Решение № 104 от 19.02.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Б......., 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б......., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20241210101893 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б.

Е. Ц., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б......... ап. 20, чрез пълномощник адвокат Д. М. М., против „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК:

201196810, със седалище и адрес на управление: гр. С..... представлявано от Б.

И......... Н............

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което :

- да бъде прогласена нищожност на договор за потребителски кредит № 441063, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „Изи финанс" ЕООД, с ЕИК: 201196810, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК;

-при евентуалност - при неуважаване на предявения главен иск се иска да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 2 от Договор за паричен заем № 441063, сключен между Б. Е. Ц. с ЕГН: ********** и „Изи фпнамс’ ЕООД, с ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.

С........... представлявано от Б. И......... Н..........., предвиждаща заплащането на неустойка, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от 3ПК.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 09.06.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 441063, като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 700 лева, а размерът на погасителния план е 210 дни, с годишната лихва - 40,15%, а ГПР - 48,44%, 1 като размерът на общата сума възлиза в размер на 792,40 лева.

Сочи се, че от сайта на кредитора, става ясно, че същият е посочил, че „Потребителите, изтеглили бързи кредити от MiniZaem.bg се задължават според Общите условия да предоставят обезпечение по кредита до размера на главницата, като представят банкова гаранция или осигурят двама поръчители. При непредоставяне на обезпечение по кредита се начисляват допълнителни разходи."

Посочва, че в чл. 3, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, в чл. 3, ал. 2 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение па задължението си по чл.

3, ал. 1 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи па заемодателя неустойка.

Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 291,60 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следва да върне е 1084,00 лева.

Смята се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Смята се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не но-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка oт страните по договора, като не му е предоставено копие от Общите условия, не му с предоставено копие от договора за него, процесният договор не е подписан oт кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на ЗПК.

Твърди се, че копие от договора, СЕФ и погасителен план не е предоставен на ищеца, като съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПK договорът следва да бъде подписан „в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора", а в настоящия случай това не е било извършено, тъй като се твърди, че копие от договора не е бил предоставен на Б. Ц..

Смята се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита.

Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което се твърди, че е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.

10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Сочи се, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Сочи се, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) 2 водят до различен размер на ГПР от посочения, като в тази връзка се цитира Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС.

Смята се, че допустимият ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид допълнителните суми, начислени от кредитора.

Счита се клаузата, с която е уговорено заплащане на неустойка, в случай на непредоставяне на поръчител за недействителна. Посочва се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби /Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№509/2007г., Решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (Б.......) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и па Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС/.

Посочва се, че в настоящият случай се касае до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Смята се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай, че не предостави в петдневен срок от сключването му обезпечение-поръчители /солидарен длъжник/, който от отговарят на определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това се сочи, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Отделно от горното се твърди, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди oт непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщешгелпа и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. но т. д. № 1/2009 г. па Върховния Касационен съд/.

Сочи се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Подобна неустойка се сочи, че обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1ЗПК. Счита се, че 3 подобно кумулиране на неустойка за забава с мораториа лихва е недопустимо.

Твърди се, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая се сочи, че кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Смята се, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД при непредставено обезпечение. Счита се, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне па обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то се смята, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закопа, а възнаграждение, дължимо под условие. Посочва се, че това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив, твърди се, че договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Счита се, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Смята се още, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно па основание чл. 146 от ЗЗП, поради неравноправност.

Смята се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал.

1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Изи финанс" ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Ето защо се счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Отделно от това се смята, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.

4

Смята се още, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закопа, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване па добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

С разпореждане № 2260/22.07.2024 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 01.08.2024 година.

В указания от съда едномесечен срок на 27.08.2024 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва сключването на договор за кредит между страните. Оспорва се съдържанието на твърдения договор за кредит. Оспорва се наличието на твърдените договорни клаузи.

Сочи се, че липсват доказателства, че между страните е сключен твърдения договор за кредит; липсват доказателства за разменени волеизявления между страните, от които е видно, че между страните е сключен договор за кредит, поради което се оспорва сключването на договора за кредит.

С оглед на горното се иска отхвърляне предявения иск, като неоснователен и недоказан.