Решение № 540 от 14.11.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 229/2023
- Вид
- Решение № 540
- Подписан
- 14.11.2023
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Георги Стоянов Мулешков, Магдалена Димова Инджова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 227, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 70, т. 3 · Закон за хората с увреждания
РЕШЕНИЕ
№ 540 гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500229 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 90 / 12.12.2022 г. по гр. д. № 593 / 2021 г. Свогенският районен съд е отхвърлил предявените от И. К. П. срещу М. М. Д. искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за отмяна на дарението, изповядано с нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. 1628/27.12.2004 г., акт № 155, том VII, дело № 1408/2004 г. на Служба по вписванията – Своге, и за осъждането на ответника да върне на ищеца полученото въз основа на дарението, а именно масивна вилна сграда с разгърната застроена площ от 84 кв. м, строена през 1983 г., състояща се от приземен етаж с пристройка, представляваща лятна кухня и склад, и етаж с тераса, заедно с ½ ид. част от УПИ VI-272 в кв. 20 от подробния устройствен план на вилна зона „К., Г. и П.“, с. В.Т., целият с площ 1075 кв. м, при граници на поземления имот: улица, УПИ VII-общ., УПИ VII-271, терен за озеленяване и имот пл. № 281.
1
Районният съд е възложил в тежест на ищеца направените от ответника разноски.
Решението се обжалва от ищеца И. П. със съображения за неправилност (нарушение на материалния закон и необоснованост).
Изложени са конкретни доводи.
Въззиваемият М. Д. – ответник пред районния съд, е подал отговор по реда на чл. 263 ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.
Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е дали ищецът се нуждае от издръжка. В практиката на ВКС е разяснено, че нуждата трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото (приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г.) Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние, защото нуждата не следва да е инцидентна, а да има траен характер – дарителят да не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества. Тези разяснения са дадени с Решение № 293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1302/2010 г., IV г. о., Решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 263/2011 г., IV г. о., и Решение № 275 от 26.03.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 5837/2007 г., IV г. о.
Ищецът твърди, че нуждата от издръжка е възникнала, след като през 2020 г. отношенията със съпругата му, която е майка на ответника, са станали нетърпими, подал е молба за развод и е отишъл да живее в 2 собственото си жилище в ж. к. „Х.Д.“. По делото няма данни за датата, на която е била заведена исковата молба за развод и за датата, на която бракоразводното решение е влязло в сила. От представените с отговора на исковата молба доказателства е видно, че се касае за гр. д. № 37508 / 2020 г. по описа на Софийски районен съд, 158-ми състав. От служебно направена справка в сайта на СРС се установява, че исковата молба на съпруга е била заведена на 14.08.2020 г., делото е било образувано на 17.08.2020 г., а бракоразводното решение е било постановено на 04.08.2021 г. (без данни за датата на влизането му в сила).
На 08.06.2021 г. ищецът е изпратил до ответника нотариална покана за заплащане на издръжка. С отговор от 08.07.2021 г. ответникът е отказал плащане. Отказът е мотивирал ищеца да предяви на 21.09.2021 г. исковете, които са предмет на настоящото производство.
Установява се по делото, че с ЕР № 176/25.01.2010 г. на ТЕЛК ищецът е бил преосвидетелстван и му е била определена 91% трайно намалена работоспособност без чужда помощ – пожизнено. Според заключението на неоспорената съдебномедицинската експертиза, приета от районния съд на 14.11.2022 г., ищецът страда от хронична мозъчна болест; хронична недостатъчност на мозъчното кръвообръщение; вътрешна и външна неоклузивна хидроцефалия; състояние след исхемичен мозъчен инсулт в басейна на дясна средна мозъчна артерия – 2008 г., 2019 г.; левостранна латентна химипареза; психоорганичен и дискоординационен синдром; хипертонична болест на сърцето – II ст.; хипертонично сърце; сърдечна недостатъчност; захарен диабет II тип (неинсулинозависим тип); късен съдово-дегенеративен синдром; диабетна полиневропатия; дегенерацио сенилис макуле окули утриускве; катаракта сенилис; карцинома кутис преаурикуларис декстра; увреда на лумбосакралните коренчета; лумбална остеохондроза. Здравето на ищеца е увредено от голям брой и различни по характер заболявания, които са със значителна давност на клинична изява и имат хроничен характер на протичане с настъпили усложнения. Всички те са причинили трайни увреждания на органи и системи и имат необратимо развитие.
3
Независимо от системното адекватно медикаментозно лечение, рехабилитация и спазване на диетичен режим, не може да се постигне излекуване. Заболяванията причиняват на ищеца болки, страдания и затруднения в ежедневните грижи за самообслужване.
Според вещото лице ежемесечните лични разходи за лекарства, необходими за поддържащо лечение и реимбурсирани от НЗОК, са на стойност 70-100 лв. В случаите на бактериални инфекции на горните дихателни пътища и при ставнодегенеративни заболявания необходимите за лечението лекарства не се реимбурсират от НЗОК и се заплащат изцяло от пациента. Заболяванията на ищеца изискват спазване на хигиеннодиетичен режим. Диетата трябва да включва нетлъсти меса, нетлъсти риби, обезмаслени и полуобезмаслени мляко и млечни продукти, несладки плодове, зеленчуци. Храната трябва да се приема 5-6 пъти дневно на малки порции. Стойността на разходите за храна на ищеца е около 320 лв. месечно. Препоръчителни са също така санаториално лечение и рехабилитация.
През м. юни пенсията на ищеца е била 440,95 лв. За периода 01.07.2021 г. – 24.12.2021 г. тя е възлизала на 463,00 лв., а от 25.12.2021 г. е била увеличена на 505,92 лв. Тези размери се установяват от писмо на НОИ от 12.07.2022 г. От него е видно, че пенсията на ищеца е била отпусната на основание спогодба за социално осигуряване между Република България и Чешката република. Посочено е в писмото, че НОИ не разполага с данни дали ищецът получава суми за пенсия от чешката компетентна институция. По делото обаче се установява, че ищецът получава такава пенсия. От представено месечно извлечение по разплащателна сметка за м. януари 2022 г. е видно, че той е получил паричен превод от 553,34 лв. от чешката служба за социално осигуряване, представляващ пенсия за периода 01.07.2021 г. – 31.12.2021 г. Това означава, че месечно ищецът е получавал и допълнителна пенсия от чужбина в размер на 92,22 лв.
При определяне на средномесечния доход съдът следва да вземе предвид и ковид добавките (по 50 лв. месечно до м. септември 2021 г. и 4 по 120 лв. месечно от м. октомври до м. декември 2021 г.) Ковид добавките нямат характер на социална помощ за лице в нужда, тъй като се изплащат на всички пенсионери в еднакъв размер независимо от индивидуалните потребности и от доходите на посочената група лица.
От писмо от 13.07.2022 г. на Агенцията за социално подпомагане е видно, че на ищеца му е била отпусната месечна финансова подкрепа по реда на чл. 70, т. 3 от Закона за хората с увреждания в размер на 103,25 лв. месечно със срок от 01.03.2020 г. до 31.03.2025 г.
При така установените факти доходите на ищеца за периода юни 2021 г. – декември 2022 г. са били, както следва:
Месец
Пенсия в Ковид
България добавка
Пенсия от чужбина
Чл. 70, т. 3
ЗХУ
Общо
Юни
440,95
50
92,22
103,25
686,42
Юли
463,00
50
92,22
103,25
708,47
Август
463,00
50
92,22
103,25
708,47
Септември 463,00
50
92,22