Решение № 11471 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11471 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110104785 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************, срещу М. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес: ************* с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 13,58 евро /26,56 лева/ - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022г. до 28.02.2023г., ведно със законната лихва от *********** до окончателното изплащане на вземането, 4,26 евро /8,34 лева/ - мораторна лихва за забава от 15.08.2023г. до 19.12.2025г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****************.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ***************** Инсталация ************/аб. № ************, ИД номер: ************.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредбата за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово 1 разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а. В настоящия случай, сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответникът е провела общо събрание за избор на ФДР, като за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е определена фирма „*************8" ООД (сегашно наименование „ПИ" ООД), в изпълнение на разпоредбата на чл. 1396 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "ТС" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - „ПИ" ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.63 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр.

34 от 24.04.2007г./. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от него служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ТС“ ЕАД и ФГР за инсталация ************/аб. № ************ и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.

Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи се, че на ответницата е прехвърлила собствеността върху процесния имот с нотариален акт, поради което след тази дата не е страна по правоотношение с ищеца. Поддържа, че е заплатила изцяло дължимите месечни суми за процесния период, включително фактура за месец 02.2023 г., платена на 17.03.2023 г., в рамките на срока и с ползване на отстъпка за ранно плащане. Дори да се приеме наличие на изравнителна разлика, същата е установена след 17.03.2023 г., когато ответницата не е собственик и не е потребител.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На *********** г. „ТС“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за 2 изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Д. Д. за сумите 26,56 BGN (двадесет и шест лева и 56 стотинки), представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва за период от *********** г. до окончателното изплащане на вземането, 8,34 BGN (осем лева и 34 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2023 г. до 19.12.2025 г- суми за доставена от дружеството - заявител топлинна енергия през периода 05.2022-02.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****************************, инсталация ************.

С разпореждане от**************************, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 21.25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение, с което се оспорва дължимостта на сумите и на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск по реда на чл.

415, ал.1, 1. 2 ГПК. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен по делото е************************************

С нотариален********************************************************** Представен е договор от 12.09.2012 г. между „ПИ“ ООД, и етажната собственост с адрес: ********************************* по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „ПИ“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представена по делото е общата фактура от 30.06.2023 г. Видно от същата към тази дата са издадени кредитни известия за прогнозните месечни фактури за периода от месец 11.2022 г. до м. 02.2023 г. в общ размер на 149.52 лева. Направено е изравнение за периода като е направено увеличение и е издадена нова фактура в която е посочена измерената дължима сума от 176.08 лева. Отчетно е извършеното плащане по прогнозите фактури149.52 лева и се претендира плащане на разликата за реално изчислената ТЕ- 25.56 лева.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м.05.2022г. до 28.02.2023г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са 3

„потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.