Решение № 345 от 09.05.2022, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1904/2021
- Вид
- Решение № 345
- Подписан
- 09.05.2022
- Състав
- Велина Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 231, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 345 гр. Стара Загора, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Велина П.а при участието на секретаря Пламена П. Янкова като разгледа докладваното от Велина П.а Гражданско дело № 20215530101904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е иск с правно основание чл.233 изр. 2 вр. с чл.45 ЗЗД.
В исковата молба ищецът А. П. В. твърди, че на 11.03.2019г., в качеството си на наемодател бил сключил с И. Д. К., в качеството му на наемател договор за наем на апартамент от 65 кв.м., намиращ се на адрес:
***. Недвижимият имот бил предоставен за ползване на 11.03.2019г., като месечната наемна цена била уговорена в размер на 350.00 лв. При предаване ползването на имота между страните бил съставен приемо-предавателен протокол, в който подробно било описано състоянието на имота и вещите, и обзавеждането, които се намирали в отделните помещения.В изпълнение на правомощието си да упражнява контрол върху състоянието на имота, наемодателят, заедно със своята съпруга били извършили проВ. на състоянието на апартамента в присъствието на наемателя, при което установили, че в жилището се отглеждало голямо куче, вследствие на което били причинени значителни вреди на самия имот и вещите, които се намирали в него. Между страните било сключено и подписано споразумение от 26.11.2019г., съгласно което било констатирано двустранно наличието на 1 вреди, причинени на имота и обзавеждането в него от страна на притежаваното от наемателя куче, при липсата на положена грижа на добър стопанин, чиято обща стойност възлизала на 2958.00 лв. (две хиляди деветстотин петдесет и осем лева), изчислена по отделни видове работи и обзавеждане, както следва: матрак - 400.00 лв.; диван - 700.00 лв.; щори 8 кв.м. - 160 лв.; смяна на котлон и плот - 200 + 100 = 300.00 лв.; почистване на баня, подови повърхности и остъкление - 300.00 лв.; изкърпване и цялостно боядисване на мазилка и тавани - 183 кв.м. х 6 лв./кв.м. = 1098.00 лв.
Наемателят И. Д. К. се бил съгласил да заплати на наемодателя А. П. В. сумата от 2958.00 лв., представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди на отдадения под наем недвижим имот и обзавеждането в него, като плащането било уговорено да се извърши по следния погасителен план: девет равни ежемесечни вноски от по 300 лв., всяка една от тях, които да се заплащали до 30-то число на месеца, за който се отнасяли, като първата от тях трябвало да бъде заплатена не по-късно от 30.12.2019 г., а последната не по-късно от 30.08.2020г.; една последна изравнителна вноска в размер на 258.00 лв., която да бъде заплатена не по-късно от 30.09.2020 г.
Съгласно уговорката на страните, в случай на забава с повече от три работни дни, на която и да е от отделните месечни вноски, цялото оставащо задължение ставало предсрочно изискуемо и наемателят можел да предприеме съответните съдебни действия за своето удовлетворяване.
Към датата на подаване на исковата молба ответникът не бил заплатил никаква част от уговореното обезщетение за вреди, като вече бил настъпил падежа на две вноски от по 300 лв., всяка една. Това обстоятелство давало възможност на ищеца да претендира предсрочно цялата сума в размер на 2958.00 лв.
На 09.01.2020 г. ответникът освободил имота, като при предаването му били констатирани нови имуществени вреди. С констативен протокол от 11.03.2019г. страните били описали в 23 позиции причинените на имота и вещите в него вреди, като били остойностили в дух на разбирателство обезщетението за всяка една от тях. Общата сума на причинените имуществени вреди била в размер на 627.00 лв.
Ищецът твърди, че нямал претенции към ответника за дължими суми за наем и консумативи, тъй като неплатената част от тях била възстановена от 2 внесения от наемателя депозит.
Общата стойност на причинените на имота и обзавеждането в него вреди била в размер на 3585.00 лв., като сумата на дължимото обезщетение била договорена между страните, като сбор от отделните повреди и щети на имуществото. Неполагайки уговорената в договора дължима грижа на добър стопанин ответникът причинил, като пряка и непосредствена последица, значителни имуществени вреди на ищеца, чиято стойност възлизала на 3585.00 лв. Тези вреди подлежали на репариране от причинителя им. Липсата на доброволно плащане от своя страна обуславяло правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск, който намирал правното си основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед обстоятелството, че ответникът станал повод за завеждането на настоящия иск, в негова тежест следвало да бъде поставена отговорността за всички разноски на ищеца по водене на делото.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди И. Д. К., ЕГН **********, да заплати на А. П. В., ЕГН **********, сумата от 3585.00 лв. (три хиляди петстотин осемдесет и пет лева), представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на отдадения под наем недвижим имот, обзавеждането и вещите в него, намиращ се на адрес гр. Стара Загора, ул.
„Майор Кавалджиев“ № 59, ап.3.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът И. Д. К. не е представил писмен отговор на исковата молба.
В първото по делото съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищеца, ответника редовно своевременно призован не се явява не се представлява. Извършен е разпит на свидетел.
Приложен по делото е договор за наем от 31.03.2019г. сключен между А. П. В. и И. Д. К. с предмет на договора отдаване под наем на апартамент 65 кв.м. в гр. Ст. Загора състоящ се от дневна и спалня. Договора бил сключен за срок от една година. С приемо-предавателен протокол от 11.03.2019г. наемодателят предал на наемателя недвижимия имот в протокола било описано състоянието на имота към момента на предаването му. Протокола е подписан и от двете страни.
3
Приложено по делото е споразумение от 26.11.2019г. видно от същото е, че ищеца и ответника са се споразумели след извършен преглед на състоянието на отдаденото от ищеца на ответника под наем жилище и констатирали вреди причинени на имота и обзавеждането в него от страна на притежавано от наемателя куче при липсата на положена грижа на добър стопанин от последния да заплати сума възлизаща на 2958,00лв и включваща както следва сумите за: матрак-400лв, диван-700 лв, щори-160лв, смяна на котлон и плот-300лв, почистване на баня, подови повърхности и осветление300лв, изкърпване и цялостно боядисване на мазилка и тавани-1098лв.
Наемателя се съгласил да заплати на наемодателя горепосочената сума на девет равни погасителни вноски от по 300лв и една изравнителна в размер на 258лв.
Приложен по делото е констативен протокол от дата 11.03.2020г. подписан от ищеца и ответника, в който е отразено, че при проВ. се установили липси на вещи на обща стойност 627лв.
Разпитана е в качество на свидетел В. И. В.а, видно от показанията й е, че притежават с мъжа си апартамент в ***, две стаи и тераса, от който давали под наем. Съпруга на свидетелката и ищец по настоящото производство сключил договор за отдаване под наем с ответника на процесното помещение.
В течение на времето наемателя си взел куче, което отглеждал в апартамента.
През м. ноември 2019г. наемодателя и съпругата му установили мирис на изпражнения в жилището и когато влезнали вътре в частта обитавана от наемателя установили множество поражения по обзавеждането и по помещенията. Подписали споразумение с наемателя сумата по която последния заявил, че ще плати, но не сторил това. Впоследствие след напускане на имота от наемателя бил съставен и констативен протокол предвид на това, че имало липсващи вещи, който ответника също подписал без възражения. Ответника не заплатил нито сумата по споразумението, нито тази по констативния протокол.
Предвид горното се установява че действително е бил сключен договор за наем между ищеца и ответника, установява се, че вследствие на неупражняване на грижа на добър стопанин от страна на наемателя са причинени имуществени вреди на отдадения под наем недвижим имот, обзавеждането и вещите в него, които били оценени на сумите от 2958,00лв 4 по споразумение от 26.11.2019г. и 627лв по констативен протокол от 11.03.2020г. В тази насока са и показанията на св. В.а.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като виновното поведение се презюмира до доказване на противното. За да е основателен такъв иск, следва да е установено, че е налице вреда с конкретен обем, или в конкретни размери, причинена от действията на конкретно физическо лице. Тези действия трябва да са противоправни. Освен всичко останало трябва да е налице пряка причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат.
В чл. 233 ЗЗД изрично се казва, че наемателят дължи на наемодателя обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, а такива според чл. 231, ал. 1 ЗЗД са и тези, дължащи се на обикновеното й употребление. Отговорността му за тези вреди, причинени през време на ползването на вещта, почива на презумпцията на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, за виновно им причиняване от него, която е оборима чрез доказване, че вредите се дължат на причина, за която не отговаря. С оглед на това, не ищецът в случая носи тежестта да докаже по делото, че причинените имуществени вреди на отдадения под наем недвижим имот обзавеждането и вещите в него се дължи на ползването му от ответника, а последният носи тежестта да обори презумпцията на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, че същото се дължи на причина, за която не отговаря, защото според нормата на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД до доказване от същия на противното, следва да се приеме, че този апартамент му е бил предаден от ищеца в добро/незамърсено състояние, за което обстоятелство междувпрочем се съди и по представения по делото към договор от 31.03.2019г. приемо-предавателен протокол-в същия липсват данни за да се приеме противното. По делото обаче, ответникът не представи и няма доказателства, че посочените замърсявания и увреждания на вещи и обзавеждане и самия процесния апартамент се дължат на причина, за която не отговаря. Поради това, именно ответникът дължи обезщетение за поправянето на тази вреда в размер на 3585,00лв. Това неизпълнение на ответника е виновно, защото по делото няма данни същото да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина. При това положение 5 ищецът има право да иска реалното му изпълнение, което е и сторил с предявения по делото иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, като за тях са налице доказателства за реалното им извършване - 600лв платено адвокатско възнаграждение и 143,40лв държавна такса.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Д. К. ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на А. П. В.
ЕГН: ********** с адрес *** ап.3, сумата от 3585,00лв представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на отдадения под наем недвижим имот, обзавеждането и вещите в него намиращ се на адрес ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Д. К. ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на А. П. В. ЕГН: ********** с адрес *** ап.3 направените деловодни разноски в общ размер на 743,40лв по настоящото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6