Протокол № 2965 от 27.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 988/2026
- Вид
- Протокол № 2965
- Подписан
- 27.05.2026
- В сила
- 27.05.2026
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 17 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
ПРОТОКОЛ
№ 2965 гр. П., 27.05.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова
Сложи за разглеждане докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330200988 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. С. Л. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез повереника си, се явява лично и заедно с адв. Г. Г., с пълномощно по делото.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОДМВР П., РУ 01
П. – редовно призован, не се явява и не се представлява.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 41835/24.04.2026 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., с което уведомява съда за датата и основанието за прекратяване на регистрацията на МПС с рег.
№ **********, като приложено се представя справка от автоматизираната информационна система на МВР.
Докладва се и писмо с вх. № 47548/12.05.2026 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., с което отново приложено се представя справка от АИС КАТ-Регистрация, както и се уведомява съда относно известяването на собственика на автомобила относно прекратяване на регистрацията.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБ. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на жалбоподателя и на неговия повереник, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание.
Така мотивиран,
1
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Г.: Нека се приемат двете справки. Моля, да приеме за установено, че наказващият орган не е изпълнил доказателствената си тежест.
ЖАЛБ. Л.: Съгласен съм с адвоката ми.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на жалбоподателя и на неговия повереник, намира, че следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства постъпилите 2 броя уведомления от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П. заедно с приложените към тях справки от АИС „КАТ – Регистрация“.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства писмо с вх.
№41835/24.04.2026 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.; писмо с вх. № 47548/12.05.2026 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П. и приложените към тях справки от АИС „КАТ – Регистрация“.
АДВ. Г.: Нямам други искания. Считам делото за изяснено и моля за ход по същество.
ЖАЛБ. Л.: Също. Да се приключва делото. Нямам искания за други доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на жалбоподателя и на неговия повереник, намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което след прочитане и приемане на приложените по делото писмени доказателства следва да се обяви за приключено съдебното следствие и да бъде даден ход на съдебните прения.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за приключено съдебното следствие.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ. Г.: Уважаеми господин председател, изцяло поддържам изложеното в първоначалната жалба и Ви моля да отмените изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и издадено в противоречие както с материалния закон, така и със константната съдебна 2 практика, като аргументите ми за това са следните:
На първо място в случая е налице нарушение на принципа ne bis in idem, закрепен в чл. 17 от ЗАНН. Жалбоподателят вече е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като наложената глоба е заплатена. Впоследствие административният орган налага второ наказание, което произтича от същия фактически състав – именно липсата на същата застраховка, довела до служебно прекратяване на регистрацията. Следователно и двете санкции произтичат от един и същ фактически състав, поради което повторното наказване противоречи на принципа за недопустимост на двойното санкциониране В конкретния случай административният орган не е доказал по несъмнен начин нито знание за дерегистрацията, нито наличие на вина, а тежестта на доказване е изцяло негова. По този начин едно и също поведение се санкционира два пъти, което е недопустимо съгласно установената практика на съдилищата и тълкувателната практика на Върховния касационен съд.
На второ място в случая липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВКС и ВАС, за да е налице административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, следва собственикът на автомобила да е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. В административнонаказателната преписка липсват доказателства, че такова уведомление е било връчено. Както в предходното, така и в настоящото съдебно заседание такива от страна на наказващия орган не бяха представени. Нещо повече, от постъпилите по делото справки от 1-во РУ и от сектор „Пътна полиция“ беше категорично установено, че санкцията, наложена на доверителя ми, е правно необоснована, непълна и в пряко противоречие със задължителната съдебна практика и действащата подзаконова уредба. Същите справки съдържат множество съществени пропуски от материалноправен, процесуален и доказателствен характер. В административнонаказателното производство тежестта на доказване на всички елементи от състава на нарушението, включително вината, лежи върху административнонаказващия орган. Сектор „Пътна полиция“ сама признава в представената справка на 12.05.2026 г., че собственикът на автомобила не е бил уведомен за горното. Липсата на доказателства за уведомяване или узнаване по друг начин води до недоказаност на субективния елемент и съответно до отмяна на наказателното постановление. Това е пряко признание за невъзможност да се докаже ключов елемент от субективната страна на нарушението – вината. Упоритото непредставяне на изисканите от съда доказателства следва да бъде изтълкувано в ущърб на наказващия орган.
Вината в административнонаказателния процес не се презюмира, а се доказва.
3
Представената справка от АИС КАТ е документ, удостоверяващ единствено факта на отбелязване на прекратяването в системата, но не и факта на неговото съобщаване на адресата.
В тази насока е Решение № 1673/16.10.2023 г. по к.а.н.д № 2055/2023 г. по описа на Административен съд – П., с което касационният съд отменя НП, като прави важно разграничение, че от водач, който не е собственик, не може да се изисква да знае за служебно прекратяване на регистрация, особено при липса на публичен електронен регистър за справка. В Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к.а.н.д. № 312/2022 г. по описа на Административен съд – П. съдът е установил, че липсата на знание у водача за служебно прекратена регистрация на управлявано МПС поради неуведомяване представлява извинителна грешка, изключваща както умисъла, така и непредпазливостта.
Това прави деянието по управление на дерегистрирано МПС несъставомерно поради липса на вина, въпреки обективното наличие на нарушение.
Нещо повече, видно от показанията на свидетелката в първото съдебно заседание се установява, че същата не е била уведомена за служебното прекратяване на регистрацията нито писмено, нито по електронен път и същата заяви в предходното съдебно заседание, че към 02.10.2025 г. не е знаела, че регистрацията на автомобила е прекратена и не е съобщавала на баща си, че автомобилът е дерегистриран, тъй като и тя самата не е знаела.
При това положение е налице именно хипотезата, разгледана в Тълкувателно постановление № 2/2023 г. на ВКС и ВАС, съгласно което при липса на уведомяване липсва виновно поведение. Следователно жалбоподателят обективно не е могъл да знае, че регистрацията на автомобила е прекратена.
Още повече, че при разпита на актосъставителя Т. от предходното съдебно заседание същият заяви: „При проверката чрез техническите средства, които са ни зачислени, и чрез системата „Пътна полиция“ въвеждаме регистрационния номер и излиза конкретната информация. Точно в тази система не изписва дали водачът е уведомен за прекратяването на регистрацията.“. Още повече, че в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 13.11.2025 г. по прокурорска пр. № 14367/2025 г. на наблюдаващ прокурор Мирослав Спасов е категорично установено, че цитирам: „Видно от приложена по преписката справка от изпълнителен директор на Гаранционен фонд на 29.08.2025 г. било изпратено на Н. Л.а уведомително писмо за изтекла застраховка гражданска отговорност, но същото не било препоръчано и нямало данни за връчването му.“. Също така прокурорът е постановил, че е наложен правно обоснованият извод, че доверителят ми не е извършил от субективна страна деянието по чл.345, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Същото не представлява и административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което материалите по преписката не е следвало да бъдат изпращани на сектор „ПП“ при ОД на МВР – П. с оглед търсене на 4 административнонаказателна отговорност от последния.
На следващо място в самото наказателно постановление са налице и процесуални нарушения, свързани с реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, което също представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.
Ето защо, с оглед на всичко изложено считам, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон и моля съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Наказателно постановление № 25-0432-001593 от 21.11.2025 г., като моля да бъдат присъдени на доверителя ми направените разноски за адвокатско възнаграждение в хода на текущото производство.
ЖАЛБ. Л.: Съгласен съм с адвоката ми. Нямам какво да добавя. Моля да бъде отменено наказателното постановление.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в срок, подлежащо на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – П. по реда на глава ХІІ от АПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:00 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________ Секретар: _______________________
5