Решение № 179 от 04.11.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Бяла, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20254510200272 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. Е. С., ЕГН **********, с адрес в гр.А., обл.Б., ул.“Г.“ № ., вх.., ет.., против Наказателно постановление № 38-0011647 от 19.08.2025г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като АУАН и НП са издадени при липса на материално-правна компетентност. Счита, че наложеното наказание е необосновано и несправедливо, като се иска отмяната му като несъответно на тежестта на нарушението. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.07.2025г., св. Д. – инспектор в ОО „АА“ – Русе, изпълнявал служебните си задължения съвместно с К. Ц., като се били позиционирали в гр.Б., главен път Е85, до магазин „Н. М“. Около 20:30ч., спрели за проверка товарен автомобил „С.“ с рег.№ ... от кат. N3, с прикачено към него полуремарке „В.“ с рег.№ . от кат. О4, извършващ обществен превоз на товари – пшеница по маршрут с.Б. – гр.В. с пътен лист № 0044058 от 22.07.2025г., 1 товарителница с № 0565222 от 23.07.2025г. В хода на проверката било извършено контролно замерване със стационарна везна, собственост на ЕТ К.

Ш., ЕИК ., находяща се в гр.Б., обл.Р. ул.“К.Ф.“ № ., при което се установило, че масата на съчлененото ППС е 50 480кг, тоест надвишава нормите от 40 000кг с 10 480кг. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал без възражения. Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и процесното НП, връчено на жалбоподателя лично на 04.09.2025г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 вр. с чл.166 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Последният е надлежно оправомощен да издава НП съгласно Заповед РД-08-107 от 29.02.2024г.

По делото не се спори относно фактическата страна на така установеното нарушение, като акцентът е поставен единствено от правна страна - твърди се, че органите на „Автомобилна администрация“ не са материално правно компетентни да установяват, респективно да санкционират за нарушения свързани с общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС. Излагат се съображения, че с действащата към момента на нарушението редакция на нормата на чл.167, ал.3, изр. второ от ЗДвП, контролът относно общата маса, осовото натоварване и габаритните размери се осъществява от длъжностните лица на Агенция „Пътна инфраструктура“. Едва с изменението на закона, което влиза в сила от 07.05.2026г. тези контролни функции се възлагат на органите на ИА „Автомобилна администрация“. Предвид това се твърди, че актът е съставен от лице, което няма компетентност да установява нарушения свързани с претоварването на ППС.

Съдът намира възражението за неоснователно. Действително, в разпоредбата на чл.167, ал.3, изр. второ от ЗДвП е разписано, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура“, но „… с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.“. Тоест, компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушенията, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата. Именно Закона за пътищата се отнася до обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България. Докато в конкретния случай компетентността на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ произтича от нормата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП, които контролират спазването на правилата за извършване на обществен превоз и 2 превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи свързани с извършването на превоза. Това произтича от различната регламентация на обществените отношения, доколкото ЗДвП има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване на тяхното придвижване, опазване имущество на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Именно и с оглед на това е изричното регламентиране на функциите им по чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, където е предвидено, че „имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари“. Нелогично би било законът да им възлага функции, без да могат да вземат отношение при установяване на съответно нарушение.

Понастоящем е налице произнасянето с Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025г. по тълк. дело № 5/2023г. на ВАС и ВКС, в което се приема, че „Водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл.

139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза.“.

Процесуалният представител на жалбоподателят излага съображения, че органите на „Автомобилна Администрация“ нямат функционална компетентност да издават НП по ЗДвП относно движение на тежки ППС.

Акцент в тази насока се поставя в последната част от мотивите на тълкувателния акт, в която е прието, че „Действително, в разпоредбата на чл.

37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е предвидено съответните служби за контрол на Министерство на вътрешните работи и Агенция „Пътна инфраструктура“ да спират и извършват проверка на спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица извършили визираните в същата норма нарушения“. Безспорно това е така, но следва да се обърне внимание, че се касае именно за „извършили в същата норма нарушения“, а посочените в тази норма нарушения са свързани с ППС, за които е издадено или следва да има издадено разрешение или подлежат на регистрация по реда на специален закон. В останалите случаи е приложима общата компетентност установена именно за органите на „Автомобилна администрация“, касаещи контрола на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари.

При извършената служебна проверка съдът намира, че са допуснати нарушения във връзка с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението не е безспорно установено и в този смисъл не е доказано неговото извършване. Това следва от обстоятелството, че за общата маса на товара и съчлененото ППС не са били налични документи, като например кантарна бележка, от която да е видно каква е била масата на товара и общата маса на съчлененото ППС.

Служителите на ОО „АА“ не са извършили измерване с техническо средство – съобразно правомощията си по чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, като за измерването на композицията е бил ползван кантар на ЕТ Камен Шишков, който обаче не може да се приеме за годно техническо средство за извършване на тази 3 проверка, като и в АУАН не е посочено дали същият отговаря на изискванията на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Така не може да се приеме по категоричен и безпротиворечив начин, че е било използвано техническо годно и проверено по съответния ред измервателно средство за определяне общата маса на композицията. На следващо място, за доказване на измерената маса е била направена снимка с неустановено техническо средство и възпроизведена на хартиен носител, което не представлява годно и допустимо доказателствено средство в процеса.

По тези съображения, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се следват разноски за производството, които съобразно представения договор за правна защита възлизат на сумата от 100 лева. На основание § 1, т.6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която има правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0011647 от 19.08.2025г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна Администрация“ – Русе, с което на З. Е. С., ЕГН **********, с адрес в гр.А. обл.Б.с, ул.“Г.а“ № ., вх.., ет.., на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище в гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5, да заплати на З. Е. С., ЕГН **********, с адрес в гр.А., обл.Б., ул.“Г.“ № ., вх.., ет.., сумата от 100 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________ 4