Решение № 4387 от 17.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4387 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110211496 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Бобо кар“ ЕООД, ЕИК: 113593571, със седалище и адрес на управление: област Перник община Перник гр. Перник кв. ЦЪРКВА ул. ********, представлявано от управителя М.Б., чрез адвокат А. против Електронен фиш № 8504627311, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът счита обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и в разрез със закона. Твърди, че не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран. Правят се оплаквания, че ЕФ не отговаря на образеца, утвърден от АПИ. Сочи, че не са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и не съдържа предвидените в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП реквизити, бил издаден от некомпетентен орган, нарушението е описано без нужната конкретика и без да се посочват релевантните от обективна страна съставомерни факти. Навеждат се доводи, че липсва описание на тегленото от посоченото МПС ремарке, а не са посочени и данни дали устройството, с което е установено нарушението е трайно прикрепено към земята или е разположено в превозно средство, а липсвало и посочване надлежно на мястото на нарушението. Сочи, че е налице договор между санкционираното дружество и друго юридическо лице с цел заплащане на необходимите такси при предплатен баланс. Счита, че неправилно АПИ начислява и такса освен имуществена санкция. Изтъква, че е следвало 1

АПИ да даде възможност за предеклариране на данните преди да санкционира жалбоподателя, доколкото вторичното право на ЕС предвиждало изрично такава възможност. Алтернативно моли за приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от своя процесуален представител – адв. Л., който поддържа жалбата и доводите за отмяна на обжалвания ел. фиш, изложени в нея, както и претенцията за разноски.

Въззиваемата страна – Национално ТОЛ управление, чрез процесуален представител – юрисконсулт Данков, който участва и в съдебно заседание, оспорва жалбата.

Моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като доводите за това излагат в подробни писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско такова.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2021г. в 09:06 часа ВЛЕКАЧ ВОЛВО ФХ 12 42 Т, с регистрационен номер ******, собственост на жалбоподателя „Бобо кар“ ЕООД, ЕИК: 113593571, с технически допустима максимална маса 20100 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 0 се движело по път А-6 км 50+427, в община Столична, п.в. Илиянци с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението било установено с устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата и се намирало на път А-6 км 50+427.

За извършеното нарушение срещу въззивното дружество като собственик на регистрираното ППС бил издаден обжалвания електронен фиш № 8504627311.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Следва да се има предвид, че съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от 2 път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и клип от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Независимо,че е представен договор с друго дружество за заплащане на съответните пътни такси, видно от изготвения доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират съответните такси. Не се твърди, а и не се доказа плащане на съответната такса, а от предоставения клип е видно, че МПС с посочения регистрационен номер се е движело по съответния път. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена е вън от обективната съставомерност на нарушението, което не е за несключване на договор с дружество, осигуряващо плащане на съответните пътни такси, а за тяхното неплащане, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на дружеството въззивник е ангажирана с издаването на ел. фиш по реда на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП за нарушение на 102 ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179 ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената чл. 187а ал. 2, т.3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ, Национално ТОЛ управление няма процесуална възможност да издава електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН. Процедурата за санкциониране на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена в чл.189е, ал.1 и сл. от същия закон и повелява съставянето на АУАН - актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал.12 на същия член предвижда и издаване на НП.

Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата са изрично предвидени в закон и само при изрично очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш. В случая съдът констатира, че законодателят не е предвидил такъв ред и следователно, издавайки електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а не АУАН и респективно наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания санкционен акт.

Въззиваемата страна твърди ЕФ да е издаден на основание чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, 3 който обаче действително предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез диференцирана процедура, а именно чрез издаване на ЕФ.

Текстът на разпоредбата обаче предвижда, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Няма спор, че именно това е разпоредбата, която предвижда отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП. В случая обаче законодателят е предвидил възможност да се издава ЕФ за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такова по чл.179, ал.3б от ЗДвП. По въпроса за възможността за прилагане на тази облекчена процедура по налагане на санкция липсва установена практика както на съответната касационна инстанция на Софийски районен съд – АССГ, така и на СРС. Видно от постановяваните в страната решения по идентични казуси, административните съдилища възприемат различно становище, като само в малка част от тях са излагани мотиви за възможността нарушения, различни от тези по чл.179, ал.3 от ЗДвП, да се санкционират с ЕФ. Така например в Решение № 687 от 19.10.2022 г. на АдмС Хасково по к. а. н. д. № 758/2022 г. е възприета тезата, че липсва правно предвидена възможност за санкциониране на нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП с издаване на ЕФ.

Така този състав на касационната инстанция е приел, че от систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на дружеството е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.

189ж ЗДвП. Административните съдии посочват, че съгласно ал. 1 на чл. 189ж ЗДвП електронен фиш може да се издаде /правна възможност за наказващия орган/, когато се установи нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179, ал.

3б ЗДвП, ЕФ не се издава. Посочва се, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т.

2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

4

Предвид това касационната инстанция е приела, че за извършеното от касатора нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение съдиите приемат, че следва да намерят разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това, като в конкретния случай е допуснатото процесуално нарушение, което е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения. Установените непълнота и неяснота на правната уредба относно издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не могат да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове, приема този състав на касационната инстанция.

Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55c18ad3-7380-4fd7-9f30-85e4374b92df