Решение № 366 от 09.06.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 09.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря анелия докузова в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 49 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 233 от 08.11.2019 г., постановено по гр.д. № 238/2019 г. Левчанският районен съд е осъдил ГД „***“ към ***, гр. София да заплати на

Г.А.Г. с посочено ЕГн и адрес *** следните парични суми:

- на основание чл. 179 ал. 1 вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от З*** сумата от 1459,44 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 220,792 часа в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143 за периода от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г. съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 14.05.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;

- сумата от 271,60 лв. за направени по делото разноски съобразно уважената част от иска.

Със същото решение Левчанският районен съд е отхвърлил иска за възнаграждение за положен извънреден труд с правно основание чл. 179 ал. 1 вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от З*** за разликата над 1459,44 лв. до предявения размер от 1 784,88 лв. като неоснователен и недоказан, както и е осъдил ГД „***“ към ***, гр. София да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на съда държавна такса в размер на 58,38 лв. и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 221,60 лв..

Недоволна от така постановеното решение в осъдителната му част е останала ГД „***“ към ***, гр. София, която чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И.В. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която според въззивника е неприложима по отношение на държавните служители в ***.

Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми за положен нощен труд са действали З*** и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г., в които липсва текст допускащ трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Според въззивника неправилно РС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща *** и е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не е съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от З***, чието служебно правоотношение се урежда единствено със З***. Според въззивника с нормата на чл. 187 ал. 3 изр. Последно от З*** законодатателят изрично е определил 8 – часова продължителност на нощния труд по З***, а не 7 часа както е за работещите по трудово правоотношение, както и в разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от З*** нормална продължителност на работното време 8 часа и 40 часа седмично при 5 –дневна работна седмица, въз основа на което прави извод, че отчитането на труда, в това число нощния труд по З*** се различава от това по КТ. Според въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1 от З*** изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от З*** е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - З***, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство, в това число на КТ. Според въззивника в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от служителите в ***, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват доказателства за положен извънреден труд над установеното за него работно време по график, респ. за заплащане на реално положен извънреден труд с 50 % увеличение. В жалбата се цитира съдебна практика на СРС, РС – Варна, РС – Ловеч, ОС – Ловеч, както и решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о., ГК на ВКС. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло или частично решението на РС и вместо него постанови друго, с което предявения иск бъде отхвърлен изцяло или частично като неоснователен и недоказан, като в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С въззивната жалба решението се обжалва и в частта относно присъдените разноски като се възразява, че по делото в първата инстанция не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемия Г.А.Г..

В проведеното по делото о.с.з. въззивникът не се представлява, но чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Владова предтавя писмено становище, в което поддържа подадената въззивна жалба Претендира направените по делото разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. въззиваемият не се явява и не се представлява, но чрез пълномощника си адвокат В.В. от ПлАК изразява писмено становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендира направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.. Представя договор за правна помощ и списък на разноските.

Решението на РС – Левски като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която иска с правно основание чл. 179 ал. 1 вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от З*** е отхвърлен за разликата над 1459,44 лв. до предявения размер от 1 784,88 лв..

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Левчанският районен съд е сезиран от Г.А.Г. с иск против ГД „***“ към ***, гр. София с иск с правно основание чл. 178 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 179 ал. 2 от З*** във вр. с чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за сумата от 1 784,88 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 14.05.2019 г. до окончателното ѝ заплащане.

За да уважи частично предявеният иск за сумата от 1 459,44 лв., РС е приел, че поради празнота в З*** и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в *** по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението. При липсата на изрична регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положеният от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. РС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час.

С определение в з.с.з. на 13.01.2020 г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед становището на въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице заключение по делото не е изготвено. С оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ, прието в първата инстанция и съобразно писмените доказателства, представени в тази инстанция.

Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият Г.Г. е заемал длъжността “старши пожарникар“ в РС „И.В.“ гр. Левски при ОД „И.В.“ гр. Плевен към ГД „И.В.“ *** по служебно правоотношение, като е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд

- дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 187 ал. 3 от З***.

Установява се от заключението на вещото лице Т.И., изготвено в първата инстанция, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено и при липса на заключение в друг смисъл в настоящата инстанция, възззивният съдът възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за периода от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият е положил общо 1 544 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 764,792 часа труд, като разликата от 220,792 часа не е заплащан на въззиваемия и при редна ставка за извънреден труд в размер на 6,61 лв., определена на базата на основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на стойност 1 459,44 лв.. Oт заключението на вещото лице се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. въззиваемият е положил общо 144 часа нощен труд през първото и 136 часа нощен труд през второто тримесечие на 2018 г., които 280 часа нощен труд приравнени с коефициент 1,143 се равняват общо на 320,04 часа труд. От заключението се установява също, че за двете тримесечия трудът от общо 40,04 часа получен в повече след приравняването не е заплатен на въззиваемия и при ставка от 6.61 лв. е на стойност общо 264,66 лв..

Изложените от РС изводи относно наличието на законово основание за преизчисляване на положения нощен труд от въззиваемия към дневен с прилагане на коефициент от 1,143 се споделят от въззивната инстанция изцяло в частта за периодите от 14.05.2016 г. до

31.12.2017 г. и от 01.07.2018 г. до

31.03.2019 г.. Правилно и законосъобразно при преценка на разпоредбите на З*** и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове по отношение на значителната част от посочените по-горе периоди РС е приел, че при липса на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в *** нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Окръжният съд не споделя възражението на въззивника, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима в конкретната хипотеза за периодите, в които липсват разпоредби в З***, респ. в издадените въз основа на закона подзаконови нормативни актове, уреждащи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни. При съобразяване на разпоредбите на чл. 176, чл.178 ал. 1 т. 3, чл. 179 ал. 1 пр. 2, чл. 179 ал. 2 и чл.187 ал. 9 от З***, може да се направи обоснован извод, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в *** се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта от 22,00 до 6,00 при работещите на 8, 12 или 24 - часови смени, работното време на които служители се изчислява сумарно за тримесечен период за периода от 14.10.2016 г. и към момента и сумарно за месечен период до 14.10.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 187 ал. 6 и ал. 5 от З*** извънредният труд на служителите, работещи на смени извън редовното работно време до 280 часа годишно за отработени до 70 часа на тримесечен период се заплаща с 50 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съдът съобрази, че през периода от 14.05.2016 г. до 31.03.2019 г. са действали следните Наредби по чл.187 ал. 9 от З*** за реда за организацията и разпределянето на работното време в ***, а именно: за периода от 15.05.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., а за периода от 02.08.2016 г. до 31.03.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.. Съгласно разпоредбите на чл. 3 ал.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55c0b21f-7e23-4b00-9929-a2d5194b031d