Решение № 3888 от 29.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3888 гр. В., 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20233110102761 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „Е. П.“ № 4 срещу Т. П. на НОИ – В., със седалище и адрес гр. В., ул. „О.“ № 6, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода 01.09.1986г. – 01.09.1989г. ищцата е полагала труд към Окръжен комитет на ДКМС – В., РПД „А. Г.“ – В. Д., като дружинен ръководител в ОУ „В. Л.“ – с.Б., което време следва да й бъде зачетено за трудов стаж.

В исковата си молба ищцата твърди, че в периода 01.09.1986г. – 01.09.1989г. е работила по трудов договор към структура към Окръжен комитет на ДКМС – В., РПД „А.

Г.“ – В. Д., като дружинен ръководител в ОУ „В. Л.“ – с.Б.. Поддържа, че работила на пълен щат, при ненормиран работен ден. Заплата получавала в Окръжен комитет на ДКМС – В..

Работата, която вършела била организационна и ръководила извънкласни дейности – често провеждани през почивните дни. Задължително присъствала на учителски съвети и предоставяла необходимата информация за свършеното и какво предстои да бъде проведено в училището. За дейността си се отчитала пред Директор на Общински пионерски дом- В.

Д. – Валентина Р.. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ТП на НОИ – В., чрез процесуалния му представител - юрк. Е. Л.. Поддържа становище за неоснователност на предявения иск, поради липсата на съществени елементи на ТПО – работно време, място на работа, трудови функции, заемана длъжност и др. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните чрез пр. си представители поддържат искова молба и отговора й и доразвиват доводите си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР.

1

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че в процесния период 01.09.1986г.–01.09.1989г. е полагал труд към структури на Окръжен комитет на ДКМС – В., РПД „А. Г.“ – В. Д. на посочената от него длъжност, при пълно работно време, съответно размер на уговореното между страните месечно трудово възнаграждение.

Видно от представения препис от трудова книжка на Т. Д. М., в периода от 01.09.1986г. – 01.09.1989г. същата е била назначена към ОБК на ДКМС – В. Д., на длъжност дружинен ръководител, организационна дейност, с основното месечно възнаграждение, в размер на 150лв. /л.5- 6/.

На основание чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР в производството, като свидетели са разпитани Янка Т. и Валентина Р., с оглед представените от тях писмени документи /трудови книжни/, установяващи обстоятелството, че същите са работили при същия работодател през периода, през който е положен претендирания от ищеца стаж. Показанията на двете свидетелки са еднозначни, безпротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Св. Т. познава Т. М. от времето когато тя е била на длъжност дружинен ръководител.

Твърди, че ищцата е дошла на работа в ОУ „В. Л.“ – с. Б. през 1986г. и е била на работа там до 1989г. вкл. Дейността й била свързана главно с организиране на мероприятия. Назначена била на осем часов пълен работен ден, за което получавала заплата.

Св. Р. сочи, че е работила като директор на Пионерския дом - с.В. Д., а ищцата по същото време работила, като дружинен ръководител в с.Б. – ОУ „В. Л.“ и е й била пряко подчинена. Също твърди, че ищцата е имала организационни задължения, работа с деца и обществото, като цяло. Сочи, че ищцата е била назначена на трудов договор, при осем часов работен ден, ненормирано работно време и е получавала месечно възнаграждение около 150-170лева. Работното й време било гъвкаво, защото се налагало да работи и в празничните дни. Сочи още, че на 01.04.1988г. е преустановила работата си в Пионерски дом и започнала нова в Община В. Д., отдел „Просвета“, от където имала наблюдения и върху работата на училищата. Твърди и че след този период е имала наблюдения върху училищата и след нейното напускане ищцата е продължила да работи е с.Б. – ОУ „В. Л.“.

От съвкупния анализ на ангажираните в производството писмени доказателства и гласни доказателствени средства съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че ищцата в периода 01.09.1986г. – 01.09.1989г. е полагала труд към Окръжен комитет на ДКМС – В., РПД „А. Г.“ – В. Д., на длъжност дружинен ръководител, което време следва да й бъде зачетено за трудов стаж при осем часов работен ден, с месечна работна заплата в размер на 150лв., така както е определена в трудовата й книжка.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са – 10лева за СУ, 10лева за преписи за документи, 8,50лева - куриерска услуга и адв. възнаграждение в размер на 1000лева. Съдът намира, че сумите от 10лева - преписи за документи и 8,50лева - куриерска услуга не следва да се присъждат доколкото не са индивидуализирани надлежно и не могат се считат за разноски, сторени в настоящото производството. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което се преценява като неоснователно доколкото същото определено по реда на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е в този размер. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1010лева.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, поради което такава не следва да бъде определяна от съда.

2

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „Е. П.“ № 4 и Т. П. на НОИ - В., с адрес гр. В., ул. „О." № 6, че в периода 01.09.1986г. – 01.09.1989г. ищцата е полагала труд към Окръжен комитет на ДКМС – В., РПД „А. Г.“ – В. Д., като дружинен ръководител в ОУ „В. Л.“ – с.Б., което време следва да й бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., на основание чл. 3 вр. чл.1, ал. 1, т.3 ЗУТОССР.

ОСЪЖДА НОИ - В., с адрес гр. В., ул. „О." № 6 да заплати на Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „Е. П.“ № 4, сумата от 1010лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3