Решение № 260084 от 02.04.2021, Районен съд - Велинград
- Съд
- Районен съд - Велинград
- Дело
- Гражданско дело 390/2019
- Вид
- Решение № 260084
- Подписан
- 02.04.2021
- В сила
- 29.04.2021
- Състав
- ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА ВЛАДИМИРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.483, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 34 · Закон за наследството
- чл. 5 · Закон за наследството
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9 · Закон за наследството
- чл.183, ал.4 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ № гр.
Велинград, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА при участието на секретар Мария Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 390 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС от Н.Г.Ф., ЕГН ********** ***, против М.Д.А., ЕГН ********** ***, С.Г.М., ЕГН ********** *** (конституиран на основание чл. 228, ал. 3 ГПК), А.Д.Ф., ЕГН **********,*** и Д.Г.Ф., ЕГН ********** ***, с искане да бъде допуснат до делба съсобствения на страните по делото недвижим имот, съставляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 722-седемстотин двадесет и два квадратни метра с идентификатор ***-десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин осемдесет и две по кадастралната карта и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.208г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: Велинград, ***, при трайно предназначение на територията - урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване, без стар идентификатор, с номер по предходен план 3730- кадастрален номер три хиляди седемстотин и тридесети, отреден за парцел II-втори в квартал 130-сто и тридесети, при сегашни граници имоти с идентификатори:
***; ***; ***; *** и *** при квоти: 14/24 ид.части за ищеца Н.Г.Ф., 3/24 ид.части за ответницата М.Д.А., 3/24 ид.части за ответника С.Г.М., 2/24 ид.части за ответницата А.Д.Ф. и 2/24 ид. части за ответницата Д.Г.Ф..
С исковата молба ищецът Ф. твърди, че с ответниците са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 722-седемстотин двадесет и два квадратни метра с идентификатор ***-десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, петстотин и две, точка, шестстотин осемдесет и две по кадастралната карта и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.208г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот:
Велинград, ***, при трайно предназначение на територията - урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване, без стар идентификатор, с номер по предходен план 3730-кадастрален номер три хиляди седемстотин и тридесети, отреден за парцел ll-втори в квартал 130-сто и тридесети, при сегашни граници имоти с идентификатори:
***; ***; ***; *** и ***.
Излага, че правото си на собственост страните черпят от констативен нотариален акт № 45, том I, нот. дело № 83/05.03.1953г., издаден по реда на чл.483, ал.1 от ГПК, съгласно който наследодателите на страните по делото Н.Г.Ф. и съпругата му М.Х.Ф. /баба и дядо на ищеца/ са закупили поземления имот по реда на състояла се на дата 07.01.1963г. публична продан.
Върху същия имот е застроена жилищна сграда с площ 105 кв.м., с идентификатор ***, собствена на ищеца и ответниците А.Д.Ф. и Д.Г.Ф. / ищецът притежава като индивидуална собственост първи жилищен етаж, съгласно нотариален акт № 162, том I, peг. 2249, дело
148/31.05.2018г., на Нотариус рег.№ 650, вписан с акт 6, том IV, дело 500/31.05.2018г. на СВ- Велинград, а вторият етаж от жилищната сграда е съсобствен на ищеца и ответниците А. и Д. Фурнаджиеви при равни права в качеството им на наследници -преживяла съпруга и две деца на Г.Н.Ф., бивш жител ***, с ЕГН **********, починал на дата 17.02.2004г., по силата на наследствено правоприемство и съгласно нотариален акт № 1081, том IV, нот. дело № 1529/19.04.1975г. за дарение на недвижим имот, вписан том 42, стр.17/. Ответниците М.Д.А. и С.Г.М. не притежават собственост върху сгради, идеални части от такива и самостоятелни обекти в сгради, построени върху гореописания съсобствен поземлен имот. Поземленият имот е съсобствен между страните по делото при следните квоти: ищецът Н.Г.Ф. притежава: 1/2 ид.част от него по силата на нотариален акт № 38, том I, peг. 446, дело
58/25.02.1999г. и 1/12-една дванадесета ид.част, като наследник на Г.Н.Ф., по силата на наследствено правоприемство от неговия баща Н.Г.Ф., бивш жител *** с ЕГН **********, починал при действието на СК от 1968 г- на дата 02.12.1983г., съгласно нотариален акт № 45, том I, дело 83/05.03.1963 г.. Ответниците М.Д.А. и С.Г.М. притежават по 1/8 ид.част от поземления имот, по силата съответно на нотариален акт № 43, том II, per.391, дело
188/23.03.2011г. на Службата по вписванията -Велинград, нотариален акт № 42, том II, per. 390, дело 187/23.03.2011г. на Службата по вписванията, нотариален акт № 89, том III, н.д. 461/27.12.2018г. на нотариус рег.№ 650 по регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт 21, том IX, вх.рег.
2499/27.12.2018г. на СВ-Велинград, като идеалните части от самостоятелния обект в жилищната сграда - първия етаж от жилищната сграда, построена върху същия поземлен имот, придобити от тях съгласно посочените нотариални актове впоследствие ищецът е закупил при публичната продан на етажа, видно от нотариален акт № 162, том I, peг. 2249, дело
148/31.05.2018г. на Нотариус рег.№ 650, вписан с акт 6, том IV, дело 500/31.05.2018г. на СВ-Велинград/. Ответниците А.Д.Ф. и Д.Г.Ф. притежават по 1/12 ид.част като наследници на Г.Н.Ф. по силата на наследствено правоприемство съответно, като негови прежвяла съпруга и дъщеря. Излага се, че тези квоти съответстват на: 14/24 ид.части за ищеца Н.Г.Ф., 3/24 ид.части за ответницата М.Д.А., 3/24 ид.части за ответника С.Г.М., 2/24 ид.части за ответницата А.Д.Ф. и 2/24 ид. части за ответницата
Д.Г.Ф., т.е. е налице един съсобствен терен, като не всички собственици в терена притежават обекти, застроени върху него. Поради това разминаване в правата на страните по делото обслужването и поддържането на жилищната сграда, собствена на част от собствениците на терена се затруднява - спират се строителни дейности, спира се изграждане и укрепване на спомагателни сгради, построени върху дворното място, собствени на собствениците на жилищната сграда.
В същото време, поради факта, че част от собствениците в поземления имот нямат собственост в сградата, поставя поземления имот в хипотезата, че спрямо него не се прилагат правилата за неподеляемост на съсобствен УПИ, която важи, ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците в терена. Сочи, че е невъзможно съсобствениците доброволно да поделят собствеността си върху поземления имот, поради което е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответниците.
С определение № 759/12.09.2019 г., съдът на основание чл. 228, ал. 3 ГПК е конституирал като ответник С.Г.М. и е прекратил производството по отношение на ответницата И.Д.М. на основание чл.
233 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
От констативен нотариален акт № 45, том I, нот. дело №
83/05.03.1953г., издаден по реда на чл.483, ал.1 от ГПК, се установява, че Н.Г.Ф. и съпругата му М.Х.Ф. са придобили по време на брака си правото на собственост върху процесния поземлен имот, съставляващ парцел II- 860, по плана на гр. Велниград, по реда на състояла се на 07.01.1963г. публична продан.
Безспорно между страните е обстоятелството, че по време на брака си Н.Г.Ф. и съпругата му М.Х.Ф. са застроили процесния имот с двуетажна масивна жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 110 кв.м., като същото се установява и от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1081, том |IV, н.д. № 1529, съгласно който, Н.Г.Ф. и съпругата му М.Х.Ф. са подарили на сина си Г.Н.Ф. втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с ½ ид.ч. от избените и таванските помещения, без дворното място, върху което е построена сградата, находящо се в гр. Велниград, кв. Лъджене, парцел II, отреден за имот пл. № 860, в кв. 130 по плана на града.
От удостоверение за наследници се установява, че Н.Г.Ф. е починал на 08.12.1983г., като след смъртта си е оставил следните наследници по закон- М.Х.Ф. ЕГН ********** – съпруга, Б.Н.М.ЕГН **********- дъщеря, Г.Н.Ф. ЕГН **********- син. От същото става ясно, че съпругата му е починала на 21.10.2005 г..
От нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
№ 38, том I, рег.№
446, дело № 58 от 25.02.1999 г. се установява, че М.Х.Ф. се е разпоредила в полза на внука си- Н.Г.Ф. с ½ идеална част от процесното дворно място.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 54 том I н.дело № 52 от 23.03.2011 г. при Нотариус Халачев с район на действие РС Велинград се установява, че Б.Н.М.и Д.Б.М.даряват на И.Д.М. 1/8 идеална част от дворно място с площ 722 кв.метра от УПИ II-3730 приложена регулация за парцели в кв. 130 по плана на Велинград и ¾ идеални части от самостоятелен обект в сграда- първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда.- къща на застроена площ от 110 кв.м., построена в него.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 55 том I н.дело № 53 от 23.03.2011г. при Нотариус Халачев с район на действие РС Велинград се установява, че Б.Н.М.и Д.Б.М.са дарили на М.Д.А. 1/8 идеална част от дворно място с площ 722 кв.метра от УПИ II-3730 приложена регулация за парцели в кв. 130 по плана на Велинград.
Съгласно нотариален акт № 162, том I, peг. № 2249, н. дело
148/31.05.2018г., на Нотариус рег.№ 650, вписан с акт 6, том IV, дело 500/31.05.2018г. на СВ- Велинград Н.Г.Ф. е признат за собственик на първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 110 кв.м., построена върху поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен като УПИ II-3730, отреден за индивидуално застрояване, с площ от 722 кв. м., в кв. 130 по КККР на гр. Велинград.
От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, том III рег.№ 6118, н.дело № 461 от 27.12.2018г. се установява, че И.Д.М. дарява на С.Г.М. недвижим имот- 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград, с адрес на имота- гр.Велинград ул.“Александър Стамболийски“ № 4, с площ на поземления имот 722 кв. метра, с трайно предназначение на територията –урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване / до 10 м/ с номер по Предходен план 3730 кв.130 парцел II.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 51, том I рег.№ 754, н.дело № 49/2019г. при Нотариус Мильо Панчев, с район на действие РС Велинград се установява, че С.Г.М. продава на Н.Г.Ф. 1/8 идеална част от недвижим имот-поземлен имот с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград, с площ на имота 722 кв.метра, с трайно предназначение на територията –урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване / до 10 м/ с номер по предходен план 3730 кв.130 парцел II.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът за делба по чл. 34 от ЗН има за предмет прекратяването на съществуваща между страните съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. от ГПК. По този иск ищецът следва да установи по безспорен начин съществуването на съсобственост между страните на посочените в исковата молба основания относно процесния недвижим имот, както и всеки един от елементите, подлежащи на доказване в първата фаза на делбата, а именно по отношение на кой имот/ вещ, между кои страни и при какви квоти от правото на собственост, следва да се допусне делбата.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото, като писмено доказателство- нотариален акт № 45, том I, нот. дело № 83/05.03.1953г., издаден по реда на чл.483, ал.1 от ГПК, се установява, че наследодателите на страните по делото- Н.Г.Ф. и съпругата му М.Х.Ф., са придобили правото на собственост върху процесния поземлен имот по реда на състояла се на 07.01.1963г. публична продан, а именно - недвижим имот-поземлен имот, с площ на имота 722 кв.метра, с трайно предназначение на територията –урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване / до 10 м/ с номер по предходен план 3730 кв.130 парцел II. Като са застроили същия с двуетажна жилищна сграда, на застроена площ от 110 кв.м..
Със смъртта на Н.Г.Ф. съществуващата СИО по отношение на процесния поземлен имот и построената в него сграда е прекратена. Предвид обстоятелството, че смъртта е настъпила през 1983 г., т.е при действието на СК действащ през периода от 22.05.1968 г. до 30.06.1985г., съгласно чл.14 изр.последно от него- когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество, следва да се приеме, че след прекратяването на съществуващата СИО съпругата получава единствено половината от нея- ½ идеална част от процесния имот и първия етаж на построената в него двуетажна сграда. Другата половина се наследява от децата на Н.Г.Ф.- Б.Н.М.и Г.Н.Ф., видно от удостоверението за наследници, които по силата на наследственото правоприемство на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили равни части от получената в наследство ½ идеална част от поземления имот или – всеки от тях / Боряна и Георги / е получил по ¼ идеална част от него, както и по ¼ идеална част от първия етаж на построената в него сграда.