Решение № 67 от 10.03.2025, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. С., 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Гражданско дело № 20245400100445 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, чл. 26, ал.

2, изр. първо, предл. пето, във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 30 от ЗН, във връзка с чл. 237 от ГПК.

Образувано е по искове, предявени при условията на обективно и субективно съединяване от Т. Г. Т., с ЕГН ********** и К. Г. Т., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. С., ***, ет. 3, ап. 11, чрез адв. И. Г. срещу К. Н. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, Н. И. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., *** и С. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, за обявяване на извършената покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 85, том ІІ, рег. № 3926, дело № 259/2020 г. на нотариус А.Ш. за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а при условията на евентуалност за обявяване на покупкопродажбата за нищожна, като симулативна и обявяване за действителен прикритият договор за дарение между Т. Г. Т., К. Н. Т., Н. И. М. и С. И. Г., с който първите двама даряват на останалите двама процесния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, както и попълване на накърнената запазена част на ищците от наследството на дядо им Т. Г. Т. чрез намаляване на дарственото разпореждане, ведно с разноските 1 по делото

Ищците твърдят, че с Нотариален акт № 85, том ІІ, рег. № 3926, дело № 259/2020 г. на нотариус А.Ш., Т. Г. Т. и К. Н. Т. са продали на Н. И. М. и С. И.

Г. собствения си недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-1814/10.05.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, за сумата от 9 000 лв., при данъчна оценка на имота – 30 201.70 лв. и средна пазарна цена – 637 евро на кв. м. Изложени са доводи, че бащата на ищците – Г. Т. Т., единствено дете на К. и Т. Т.и, е прекратил гражданския си брак чрез развод с Й. Т., поради което Т. Т. е заявил на последната, че няма да получи нищо.

Посочено е, че Т. Т. е починал на 31.03.2024 г. и е оставил за наследници:

К. Т. /преживяла съпруга/, Т. Т. /внук, наследник по право на заместване/ и К.

Т. /внучка, наследник по право на заместване/, като приживе се е разпоредил с процесния недвижим имот, с имота си в с. П.С., общ. С. – също през 2020 г., както и с друг недвижим имот в същото село – през 2022 г. Наведени са аргументи, че липсата на еквивалентност на насрещните престации по възмезден договор, като този в процесния нотариален акт, представлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, тъй като процесният имот с площ от 111.58 кв. м. е продаден за 9 000 лв., която продажна цена е 3 пъти по-ниска от данъчната оценка и 15 пъти по-ниска от пазарната стойност и по този начин са нарушени общоприетите морални ценности за справедливост.

На следващо място са изложени доводи, че в случая действителната сделка е дарение, която е прикрита с привидната покупко-продажба, за което сочат размера на продажната цена, вкл. и възможността за плащане в брой и без необходимост за представяне на доказателства за това пред нотариуса, както и преместване на първия ответник да живе в прехвърления етаж след смъртта на съпруга си Т. Т. и без възражение от собствениците на етажа.

Направен е извод, че запазената част на ищците, която е общо 1/3, т. е. по 1/6 за всеки от тях, е накърнена чрез действителната сделка – дарение, имайки предвид, че приживе наследодателят Т. Т. се е разпоредил с всичките си активи, поради което предпоставката за приемане на наследството по опис не е условие за упражняване на правото за възстановяване на запазените части на ищците Т. Т. и К. Т..

2

Релевирано е искане за обявяване на покупко-продажбата на процесния недвижим имот за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а при евентуалност за обявяване на покупко-продажбата на същия имот за нищожна като симулативна и обявяване за действителен на прикрития договор за дарение на този имот, както и за попълване на накърнената запазена част на ищците от наследството на дядо си Т. Г. Т. чрез намаляване на дарственото разпореждане, вкл. и присъждане на разноските по делото.

В предвидения от закона срок ответниците са депозирали писмен отговор, с който са направили признание на иска за нищожност на сделката, обективирана в процесния нотариален акт, респективно са релевирали искане за обявяване на процесната покупко-продажба за недействителна, поради симулация, като бъде прието, че същата сделка е породила правно действие като договор за дарение вместо като договор за продажба. Наведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и искане направените разноски да бъдат за сметка на ищците.

С.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Г. Т. Т., с ЕГН ********** и Й. К. Т., с ЕГН ********** са били съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 254/13.06.2019 г., постановено по гр. д.

№ 86/2019 г. по описа на РС – С., влязло в сила на 02.07.2019 г. Г. Т. Т. е починал на 17.10.2019 г.

На 05.08.2020 г. с Нотариален акт № 85, том ІІ, рег. № 3926, дело № 259/2020 г. по описа на А.Ш. – нотариус № 613 по регистъра на НК, Т. Г. Т. и К. Н. Т. са продали на Н. И. М. и С. И. Г. собствения си недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК – София, ведно с ½ ид. ч. от избен етаж със застроена площ от 94.11 кв. м., представляващ прилежаща част към описания имот, ведно с ½ ид. ч. от правото на собственост върху общите части на сградата, ведно с ½ ид. ч. от правото на строеж върху мястото, където е построена сградата за сумата от 9 000 лв. Данъчната оценка на имота, предмет на процесната покупкопродажба, е 30 201.70 лв. Тази сделка е оспорена с предявените искови 3 претенции и е призната за нищожна от ответниците по делото /купувачите по нея и преживелия продавач/, конституирани като ответници в настоящото производство.

Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 001169/04.04.2024 г. по описа на Община С., Т. Г. Т., с ЕГН ********** е починал на 31.03.2024 г. и е оставил за наследници: К. Т. /съпруга/, Т. Г. Т.

/внук/ и К. Г. Т. /внучка/.

При така установената фактическа обстановка С.ският окръжен съд намира предявените искове за допустими - депозирани са от процесуално правоспособни и активно легитимирани страни, които имат правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежни насрещни страни.

Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на предявените искове:

Наличието на сключена сделка за покупко-продажба между Т. Г. Т. и К.

Н. Т. от една страна /продавачи/ и Н. И. М. и С. И. Г. от друга страна /купувачи/, обективирана в Нотариален акт № 85, том ІІ, рег. № 3926, дело № 259/2020 г. по описа на А.Ш. – нотариус № 613 по регистъра на НК обуславя взаимните и насрещни права и задължения на договарящите се. Предмет на сделката е прехвърляне правото на собственост върху подробно описания недвижим имот срещу заплащане на продажната цена - 9 000 лв., която е над 3 пъти по-ниска от данъчната оценка на същия имот към датата на изповядане на сделката - 30 201.70 лв.

Ответниците са релевирали изрично волеизявление за признание на предявените искове, а ищците претендират постановяване на решение при признание на иска.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, обуславящи постановяване на решение при признание на иска. Ответните страни по делото имат право да се разпореждат с признатото право и то не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че К. Т. е признала предявените искове в качеството на ответник в настоящото производство, като тя е участвала и в изповядането на процесната сделка, която признава за 4 нищожна, в качеството на продавач на съсобствен имот.

Признанието на иска не поражда действие по брачни искове, искове за гражданско състояние и искове за поставяне под запрещение. Съществуват и случаи, в които признанието на иска поражда действие, но то не се изразява в решение по чл. 237 от ГПК, въпреки изрично искане на ищеца да бъде постановено такова решение, като производството за сключване на окончателен договор, тъй като съгласно чл. 363 от ГПК съдът е длъжен, в интерес на правната сигурност, служебно да провери дали отчуждителят е собственик на имота, както и наличието на предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред.

Настоящият случай не попада в посочените по-горе изключения, а с прогласяване нищожността на процесната сделка няма да се накърни правната сигурност, респективно да се засегнат чужди интереси.

Освен това, значителната разлика в престациите /над 3 пъти в сравнение с данъчната оценка/ обуслява извод за липса на насрещна престация от страна на купувачите по договора. ВКС в своята константна практика приема, че известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. Затова съдът следва да тълкува волята на страните, за да изясни действителните им отношения, да отчете взаимната им връзка и целта на договора.

В сравнение с настоящия случай представените по делото Нотариален акт № 20, том ІІ, рег. № 3149, дело № 198/2020 г. по описа на А.Ш. – нотариус № 613 по регистъра на НК и Нотариален акт № 161, том І, рег. № 1951, дело № 142/2022 г. по описа на Н.К. – нотариус № 122 по регистъра на НК инкорпорират покукпо-продажби на недвижими имоти, със същите страни продавачи, за суми, които са над данъчните оценки /2 600 лв. продажна цена при 2 549.80 лв. данъчна оценка, респективно 28 399.20 лв. продажна цена при 2 523.60 лв. данъчна оценка/. От друга страна признанието на исковите претенции от страна на ответниците също навежда на наличието на цел, различна от тази, обективирана в процесния договор.

Следователно предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД се явяват основателни и следва да 5 бъдат уважени, като процесната сделка бъде прогласена за нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски, ответните страни дължат разноските по делото. Те са направили искане всички разноски да останат за сметка на ищците, с оглед признанието на исковете и поради липсата на повод за завеждане на исковото производство. Ответниците са релевирали и възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците и предвид липсата на проведено съдебно дирене и други процесуални действия.

Внесените държавни такси по исковото производство и за вписване на исковата молба са в размер на общо 359.02 лв. и са извън обсега на преценката за прекомерност. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 400 лв. за исковото производство, която сума е платена, съгласно обективираното волеизявление в договора за правна защита и съдействие от 15.10.2024 г. Адвокатското възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 6, във вр. с ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е 3 246.14 лв. за исковото производство. Следователно претендираното адвокатско възнаграждение в случая е над определения в наредбата размер.

В действителност ответните страни са направили признание на исковете по настоящото дело, което не е с особено голяма фактическа и правна сложност, като по искове със същото правно основание е налице многобройна константна съдебна практика. По делото липсват доказателства дали причина за завеждане на исковата молба са станали ответните страни или не.

Разпечатката съдържа 39 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55bf0694-0beb-4b19-85d5-aad94f094dd9