Решение № 5205 от 18.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5205 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20241100102672 по описа за 2024 година прецени:

Делото е образувано по предявени от Д. В. Д. срещу Прокуратурата на Р. България осъдителни искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетения в размери 2900 лева за имуществени вреди и 95000 лева за неимуществени вреди, за които ищецът твърди, че са настъпили вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е бил оправдан.

Ищецът Д. В. Д. излага, че бил привлечен като обвиняем по образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 219 ал. 3 НК. След внасяне на обвинителен акт в съда по това обвинение, било образувано НОХД № 5780/2018 г., по което на 08.05.2019 г. била постановена осъдителна присъда, с която на ищеца било наложено наказание пробация. Присъдата била изменена в частта за наложеното наказание с решение по ВНОХД № 1202/2019 г. на САС. Това решение било отменено с решение на ВКС по НД № 1029/20 г. и делото било върнато на въззивния съд за ново разглеждане. С присъда по ВНОХД № 691/21 г. на САС ищецът бил признат за невиновен и оправдан. Присъдата била оставена в сила с решение от 04.10.2023 г. по НД № 33/2023 г. на ВКС. Продължителността на наказателното производство била близо седем години и половина. Воденото срещу него производство наложило разходи за адвокатска защита. Ищецът се явявал многократно в следствието и на различни съдебни заседания, което довело до сериозни притеснения, влошаване на психичното му състояние, ограничаване на контактите, влошаване на отношенията с близки и познати. Ищецът бил освободен от длъжността изпълнителен директор на УМБАЛ "Света Анна" и се наложило да работи на различни места, а през част от времето бил безработен.

1

Наказателното производство препятствало участието на ищеца в конкурси в Министерството на здравеопазването. Всичко това се отразило негативно на здравословното му състояние.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба и молбата за увеличение на иска за имуществени вреди, е направено искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да заплати на ищеца Д. В. Д. следните суми:

- сума от 95000 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- сума от 4400 лева обезщетение за имуществени вреди, както и законна лихва върху тези суми от 04.10.2023 г.

Ищецът претендира заплащане на разноските по делото.

Ответникът Прокуратура на Р. България оспорва иска с възражение за недоказаност на неимуществените вреди и имуществените вреди. Излага довод за липса на наложена мярка за процесуална принуда, както и за настъпване на вреди не само от актовете на органите на ответника. Оспорва причинната връзка между обвинението на ищеца в престъпление по чл .210 НК и прекратяване на договора за управление с ищеца. Прави възражение за недоказаност на твърденията за влошено здравословно състояние. Оспорва размера на имуществените вреди, като прави възражение за недоказаност на съответствието на заплатеното от ищеца в наказателното производство адвокатско възнаграждение и обема на процесуалните действия на упълномощения защитник.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът Д. В. Д. е по професия лекар със специалност лицево-челюстна хирургия. За периода от 31.08.2000 г. до 17.06.2015 г. ищецът бил титуляр на длъжността изпълнителен директор в УМБАЛ "Св. Анна" гр. София. С постановление от 18.05.2016 г. на прокурор в СГП (том V I л. 5) било образувано досъдебно производство № 3286 ЗМ-81/2016 г. по описа на ГДНП срещу ищеца Д. В. Д. за престъпление по чл. 219 ал. 1 НК. С постановление от 12.10.2018 г. на разследващ полицай от ГДНП (том Х л. 187) ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че за времето от 26.06.2013 г. до 20.06.2014 г. в гр. София като длъжностно лице - изпълнителен директор на УМБАЛ "Св.

Анна" АД умишлено не положил достатъчно грижи за управление на повереното му имущество и възложена работа, като умишлено не изпълнил ПМС № 127 от 27.05.2013 г. и решение на съвета на директорите от 20.05.2014 г. /относно разпределение на средствата в четири банкови институции/ което бил длъжен да приведе в изпълнение, и от това последвало разпиляване на имущество, собственост на УМБАЛ "Св. Анна" АД, изразяващо се в невъзможност за теглене и опериране със средствата на лечебното заведение в размер на 4821148,15 лева, съхраняващи се в депозитни и разплащателни сметки в КТБ - престъпление по чл. 219 ал. 3 НК. Обвинението било предявено на ищеца на 19.11.2018 г. с участието на упълномощен защитник.

Разследването било предявено на ищеца и неговия защитник на 21.11.2018 г.

(ДП том Х л. 192). На 26.11.2018 г. разследващият орган е приключил 2 досъдебното производство с прение за предаване на съд. На 20.12.2018 г. На 20.12.2018 г. в СГС бил внесен обвинителен акт от прокурор в СГП с повдигнато обвинение на ищеца в престъпление по чл. 219 ал. 3 НК. По този обвинителен акт било образувано НОХД № 5780/2018 г. на СГС НО. С разпореждане от 11.01.2019 г. съдията докладчик е насрочил разпоредително заседание на 24.01.2019 г. В разпоредително заседание на 24.01.2019 г. с явяване на ищеца като подсъдим с упълномощени от него защитници, съдът е насрочил разглеждане на делото по общия ред за 13.02.2019 г. Делото е било разгледано в първата инстанция общо в пет заседания с явяване на подсъдимия:

- в съдебно заседание на 13.02.2019 г., продължило на 14.02.2019 г., съдът е дал ход на съдебното следствие и след доклад и изложение на обвинението по чл. 276 ал. 2 НПК пристъпил към разпит на свидетели;

- в съдебно заседание на 21.02.2019 г., в което са проведени разпити на свидетели;

- в съдебно заседание на 20.03.2019 г., в което е изслушано и прието заключението на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза;

- в съдебно заседание на 16.04.2019 г., в което ищецът в качеството си на подсъдим е дал обяснения по делото;

- в съдебно заседание на 07.05.2019 г., в което е приключено съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения.

С присъда № 117 от 08.05.2019 г. Софийски градски съд наказателно отделение признал ищеца Д. за виновен в престъпление по чл. 219 ал. 1 НК безстопанственост при непредпазливост от субективна страна, извършен и го осъдил на шест месеца пробация, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение в умишлена безстопанственост - престъпление по чл.

219 ал. 3 НК.

Срещу присъдата били подаден протест от прокурор в СГП в оправдателната й част и жалба от защитата на подсъдимия в осъдителната част, по които било образувано ВНОХД № 1202/2019 г. на САС. Делото било разгледано в три заседания с участие на подсъдимия, съответно на 20.11.2019 г., 18.12.2019 г. и 29.01.2020 г., като били допуснати и събрани нови гласни и писмени доказателства. С решение № 80 от 02.03.2020 г. Софийският апелативен съд изменил присъдата в частта за периода на извършване на престъплението, размера на вредите и наказанието на подсъдимия, като вместо пробация наложил наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК и глоба от 3000 лева.

Срещу въззивното решение била подадена касационна жалба от защитниците на подсъдимия, по която било образувано наказателно дело № 1029/2020 г. на ВКС I I н.о. Делото било разгледано в едно заседание на 20.01.2021 г. С решение № 11 от 23.06.2021 г. Върховният касационен съд е отменил въззивното решение и е върнал делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от съдебно заседание. При новото разглеждане било образувано ВНОХД № 691/2021 г. на САС. Делото е било разгледано общо в 5 заседания с явяване на подсъдимия, съответно на 15.09.2021 г., 06.10.2021 г., , 3

17.11.2021 г. (недаден ход), 26.01.2022 г. 18.05.2022 г. (след възобновяване на съдебното следствие от въззивния съд) и 08.06.2022 г. С присъда № 12 от 08.06.2022 г. Софийският апелативен съд отменил първоинстанцинонната присъда и вместо това признал подсъдимия за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 219 ал. 1 НК. Въззивната присъда е била потвърдена с решение № 335 от 04.10.2023 г.

Общата продължителност на наказателното производство е била 7 години и 4 месеца, от които 2 години и 6 месеца на досъдебното производство и 4 години и 9 месеца продължителност на съдебното производство.

По делото е разпитана като свидетел К.Д.Б.. Според нейните показания, наказателното обвинението срещу ищеца му причинило значителни неудобства в личен и професионален план, свързани с ограничаване на личните и служебните контакти, пречки за намиране на работа, препятстване на опита му да се хабилитира като доцент и здравословни проблеми.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи:

Нормите, съдържащи се в чл. 2 ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон. Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2 ал. 1 от закона актове и действия, които вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни, а в конкретния случай те са били проведени при предоставяне на възможност ищецът пълноценно да упражнява правото си на защита чрез упълномощен защитник, даване възможност за обяснения, участие в следствените и съдебни действия.

Отговорността на държавата се основава на последвалата оправдателна въззивна присъда на лицето по повдигнатото му обвинение, постановена на 08.06.2022 г. влязла в сила на 04.10.2023 г.

Привличането на лицето като обвиняем рефлектира върху личността и част от правата на обвиненото в престъпление лице. Вероятността лицето да понесе наказателна репресия, е обстоятелство, което се отразява отрицателно на неговата личност, на емоционално-психическото му състояние, неговото поведение, неговото ежедневие и лични и колегиални взаимоотношения.

Следва да се има предвид и тежестта на престъплението, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем: умишлена безстопанственост, престъпление по чл. 219 ал. 3 НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години тежко престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК. От значение в случая е и обстоятелството, че макар и основанието за отговорността на ответника за вреди е привличането на ищеца като обвиняем с постановление от 12.10.2018 г. (том Х л. 187), наказателното преследване срещу ищеца е започнало още с образуването на досъдебно производство с постановление от 18.05.2016 г. на прокурор в СГП (том V I л. 5), в което ищецът е посочен като лице, срещу което производството е образувано. Това обстоятелство безспорно следва да 4 бъзе взето предвид при преценка на тежестта на вредите, настъпили за ищеца от наказателното преследване.

Досъдебното производство е продължило две години и шест месеца, като участието на ищеца в следствени действия - привличане като обвиняем, разпит и предявяване на разследването, е било в края на периода. В съдебната фаза на наказателното производство ищецът се е явявал във всяко от общо 13те съдебни заседания пред първоинстанционния съд и въззивните съдебни състави. Независимо че с оглед предмета и обема на делото срокът на неговото разглеждане в досъдебна и съдебна фаза не следва да се счита превишаващ разумния срок, наложеното от чл. 219 и чл. 269 НПК задължително участие на ищеца в наказателното производство за този период се е отразило отрицателно на неговото емоционално-психично състояниеГорното се установява от показанията на свидетелката Й.Д.З.. Наказателното преследване срещу ищеца е накърнило неговия авторитет и добро име както като лекар, така и като дългогодишен администратор, като е създало пречки за неговата по-нататъшна професионална реализация. Тези обстоятелства обуславят извода на съда, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50000 (петдесет хиляди) лева. Искът с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до този размер.