Определение № 8171 от 05.07.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8171 гр. София, 05.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100512731 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по „въззивна жалба“ от

„Б.“ЕООД, срещу Решение

20033136/29.04.2022г. по гр.д. 50592/2020г. на СРС, 49 с-в, с което са отхвърлени предявените срещу дружеството – жалбоподател от И. Ф. и А. Ц. искове по чл. 86, ал. 1 от Закона за туризма поради плащане в хода на делото и е осъден жалбоподателя за разнсоки в полза на ищците.

Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищците (обективирана в отговора на въззивната жалба на дружеството) срещу решението за отвхърляен на искове с оплаквания че неправилно съдът приел, че те не са страни по договора между А. М. – Ф.а и ответното дружество за туристически пакет. Неправилно СРС приел, че М.- Ф.а не е действала като техен пълномощник при сключване на договора и те имат само качеството на пътуващ.

Неправилно приел СРС, че е приложим чл. 25 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и като последица неправилно на практика приел, че исковете са преждевременно предявени и няма забава, като е отхвърлил искът за мораторна лихва.

В жалбата на„Б.“ЕООД се посочва, че исковете трябвало да бъдат отхвърлени поради плащане преди да настъпи изискуемост на вземанията, а не поради плащане в хода на делото.

С разпореждане от 08.06.2023г. е констатирано, че в жалбата се посочва 1 изрично (в нейната обстоятелствена част), че решението се обжалва в частта, с която жалбоподателя-дружество е осъден за разноски в полза на ищците по делото, като в петитума обаче се иска да бъде отменено решението на СРС и да се отхвърлят исковете на ищците (тоест същият резултат), но не поради плащане в хода на делото, а поради плащане преди да настъпи изискуемост на вземанията предмет на делото.

Дадени са съответни указания до жалбоподателя да уточни какъв е предмета на жалбата, тоест да посочи дали желае от въззивния съд да преразгледа въпросът за разноските и да постанови, че дружеството не дължи разноски на ищците по делото или се иска СГС да се произнася по съществото на делото, като отхвърли исковете, но на друго основание, а именно плащане преди да настъпи изискуемост, вместо плащане в хода на делото, като е указано, че жалбоподателят следва да вземе предвид, че въпросът дали плащането е в хода на делото или е извършено преди настъпване на изискуемост има значение само и единствено за разпределяне на отговорността за разноските по делото. Указано е ако се иска въззивния съд да се произнася по съществото на делото да се обоснове правен интерес от обжалването, доколкото резултатът и в двете хипотези е отхвърляне на исковете, а мотивите на съдебните решения не подлежат на самостоятелно обжалване.

С уточнителна молба от 27.06.2023г. жалбоподателя дружество поддържа теза, че исковете е следвало да се отхвърлят поради плащане преди настъпване на изискуемост, а не поради плащане в хода на делото и съответно да не бъде осъждано дружеството за разноски, защото не е дало повод за завеждане на делото.

СГС в настоящият си състав намира, че не е налице въззивна жалба по смисъла на чл. 260 вр. с чл. 258 ГПК. А е налице молба по чл. 248 ГПК. Липсва възмжност да се обжалва решението по общия ред само относно разноските и няма интерес за дружеството да обжалва решението на СРС с което исковете срещу него са отхвърлени изцяло.

При отхвърляне на иск срещу даден ответник принципно той не може да обжалва решението само относно мотивите (основанието) за отхвърлянето освен в редки случаи, когато основанието на което исковете се отхвърлят води до погасяване на негови права или вземания или ако искът бъде отхвърлен на основание на друго основание за него биха се породили права (например ако искът се отхвърли не поради плащане, а поради прихващане с негово вземане към ищеца, тогава ще може да се обжалва само основанието.)

Настоящият случай не е такъв.

Ако искът се отхвърля поради плащане значението на момента, в който е извършено плащане (преди предявяване на иска, в хода на делото или в хипотеза на плащане преди да настъпи падежа макар и след предявяване на иска) се проявява само по отношение на отговорността за разноски по делото, доколкото резултатът и в трите 2 хипотези е отхвърляне на исковете и никакви права на ответника не могат да се породят ако искът бъде отхвърлен не поради плащане в хода на делото, а поради плащане преди да настъпи изискуемост. Действащият ГПК урежда специална процедура за преразглеждане на въпроса за разпределяне на отговорността за разноски, когато резултатът по съществото на делото удовлетворява страната. Този ред е чл. 248 ГПК. Едва след изчерпване на процедура по чл. 248, ал. 1 ГПК актът на съда ще подлежи на самостоятелно обжалване, но не по реда на въззивното обжалване на решенията, а по реда за обжалване на определения с частна жалба (чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК)

Ето защо подадената от дружеството въззивна жалба следва да се квалифицира като молба по чл. 248 ГПК, компетентен да се произнесе, по която е СРС и липсва въззивна жалба по смисъла на чл. 260 вр.с чл. 258 ГПК.

Предвид гореизложеното производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а подадената от дружеството жалба да се изпрати на СРС за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК, като СРС следва да извърши и преценка за допустимостта на подадената насрещна въззивна жалба с оглед липсата на въззивна жалба.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II „А“ състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в.гр.д. 12731/2022г. на СГС.

Изпраща Въззивна жалба вх. 25049074/23.06.2022г. депозирана от от „Б.“ЕООД, срещу Решение 20033136/29.04.2022г. по гр.д. 50592/2020г. на СРС, 49 с-в обратно на Софийски районен съд за разглеждането като молба по чл. 248 ГПК, като СРС следва да извърши и преценка за допустимостта на подадената насрещна въззивна жалба с оглед липсата на въззивна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3