Разпореждане № 2251 от 17.04.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2251 гр. Благоевград, 17.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210100742 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Фр седалище и адрес на управление гр.С, срещу длъжника Г. А. Г., ЕГН **********, с., за следните суми:

-379.77 евро – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.04.2026г. до окончателното плащане;

-67.72 евро – договорна лихва за периода от 18.12.2016г. до 14.09.2017г.;

-261.04 евро – лихва за забава за периода от 12.12.2019г. до 23.03.2026г., по Договор за предоставяне на потребителски кредит №429116/19.09.2016г., сключен между Г. А. Г. като заемател и „Ф, ЕИК , като заемодател, обезпечен с Договор за гаранция, сключен между Г.

А. Г. като клиент и Фа „Ф

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според настоящия съдебен състав договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да 1 гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 49.11%. Според съда обаче възнаграждението за поръчителя/гаранта представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирано при изчисляването на ГПР. При включването на дължимото възнаграждение за поръчителя, ежемесечно начислявано в погасителните вноски по кредита и представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което нищожен се явява и акцесорния договор за предоставяне на поръчителство. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договора за предоставяне на поръчителство от страна на кредотополучателя, с който е било уговорено последният да заплати възнаграждение. Макар отношенията между кредитора и длъжника и между длъжника и поръчителя да са представени като две отделни и самостоятелни правоотношения, произтичащи от отделни договори /от договор за паричен заем и от договор за предоставяне на поръчителство/, то в случая се касае за взаимно свързани и обусловени правоотношения. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл.19, ал.3 от ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Както вече беше посочено, възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 800 лв. /409.03 евро/, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

От представената справка за извършени плащания по кредита, е видно, че от страна на длъжника има извършвани плащания по кредита в размер на 136.34 евро, която сума следва да се прихване към дължимата главница. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С- съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно 2 принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде уважено частично за претендираната главница, от която следва да се приспадне платената сума по нищожния договор за кредит и нищожния договор за поръчителство в размер от 136.34 евро, поради което заявлението да се уважи за главница от 272.69 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, като заявлението се отхвърли в останалата му част.

Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 4.64 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 9.84 евро.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Ф, седалище и адрес на управление гр.С срещу длъжника Г. А. Г., ЕГН **********, с.Га, за следните суми:

-272.69 евро – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №429116/19.09.2016г., сключен между Г. А. Г. като заемател и „Ф, като заемодател, обезпечен с Договор за гаранция, сключен между Г. А. Г. като клиент и Ф ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.04.2026г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 4.64 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 9.84 евро.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

-над уважения размер от 272.69 евро до пълния предявен размер от 379.77 евро главница;

-67.72 евро – договорна лихва за периода от 18.12.2016г. до 14.09.2017г.;

-261.04 евро – лихва за забава за периода от 12.12.2019г. до 23.03.2026г.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщаването може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3