Определение № 695 от 07.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 695 гр. София, 07.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20251001000814 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 130 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 99336/22.08.2025 г. (пощенски клеймо от 21.08.2025 г.), на Г. А. Х., ЕГН **********, с местожителство в *** срещу Определение № 1339/31.03.2025 г., по ч.т.д. № 648 /2025 г., на СГС, ТО, VI-23 с., с което върната исковата му молба вх. № 35582/21.03.2025 г., в която е отправено искане за отмяна на решение на събрание на кредиторите на „Витоша сити 2016“ ООД (н.), в хипотезата на чл. 679 ТЗ.

Частният въззивник счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Настоява, че е сезирал съда с искане, а не с искова молба, тъй като производството по чл. 679 ТЗ не е исково. Излага доводи във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 679 ТЗ. Счита, че съдът е следвало да укаже задължението за внасяне на държавна такса и обосноваване на правен интерес. Излага доводи по съществото на искането по чл. 679 ТЗ. Заявява, че към настоящият момент производството по възражението му с правно основание чл. 703, ал. 5 ТЗ е прекратено, тъй като молителят бил предпочел пътят за защита по чл. 679 ТЗ и оттеглил възражението си по чл. 703, ал. 5 ТЗ. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е подадена в границите на срока по 275, ал. 1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намери следното:

Производството пред СГС е образувано по искане вх. № 35582/21.03.2025 г., на Г. А. Х., ЕГН ********** за отмяна на решение на събрание на кредиторите на „Витоша сити 2016“ ООД (н.), проведено на 1

14.03.2025 г. Изложено е, че проведеното събрание е било с дневен ред приемане на допуснатия до разглеждане план за оздравяване, предложен от кредитора „Атланд Инвестмънтс – 1“ ООД като във връзка с несъответствието на плана на законовите изисквания бил депозирал възражение по реда на чл.

703, ал. 5 ТЗ. Сочи доводи по съществото на искането за отмяна на решението.

С атакуваното Определение № 1339/31.03.2025 г. съдът е извършил преценка за допустимост по реда на чл. 130 ГПК и е върнал исковата молба на Г. Х.. Произнасянето е обосновано с мотиви, че срещу решението на СК за приемане на план за оздравяване може да бъде подадено възражение по реда на чл. 703, ал. 5 ТЗ, съответно на обжалване подлежи решението, с което планът се утвърждава.

Произнасянето се преценява като правилно.

Производството по несъстоятелност е универсално принудително изпълнение за справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника според легално определената му цел, разписана в разпоредбата на чл. 607, ал. 1 ТЗ. То е регламентирано като колективна процедура със строга последователност на предприеманите от участниците и от съда по несъстоятелността процесуални действия. Съгласно чл. 679, ал. 1 ТЗ по искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите. В случай че решението е нищожно, съдът прогласява неговата нищожност.

Съгласно становището възприето в съдебната практика систематичното място на тази разпоредба дава основание да се приеме, че същата съдържа общия ред за атакуване на събрание на кредиторите и касае всяко събрание след откриване на производството по несъстоятелност (така Определение № 471/01.10.2001 г., по ч.гр.д. № 394/2001 г., на ВКС, V ГО). Същевременно ред за разглеждане на възражения срещу приет план за оздравяване се съдържат в разпоредбите на чл. 703, ал. 5 и чл. 704, ал. 3 ТЗ. При разглеждане на възраженията срещу приетия план на разглеждане подлежат и възраженията касаещи процедурата по приемането му. В същото определение на ВКС е разяснено, че съотношението между посочените две процедури е на специална към обща. При което при разглеждане на възражения, касаещи приемането на оздравителен план приложение ще намери редът предвиден в чл. 703, ал. 5 и чл. 704, ал. 3 ТЗ, а не общия – по чл. 679 ТЗ. Въпросът е доразвит в Определение № 19/13.01.2012 г., по т.д. № 572/2011 г., на ВКС, I ТО, в което е посочено, че образуваното производство за отмяна на решение на събрание на кредиторите, с което е приет план за оздравяване е недопустимо.

Такъв е и разглежданият случай. Жалбоподателят сочи, че на проведеното на 14.03.2025 г. събрание на кредиторите на „Витоша сити 2016“ ООД (н.) е приет допуснат до разглеждане оздравителен план и, че е упражнил правото си на възражение по специалния предвиден ред за това. При това положение искането му за отмяна на взетото на това събрание решение, отправено по реда на чл. 679 ТЗ се явява недопустимо, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд. Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че съдът следвало да даде указания за заплащане на държавна такса и обосноваване на правен интерес. Това е така, защото след като молителят е отправил искане към съда не по установения за него процесуален ред, то същият не би могъл да обоснове и защитим по този ред правен интерес и 2 заплащането на държавна такса за недопустимото производство се явява безпредметно.

Вярно е, че цитираната от настоящият състав практика на върховната инстанция е формирана преди последното изменение на разпоредбата на чл.

679, ал. 1 ТЗ, с което бе добавена и възможност решенията на събранията на кредиторите да бъдат прогласявани за нищожни. Посоченото изменение обаче по никакъв начин не засяга наличието и не изключва приложението на специалния предвиден ред за разглеждане на възражения срещу решение на събрание за приемане на план за оздравяване.

Отделно, жалбоподателят е посочил, че се е възползвал и е упражнил правата си по предвидения специален ред като обстоятелството, че производството по възражението му по чл. 703, ал. 5 ТЗ е било прекратено не би могло да промени горните мотиви. Производството е било прекратено поради оттегляне на възражението. Този факт не би могъл да породи право на жалбоподателя да се възползва от предвидения общ ред за атакуване на решение на събрание на кредиторите. Принципно, когато за разглеждане на определена претенция е предвиден специален ред, страната не би могла да избира дали да се възползва от този ред, както погрешно счита жалбоподателя.

Горните мотиви не биха могли да претърпят промяна и от обстоятелството, че първоинстанционния съд неточно е посочил, че се касае до искова молба, каквато е и върнал, по реда на чл. 130 ГПК, упражнявайки служебно вмененото му задължение за проверка на допустимостта на производството.

В заключение от изложеното атакуваното определение като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1339/31.03.2025 г., по ч.т.д. № 648/2025 г., на СГС, ТО, VI-23 с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3