Решение № 125 от 11.11.2025, Районен съд - Дряново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Дряново, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20254220100147 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид :

Предявен е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

Ищецът Н. Д. Н. основава исковата си претенция на обстоятелството, че е собственик на имот с планоснимачен № 790, за който е отреден УПИ IX-790, квартал 14 по ПУП на село Царева ливада, община Дряново. Посочва, че през 1959 г. родителите му купили с нотариален акт за покупко - продажба № 98, том I, дело № 123 /1959г. на Дряновски народен съдия дворно място в село Царева ливада (преди с.

Върбаново), представляващо парцел I-405 от кв.11 по плана на селото от 1958 година, цялото с площ от около 750 кв. метра, като новообразуваният парцел бил част от нива - сега дворно място от 2 дка в местността „Боевото". В последствие уредили регулационните си отношения със съседите, закупили парцел II-400 от същия квартал.

Твърди, че през 1973 година бил приет нов регулационен план на селото, в който имотът на родителите на ищеца бил отбелязан като имот кадастрален номер 790 с площ около 1000 кв. метра, за който бил отреден парцел IX-790, от квартал 14, с площ на парцела от 800 кв. метра. По регулационния план от 1973 година се виждало, че част от имота излиза извън регулационните граници на селото. На 08.11.1980г. починал Д. Н. Н. и ищецът придобил на основание наследство ½ идеална част от процесния имот в село Царева ливада. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 153, том I, дело № 261 /1997 г. на Дряновски районен съдия В. К. Н. дарила на сина 1 си Н. Д. Н. останалата ½ идеална част от и по този начин станал единствен собственик.

Посочва, че при изработване на плана за земеразделяне на селото през 19951996 година тази част от имота с триъгълна геометрична форма не била отразена на КВС и респективно попада в поземлен имот 100.42, който бил възстановен на К. Д. И..

В последствие настъпили промени и в момента на това място в кадастралната карта на землището на с. Царева ливада били регистрирани имоти 110.152 на С. С. и Г. С. и поземлен имот 110.153 на Д. К. Г. и др. През месец юни 2024 година била извършена от правоспособно лице по ЗКИР комбинирана скица с координати и схема по реда на чл. 54 от ЗКИР на УПИ IX-790, кв.14 по ПУП на село Царева ливада, общ. Дряново.

Било извършено кадастрално заснимане на имота и съвместяване на геодезическата снимка на имота с данните от ПУП на село Царева ливада, при което се оказало, че контурите на имота от регулационния план съвпадали с този, заснет на терена.

Правоспособното лице получило копие от МЗХ на цифровия модел на КВС относно ПИ 100.42 на село Царева ливада, а от АГКК получило цифровия модел на ПИ 110.152, 110.153 и 110.154. При изготвената комбинирана скица се установило, че имот пл.№ 790 на ищеца се застъпвал с поземлен имот 110.153 с 91 кв. м., оцветено в червено на изготвената комбинирана скица. При изготвената скица проект на поземлен имот № 790 се оказало, че същият бил с обща площ от 1027 кв. м.

Твърди че придобил по наследство и дарение имот пл. № 790, за който бил отреден УПИ IX-790 с площ от 800 кв. метра. След като родителите на ищеца закупили имота през 1959 г. и уредили регулационните отношения със собствениците на парцел II-400 от кв. 11 по плана на селото от 1958г., от тогава имотът бил ограден с ограда по настоящите регулационни граници, отразени на ПУП на селото от 1973 г. По изготвената скица – проект № 1/ 13.06.2024г. от правоспособното лице по ЗКИР имотът бил с площ от 1027 кв. м. с проектен идентификатор ***. Ищецът придобил на основание давностно владение, което бил упражнявано от него лично от 1980 година, когато станал собственик на ½ идеална част от имота, а в последствие през 1997 г. станал собственик на останалата част от имот пл. № 790, която излизала от регулацията на селото. Преди 1980 г. владението върху имот пл. № 790 по ПУП на село Царева ливада било осъществявано от неговият баща Д. Н. и неговата майка В.

Н.. Владението върху частта от имота от 91 кв. метра, оцветени в червен цвят на комбинираната скица, засягащи имот с идентификатор *** продължило повече от 60 години необезпокоявано. Ищецът и неговите родители манифестирали волята си да владеят имота и да придобият собствеността върху него спрямо трети лица недвусмислено, чрез поставяне на трайна ограда по регулационните граници на имота. Поради което ищецът твърди, че станал собственик на основание давностно владение на 91 кв. м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Царева ливада, оцветени в червен цвят на комбинираната скица, изготвена от правоспособното по ЗКИР лице.

2

На следващо място твърди, че на 26.03.2025г. получил нотариална покана рег. № 330/ 21.03.2025г., том I, акт 15, заверена от нотариус А. А., рег. № 442 на НК. Поканата била изпратена от ответницата, която се легитимирала като собственик на имот с идентификатор *** по КК и КР на село Царева ливада като се позовала на нотариален акт за собственост на имота № 183, том I, рег. № 1101, дело № 162/ 2020г. на нотариус А. А.. С поканата ответницата поискала от ищеца да освободи спорният имот в 14-дневен срок от получаване на същата. Поискала ищецът да премахне оградата на имота и да премахне трайните насаждения и подобрения. Снабдяването с нотариален акт за собственост и най-вече отправената нотариална покана до ищеца за освобождаване на собствения му имот, пораждали правния му интерес от завеждане на настоящия иск срещу ответницата. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание давностно владение на 91 кв. м., оцветени в червен цвят по изготвената от правоспособно лице по реда на чл. 54 от ЗКИР комбинирана скица, представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Царева ливада, община Дряново, находящ се в местността „Боевото", целият с площ 1604 кв. метра, с начин на трайно ползване: нива, пета категория, при граници и съседи: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, които 91 кв. м., оцветени в червен цвят на комбинираната скица били част от имот пл.

№ 790 от кв.14 по ПУП на село Царева ливада, собственост на ищеца. Претендира разноски.

В съдебно заседание на 15.09.2025г. е допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за следното: съдът да приеме за установено по отношение на ответницата Д. Р. С., че ищецът Н. Д. Н. е собственик на основание давностно владение на 97 кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Царева ливада, община Дряново, находящ се в местността „Боевото", целият с площ от 1604 кв.м., с начин на трайно ползване: нива, пета категория, при граници и съседи: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ ***, ПИ №*** и ПИ ***, които 97 кв. м. са отразени в Комбинирана скица – Приложение № 2 от експертно заключение, изготвено от вещото лице инж. С. И. С. по гр. дело № 147/2025 г. по описа на Районен съд Дряново и са част от имот пл. № 790 от кв. 14 по ПУП на село Царева Ливада, собственост на ищеца Н. Д. Н..

Ответницата Д. Р. С. в дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че е законен собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Царева ливада, придобит чрез покупко-продажба на основание нотариален акт № 183, том I, peг. № 1101/ 13.10.2020г. от предходните собственици: Д.

К. Г.. П. Г. И. и Ц. Г. С..

3

След придобиване на имота ответницата установила неправомерно владение на част от собствения й имот от ищеца. Още тогава го помолила да освободи процесната част, която бил заградил, но той отказал. След което били трасирани имотните граници и ищецът бил помолен да освободи тази част от имота още няколко пъти през годините, но той не го направил с аргумент, че имал документи за това място и то било негово. Освен това обяснявал на майката на ищцата, че ако искат да освободи имота, трябвало да му бъдат платени овошките, които засадил. По данни от предишните собственици същият искал да купи мястото от тях, но те отказали.

Оспорва твърдението на ищеца, че била придобил по давност част от имот с идентификатор ***, която застъпвала УПИ IX-790. Посочва, че за да може един имот да се придобие по давност, не било достатъчно същият да се владее повече от 10 години. Нужно било установеното владение да бъде законно, включително да бъде явно, като владелецът извършва действия, които да изразяват несъмненото му желание не просто да ползва вещта, а да я владее като своя. Владение, установено тайно или насилствено и срещащо възраженията на собственика, не било законно и не можело да послужи като основание за придобиване на имота по давност, независимо от неговата продължителност. В случая нямало данни ищецът да противопоставил владението на предишните собственици. Напротив в следствие на неизпълнение на многократните устни молби от страна на ответницата му била изпратена нотариална покана на 21.03.2025 г, с която бил даден 14-дневен срок за освобождаване на процесния имот и преустановяване на всякакви действия по ползване или възпрепятстване.

На следваща място се касаело за част от 91 кв. м, която дори при присъединяване към съседен имот не формирала самостоятелно УПИ, нито съответствала на изискванията на ЗУТ, което правело невъзможно придобиването й чрез давност. Също така нямало основания да се прилагат изключенията по чл. 200, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, защото не било налице присъединяване към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, нито оставащата част отговаряла на чл. 19. Дори да се приемело, че ищецът упражнявал някакво фактическо ползване върху процесната реална част в миналото, то придобивна давност върху нея не можело да изтече преди влизане в сила на ЗУТ през 2001 г., поради съществувалите законодателни забрани за придобиване на реални части от парцели, както следва: чл. 53, ал. 2 от ЗБНМ, чл. 40, ал. 2 от ЗПИНМ, чл. 59, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 181 от ЗТСУ. Посочва, че едва след 31.03.2001г. с чл. 200 от ЗУТ се допуснало придобиване на реална част, но само ако били спазени строги устройствени изисквания, включително по чл. 19 ЗУТ, което в настоящия случай не било изпълнено.

Заявява, че ищецът не можел да се позове нито на довършена давност преди 2000г., нито на изтекъл 10-годишен срок след 2001 г., защото процесната част не можела да се обособи в самостоятелен парцел, нито отговаряла на изискванията на чл.

4

19 ЗУТ. Оспорват изцяло геодезическото заснемане по преписка от СД „Меридиан- 4".

На следващо място счита, че не било логично едновременно да се твърди, че един и същи имот се притежавал, защото бил закупен (на деривативно основание) и по давностно владение (на оригинерно основание), тъй като ищецът и неговите праводатели не можели да осъществяват владение против себе си, ако притежават имота от правна сделка, каквито твърдения били наведени в исковата молба. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за приемане на установено по отношение на ответницата Д. Р. С., че ищецът е собственик на основание давностно владение на 91 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Царева Ливада, общ. Дряново, находящ се в местността „Боевото", целият с площ 1604 кв.м. и да осъди ищеца да заплати направените от ответницата съдебни разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Представен е договор от 07.09.1959г. между К. Д. Н. и К. С. П., по силата на който К. Н. продава на К. П. следния недвижим имот, находящ се в с. Върбаново, Габровски окръг, на м. Боевото, а именно II-400 в кв. 11 по плана на селото с пространство около 800 кв. м., при сегашни граници : от две страни Д. Н., дол и собственицата К. Д., който парцел е част от нива в същата местност, цялата от 1,2 дка при стари граници : С. П., дол и Р. Г. за сумата от 3,50 лв. на кв. м.