора за кредит, а именно – общият лихвен процент се увеличава единствено и само, щом като условията на кредитните пазари, от които зависи този лихвен процент, доведат до необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт. По тези съображения счита, че дори и да са налице основания за уважаване на предявения иск, то същият следва да касае разликата между събраната от банката сума и тази, която би й се дължала като възнаградителна лихва по процесния договор при първоначално договорения ГЛП в размер на 8, 75 %. Твърди, че така определеният ГЛП е фиксиран за целия срок на договора. В случая тази разлика съгласно заключението на първоначалната експертиза на в.л. В. е в размер на 1 358, 01 лева. Както е било установено по делото, банката е възстановила преди образуване на производството по делото сумата от 1 812, 83 лева, от който за процесния период – сумата от 1 147, 69 лева. При това положение дължимата на ищците разлика е 210, 32 лева, формирана като разлика между сумата от 1 358, 01 лева и 1 147, 69 лева. В жалбата са релевирани доводи за неоснователност на твърдяната от ищците солидарност по отношение на претендираното вземане, тъй като такава не е уговаряна, а същата не произтича и от закона с оглед източника на вземането – неоснователно обогатяване. Освен това е аргументира становище, че режимът на СИО, установен в СК, не обосновава солидарност на страната на ищците. СК не превижда солидарност по отношение на облигационните права на съпрузите.

В жалбата са изложени доводи, че ищецът С. Т. не доказал да е извършвал каквито и да е плащания по договора, поради което не е активно материално 3 легитимиран да предяви претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Оспорено е приетото в първоинстанционното заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от в.л. П. по съображения за необоснованост. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна С. П. Т. и С. Т. Т. оспорва подадената от ответното дружество въззивна жалба като неоснователна. Счита постановеното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано, поради което прави искане същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че кредитополучателят /ищец/ е физическо лице, на което е отпуснат ипотечен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, а за текущи нужди, поради което същият има качеството „потребител“ по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗЗП. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят е изброил примерно някой от възможните уговорки във вреда на потребителя, измежду които и клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (т. 10 на чл. 143 от ЗЗП.) или клауза, която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (т. 12 на чл. 143 от З.). От друга страна, от забраните по чл. 143, т.

10 и 12 са предвидени изключения по отношение на доставките на финансови услуги, каквато представлява и процесният договор за банков кредит 4 съобразно § 13, т. 12 от З., като изключенията са уредени в чл. 144 от ЗЗП.

Съдът е приел, че при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, отчитайки и целта на закона, се налага извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или ОУ (чл. 144, ал. 4 от ЗЗП), т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата и при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 от ЗЗП. В процесната клауза на т.11.1.3 е посочен общ критерий за промяната на базовия лихвен процент, а именно това е промяната в пазарните условия, като съгласно същата клауза кредитополучателят дава съгласието си кредиторът да променя едностранно размера на ГЛП за даден лихвен период по лихвения план по т.4.1 до 4.5 от договора, съответно размера на анюитетната вноска /при кредити, издължавани на анюитетни вноски, какъвто е и процесния/, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на БЛП с повече от 1 пункт от размера в деня на сключване на договора, или след промяна на размера му по начина посочен в т.11.1.3.

Направен е извод, че тези клаузи не отговарят на така горепосочените изисквания и на добрите нрави, тъй като в тях са предвидени обстоятелства, при които лихвата може едностранно да се променя от Банката, при неясно разписани критерии, в случай на промяна в пазарните условия, непосочена в какво се изразява тя, като по този начин, не е ясен начинът на промяна на лихвата. С оглед на това, първоинстанционният съд е приел, че така формулираните клаузи по т.11.1.1 и 11.1.2 и 11.1.3 към процесния договор са уговорени изцяло в полза на банката и в ущърб на кредитополучателите.

Развити са и аргументи, че оспорените клаузи не попадат в приложното поле на изключението по чл.144, ал.З, т.1 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.144, 5 ал. 3, т.1 от ЗЗП разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. В мотивите е изложеното, че в съдебната практика се приема еднозначно, че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможността на банката за едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП. Прието е, че методът на изчисление на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и индикатори.