Определение № 247 от 05.06.2026, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Сливен, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Никола Г. Маринов

Радостин Ст. Радиев като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно частно наказателно дело № 20262200600276 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава XXII от НПК- чл.345, ал.1, вр. чл.341, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП- С., срещу протоколно определение №784/17.04.2026г., постановено на 17.04.2026г. по НОХД № 1208/2025г. по описа на Районен съд- С., с което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, тъй като е приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия като в частност е уточнено, че е нарушено „правото на защита на подсъдимия“.

С депозирания частен протест, прокурорът претендира за неправилност на съдебния акт, т. е. неправилно е било прието от първоинстанционния съд, че по време на досъдебното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила. Счита, че се касае за неправилно тълкуване на обвинителния акт, което било довело до незаконосъобразен извод, че има неяснота на обвинителния акт.

Съдът е приел, че са налице противоречия между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на предявените обвинения, което водело до неяснота в какво се изразява обвинението по чл.202, ал.2 от НК, дали двамата подсъдими са присвоили и то лично за себе си или са се разпоредили и в чужд интерес, както е посочено в обстоятелствената част на обвинението и по отношение на кои конкретно от описаните частни документи.

Според районният съд била налице неяснота каква е сумата, предмет на присвояването- 90000 лева или 75600 лева, респ. дали прокуратурата е приела, че по отношение на разликата от 14400 лева са налице реално сключени договори, но дейностите не били реално извършени, или пък са констатирали, 1 че процесния договор е неистински и съставен в улеснение на присвояването.

Първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие относно обвинението по чл.309, ал.1 от НК като липсвало на описание на механизма на извършване.

Срещу така подадения въззивен частен протест не е подавано възражение от подсъдимия и неговия защитник.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Частният протест е подаден в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустим и разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Атакуваното протоколно определение е неправилно, а изложените в него доводи не се споделят от настоящия въззивен състав.

Правомощията на първостепенния съд да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са регламентирани в разпоредбата на чл.249 от НПК, а основанията за това- в чл.248, ал.1, т.1 и т.3 НПК.

Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които следва да се развие процесът на доказване. Правата на обвиняемите са винаги ограничени при неизвършване или съответно ненадлежно осъществяване на действията по повдигане и предявяване на обвинението и изготвяне на обвинителния акт съгласно т.1 от ТР №2 от 07.10.2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС.

В настоящият случай проверката, извършена от въззивния състав на внесения за разглеждане в Районен съд- С. обвинителен акт показва, че той съдържа в достатъчна степен изложение на предложената от прокурора фактическа обстановка, правна оценка на деянието на подсъдимите и тяхната роля в извършването му.

Законодателят изрично в разпоредбата на чл.249 от НПК е посочил кога следва да се прекрати едно съдебно производство. Едно от категоричните основания за това е, когато са нарушени правата на обвиняемия.

Настоящият състав счита, че в обвинителния акт няма отделно обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Налице е квалифициращо обстоятелство по чл.202, ал.1, т.1 от НК, чието описание е отразено в обвинителния акт в достатъчна степен и няма как да се накърни правото на защита на подсъдимите.

В обвинителния акт е налице яснота относно чии са били паричните средства, предмет на присвояване, в чия полза са били разпоредени, в какъв размер, както и общият размер на присвоената парична сума, какъв е бил механизма на извършеното присвояване, вкл. при наличие на квалифициращи обстоятелства и участието на извършителите, както в изпълнителното деяние по чл.202 от НК, така и по отношение на улесняващото основното престъпление документно престъпление по чл.309 от НК.

Не е обоснован извода на районния съд за несъответствие на обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива му. Настоящият състав намира, че е налице пълнота на описание на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт по отношение на присвояването в размер и на 14400 лева, 2 въз основа на сключения договор с търговско дружество „Екометал Трейд“ ЕООД и съставените по него протоколи, дейностите по които не са били реално извършени така, както е и по диспозитивите на обвиненията.

Превратно е тълкуването на районния съд, че в тази връзка имало неяснота дали по отношение на договора между търговско дружество „Екометал Трейд“ ЕООД и „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя“ АД и съответните протоколи за дейности е налице участие в изпълнителното деяние „присвояване чрез съставяне на неистински частен документ“.

Настоящият състав счита, че последователно и съвкупно преценено в посочените части на обстоятелствената част на обвинителния акт, не се създават неяснота и противоречия с диспозитивите на обвинението, поради което следва да се приеме, че липсват описаните от първостепенния съд противоречия в обвинителния акт и същите да са от категорията на съществените, т. е. да са довели до ограничаване правото на защита на всеки от двамата обвиняеми. Всеки от обвиняемите може да разбере за какво престъпление е привлечен, не му е отнето правото да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението и да участва в производството, както и да има защитник.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав не възприема съображенията, изложени в атакуваното протоколно определение, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на обвиняемите.

Въззивният частен протест е основателен, поради което атакуваното протоколно определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд, тъй като не се е произнесъл по всички въпроси на чл.248, ал.1 от НПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Сливенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение №784/17.04.2026г., постановено на 17.04.2026г. по НОХД №1208/2025г. по описа на С. районен съд, с което съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Връща делото на С. районен съд за продължаване на производството по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3