Решение № 132 от 03.08.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Елин Пелин, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Г.а като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно наказателно дело № 20261820200045 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Р. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Д.Б.., ул. №, общ.Столична, обл.София срещу Наказателно постановление № 9774/19.12.2025 г. на началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 177 ал. 3, т.1, пр. 3 от ЗДвП му наложено административно наказание глоба в размер на 1 533, 88 евро.

С жалбата наказателно постановление се оспорва като незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения за това, касаещи неправилно приложение на материалния закон, необоснованост на наложеното наказание и неспазване на принципа на пропорционалност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призоване, не се явява и не се предсатвлява.

Административно - наказващият орган се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.11.2025 г. около 14:55 часа на път I-6, км. 139+700, на отбивна площадка в посока с. Горна Малина - гр. София, жалбоподателят Р. Г. Г.

1 управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка МАН, модел ТГС с peг. № СВ5252РН, когато бил спрян за проверка от служители на АПИ "АРОК" – София, като е установено, че водачът извършва превоз на фракция 0/4 мм, видно от кантарна бележка № 27761/28.11.2025 г.

В хода на проверката било направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/5 м/, е констатирано следното: При измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 23.650 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 4.650 т.

Посочено е, че управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Въз основа на извършените измервания и установеното в хода на проверката на жалбоподателя бил съставен АУАН № 0011227/28.11.2025 г. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5 б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и предявен на нарушителя на датата на съставянето му, като нарушителят го подписал отбелязвайки собственоръчно, че няма възражения. Такива не били направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН . Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на въззивника е наложено предвиденото в санкционната норма на ЗДвП наказание във фиксирания от законодателя размер, превалутиран съгласно ЗВЕРБ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителя Е. С. и свидетелят М. Начевски, присъствал при установяване на нарушението, чиито показания съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал: Заповед № РД-11-1278 от 10.10.2025 г. на председателя на УС на АПИ: Заповед № РД-11-1279 от 10.10.2025 г. на председателя на УС на АП, Протокол за измерване на превозно средство, както и останалите писмени доказателства по преписката, които са в пълен унисон с гласните доказателства установяват годността на уредите, с които е извършено измерването от оторизирано за това лице и при спазване на утвърдените правила. Въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно установена по делото фактическата обстановка, обосновала съставянето на АУАН за процесното нарушение, възприета и възпроизведена в обжалваното НП от наказващия орган.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, тъй като НП е връчено на жалбоподателя на 12.02.2026 г., а жалбата е подадена по поща на 13.02.2026 г., което не се оспорва от въззиваемата страна, и е срещу акт, който подлежи на обжалване.

2

Предвид това съдът приема жалбата за допустима и счита, че следва да я разгледа по същество.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, на различни от изложените в нея съображения. Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания.

АУАН и наказателното постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, което се установява от приложените по делото заповеди.

АУАН и НП отговарят на императивните изисквания за съдържание и реквизити, въведени с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административното обвинение е формулирано точно и ясно, посочени са дата и място на извършване на нарушението, описан е вида на МПС, посоката му на движение и товарът, който е превозвал, изложени са обстоятелства, въз основа на които е направен извода, че процесното ППС е "тежко" по смисъла на чл. 3 от Наредбата.

Съгласно разпоредбата чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5 б. "в" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: от 1,3 включително до 1,8 m 18 t (19 t).

Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени в цитираната Наредба с 4.650 т. При превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7 ППС е "тежко" по смисъла на чл. 3, т.

2 от Наредбата. В настоящия случай санкцията е във фиксиран от законодателя размер, при което въпросът за съобразяване на нормата на чл. 27 от ЗАНН не стои пред АНО и съда.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния закон, ограничаващи правото на защита на наказаното лице.

С Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на Върховния административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС е прието, че водач, който управлява извънгабаритно или тежко превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване без да е налице разрешение за това, извършва нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1 вр. чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , а не такова по чл. 26, ал. 2, т. 1 б. "а" пр. 2 от Закона за пътищата , когато не е собственик на превозното средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоз, съответно не е наредил превоза. Жалбоподателят е санкциониран като водач на ППС, без да е посочено в АУАН и в НП кои е собственик на превозното средство или лицензиран превозвач, респективно защо е прието, че жалбоподателят е лице, което не е наредил превоза, а има качеството водач 3 на ППС.

Съдът намира, че административнонаказателното производство е било опорочено и това рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице.

Аргументи в тази насока се извличат още от съдържанието на чл. 189е ал. 2 – 6 от ЗДвП, изм. с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. и приложими към момента на установяване на процесното нарушение – 28.11.2025 г. Тяхното съдържание ясно регламентира задължението за контролните органи да уведомят нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 и чл. 28 от Закона за пътищата при констатирано нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , имащо за последица освобождаването му от административнонаказателна отговорност. Това задължение в случая не е било изпълнено от проверяващите, което се установява от съдържанието на самия АУАН, в който никъде не е указана правната възможност, уредена в коментираното законово съдържание.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗП /в сила от 07.09.2025 г. / при установено нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 от този закон , както и по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност.

В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.

Анализът на цитираните разпоредби налага извода, че процесния АУАН е съставен в нарушение на процедурата, уредена в чл. 189е ал. 2 от ЗДвП, тъй като контролните органи не са изпълнили императивно вмененото им с цитираната разпоредба задължение преди съставяне на АУАН да уведомяват нарушителя за възможността да заплати компенсаторна такса.

По този начин правото на защита на соченото за нарушител лице изначално и неправомерно е било ограничено от контролните органи, отнемайки му възможността да избегне последиците на административнонаказателната принуда в рамките на съответния срок. Това нарушение е съществено и не може да се санира впоследствие, поради което е достатъчно основание за отмяна на процесното НП.

Предвид гореизложеното съдът приема, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая право на разноски има жалбоподателя, но такива не се претендират и не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9774/19.12.2025 г. на началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на Р. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Д.Б.., ул. №, общ.Столична, обл.София за нарушение по чл. 139, ал. 1, 4 т. 2 пр. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 177 ал. 3, т.1, пр. 3 от ЗДвП му наложено административно наказание глоба в размер на 1 533, 88 евро.