Определение № 542 от 02.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. Благоевград, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Р. Велкова

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Р. Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500465 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №25/14.01.2026 г. по гр. д. № 60/2024 г. по описа на РС – Разлог съдът е признал за установено по отношение на И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, и Х. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, че ищцата А. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, е собственик по наследство от М. *** М. на: 1/6 идеална част от първи жилищен етаж със застроена площ 100,0 кв.м. от масивната двуетажна жилищна постройка, построена в северозападната част на УПИ VI, пл. №№ 1269 и 1270 в кв. 88 по плана на град ***, при съседи по документ за собственост: *** М., ***, наследници на *** и улица; и при съседи по скица: УПИ V - 1272. 1274; УПИ XIV - 1269, 1270; УПИ VII- 1639, всичките в кв. 88 и улица, ведно с прилежащите на първия етаж съответни идеални части от общите части на сградата; 1/6 идеална част от УПИ VI, пл. №№ 1269 и 1270 в кв. 88 по плана на град ***, УПИ VI, пл. №№ 1269 и 1270 в кв. 88 по плана на град ***, при съседи по документ за собственост: *** М., ***, наследници на *** и улица: и при съседи по скица: УПИ V - 1272, 1274; УПИ XIV - 1269, 1270; УПИ VII1639, всичките в кв. 88 и улица; ведно с 1/6 идеална част от двуетажната жилищна сграда, построена в североизточната част на поземления имот, със застроена площ 90,0 кв.м. и РЗП 180,0 кв.м. и 1/6 идеална част от селскостопанската сграда (плевня) със ЗП 15,0 кв.м., ведно със съответните прилежащи части от общите части на всяка от сградите, като е осъдил ответниците И. М. М., ЕГН **********, и Х. Р. М., ЕГН **********, да 1 предадат на ищеца владението върху 1/6 ид.ч. от посочените имоти. Съдът е признал за установено по отношение на И. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, и Х. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, че ищцата А. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *** е собственик по наследство от М. *** М. на 1/12 идеална част от поземлен имот с планоснимачен № 1782 в кв. 55 по плана на град ***, целият с площ 1944,0 кв.м., при съседи: УПИ XXIX, ПИ пл. № 1873 и улица, ведно с 1/12 идеална част от построената в него едноетажна масивна сграда със ЗП 366,0 кв.м., ведно със съответните прилежащи части от общите части на сградата и е отменено на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК № 82, том I, peг. № 837, дело № 74/2020 година по описа на нотариус ***, вписан с вх.рег. № 1180/28.04.2020 година, акт № 101, том IV, дело № 495 по описа на Служба по вписванията - Разлог, до размера на собствената на ищеца А. М. К., ЕГН ********** 1/6 идеална част от имота.

Със същото решение е разпределена и отговорността за разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от И. М. и Х. М.. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено при едностранчиво обсъждане на доказателствата, като съдът е кредитирал само свидетелите на ищцата и е игнорирал показанията на свидетелите на ответника. Според жалбоподателите съдът не е анализирал всички възражения и не е отчел обстоятелства, които се считат за безспорни между страните. Поддържа се, че ищцата няма правен интерес да предявява иск относно част от имотите, тъй като собствеността върху определени идеални части не е била оспорвана от ответника. Посочва се, че тя разполага с всички необходими документи, за да се снабди с констативен нотариален акт въз основа на наследствено правоприемство, поради което съдебното производство се счита за излишно. Според жалбата никога не е имало спор относно правото на собственост върху изброените имоти и фактът, че тя не се е снабдила с нотариален акт, не създава правен интерес да се води дело. Твърди се също, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не следва да понася разноските по него.

Оспорва се и установено от съда фактическо положение относно местоположението на старата къща, като се твърди, че съдът неправилно е приел, че тя се намира в североизточната част на имота, докато според ответника правилното местоположение е в източната част към съседния имот на *** М.. Посочва се, че това вероятно е техническа грешка в исковата молба, но съдът не е изяснил този факт, което според жалбоподателя прави решението необосновано.

Относно имота, от който ищцата притежава 1/12 идеална част, се твърди, че тя не е възпрепятствана да упражнява правото си на собственост, тъй като получава месечен наем за своята част. Според жалбоподателите тя е имала възможност да предяви иск за разпределение на ползването, но не е предприела действия, което според тях показва липса на реален спор.

2

По отношение на първия етаж от новата двуетажна къща се поддържа, че той е изцяло собственост на ответника и никога не е бил ползван от ищцата.

Твърди се, че ответникът владее имота от 1998 г., когато след завръщането си от казарма е започнал сам да извършва довършителни работи – изграждане на вътрешно разпределение, инсталации, мазилки, настилки, дограма и други подобрения. Посочва се, че строителството е било финансирано от *** М., която впоследствие му е завещала втория етаж от къщата, а първият етаж е бил изграден и обитаван от него в продължение на години. Излага се твърдение, че той е живял в къщата със *** М. до смъртта през *** г., след което е продължил да обитава имота сам, а от 2015 г. – със съпругата си.

Според жалбоподателите ищцата никога не е упражнявала фактическа власт върху този етаж, не е разполагала с ключ и е влизала в къщата само два пъти – по покана, при семейни поводи. Твърди се, че тя е живяла в старата къща, заедно с родителите им до 2004 г. и никога не е имала претенции към новата къща до подаване на исковата молба. Поради това се поддържа, че претенцията относно първия етаж е неоснователна и противоречи на фактическото положение, при което ответникът е демонстрирал трайно и непрекъснато владение върху имота и го счита за своя лична собственост, придобита по наследство и по давност.

В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е приел за доказани твърденията на ищцата, не е обсъдил направените възражения за липса на правен интерес и е достигнал до необосновани изводи относно собствеността и ползването на процесните имоти. В жалбата се твърди, че съдебното решение е постановено при процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателите съдът неправилно е признал за установено спрямо двамата ответници, че ищцата А. е собственик на 1/6 идеална част от първите два имота, като се поддържа, че по отношение на ответницата Х. такова произнасяне е недопустимо, тъй като имотите са наследствени, а тя няма качеството на наследник и няма отношение към придобиването на тези права.

Поддържа се също, че имотът, посочен в точка 3 от решението, не е свързан с Х., като се изтъква, че ищцата получава наем за своята идеална част и не е ясно защо е необходимо съдът да признава по отношение на ответницата обстоятелство, което не е спорно и не засяга нейни права или задължения. Оспорва се и осъдителната част на решението, като се твърди, че съдът е постановил двамата ответници да заплатят разноски на трети лица, които не са страни по делото, което според жалбоподателоте представлява нарушение на процесуалните правила.

Посочва се още, че е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски, но съдът не е обсъдил това възражение и не е изложил мотиви по него в съдебния акт, което според жалбоподателя също представлява нарушение, водещо до неправилност на решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от А. М. К., чрез адв.

3

Р. *** – ***. В отговора се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и постановено при правилно приложение както на материалния закон, така и на процесуалните правила. Поддържа се, че съдът правилно е приел исковете за допустими и основателни и е постановил решение въз основа на събраните по делото доказателства – нотариални актове, свидетелски показания и други писмени доказателства. Твърди се, че имотите имат наследствен характер и са били собственост на общия наследодател М. *** М. и съпругата му Х. М., придобити в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на бащата през ***. собствеността е преминала по наследство, като майката е придобила 4/6 идеални части, а двете деца – А. и И. – по 1/6 идеална част.

Според отговора съдът правилно е признал правото на собственост на ищцата върху съответните идеални части от парцела, старата къща, плевнята и първия етаж от новата къща.

Поддържа се, че ответниците фактически са лишили ищцата от възможността да упражнява правото си на собственост, като са я отстранили от имотите, изнесли са вещите и са предприемали действия, с които са ограничили достъпа до тях. Според отговора именно тези действия обосновават правния интерес от предявяване на ревандикационния иск, независимо че в писмения отговор ответниците формално признават част от правата . Оспорва се твърдението на ответниците, че първият етаж от новата къща е изцяло тяхна собственост. Посочва се, че правото на строеж е било учредено само за втория етаж на *** М., а първият етаж е останал собственост на родителите и съответно е преминал в съсобственост между наследниците след смъртта на бащата. Дори да се приеме, че *** М. е участвала в строителството, се поддържа, че по силата на закона собственикът на земята придобива построеното извън обема на учреденото право на строеж. Сочи се също, че свидетелските показания установяват, че първият етаж е бил обитаван от *** М. до смъртта , което противоречи на твърдението, че е бил недовършен или изграден изцяло от ответника.

В отговора се поддържа, че съдът правилно е приел, че не е изтекъл необходимият 10-годишен срок за придобиване по давност на първия етаж от новата къща, тъй като действията на ответника, с които се отричат правата на ищцата, датират едва след смъртта на наследодателя през ***., а исковата молба е подадена през 2024 г., с което давността е прекъсната. Посочва се, че за да се придобие по давност идеалната част на друг съсобственик, е необходимо ясно и недвусмислено да се демонстрира намерение за своене спрямо останалите съсобственици, което според съда не е било доказано.

Поддържа се още, че искът за установяване на собственост върху 1/12 идеална част от друг имот също е основателен, тъй като макар формално правото да не е било изрично оспорено, ответникът фактически го е отричал, като е отдавал целия имот под наем като едноличен собственик и едва след възраженията на ищцата наемателят е започнал да изплаща част от наема. В отговора се твърди, че съдът правилно е приел, че ответницата Х. също следва 4 да отговаря по иска, тъй като с действията си заедно с другия ответник е възпрепятствала ищцата да упражнява правото си на собственост и да ползва имотите.

Относно възражението за неправилно посочено местоположение на старата къща се твърди, че няма противоречие, тъй като според скицата на имота сградата се намира в североизточната част на парцела, което съответства и на данните в нотариалните актове.

По отношение на разноските се поддържа, че съдът правилно ги е присъдил с оглед изхода на делото, както и че е обсъдил възражението за прекомерност, отчитайки фактическата и правна сложност на спора и множеството съединени искове. В заключение се поддържа, че съдът е извършил пълен и обстоен анализ на всички доказателства, правилно е преценил свидетелските показания и е достигнал до законосъобразни изводи относно правото на собственост и липсата на придобивна давност в полза на ответниците, поради което решението следва да бъде потвърдено.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима /подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването/ и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.