Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 349 от 20.06.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 263/2023
Вид
Определение № 349
Подписан
20.06.2023
В сила
20.06.2023
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 20.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500263 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Н. Д. И. и И. К. И., двамата чрез процесуалния им представител адв.Кр.В., против определение №2112/02.06.2023г., постановено по гр.д.№2104/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната подадената от Н.

Д. И. и И. К. И. молба вх.№13613/01.06.2023г. за допълване на прекратително протоколно определение от 26.05.2023г. чрез присъждане на разноски.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от страната молба.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция съдебен акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№2104/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предявени частични искове от Н. Д. И. и И. К. И. против И. И. Д.Я.Д.М. и „Найс билд“ЕООД с пр.осн. чл.49 и чл.86 от ЗЗД.В срока по чл.211 от ГПК ответното дружество „Найс билд“ЕООД е предявило насрещни осъдителни искове против Н. Д. И. и И. К. И., приети за съвместно разглеждане.По насрещните искове Н. Д. И. и И. К. И. са депозирали отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител, на 20.03.2023г., в който и са претендирали присъждане на сторените от тях по тези искове разноски.В първото по делото о.с.з., проведено на 26.05.2023г., „Найс билд“ЕООД е оттеглило всички предявени от него насрещни искове и с протоколно определение от посочената датата производството по делото в частта му по насрещните искове е прекратено на осн. чл.232 от ГПК.Определението е влязло в сила.С молба вх.№13613/01.06.2023г., депозирана в срока по чл.248, 1 ал.1 от ГПК, в случая в срока за обжалване на прекратителното определение, ответниците по насрещните искове Н. Д. И. и И. К. И. са поискали същото да бъде допълнено в частта му относно разноските чрез присъждане на осн. чл.78, ал.4 от ГПК на направените от тях разноски по насрещните искове до преди прекратяване на производството по тях.

За да счете молбата за недопустима, първоинстанционният съд е приел, че молителите нямат правен интерес от същата, т.к. отговорността за разноските ще бъде разпределена с крайния акт по непрекратената част от производството, с който по см. на чл.81 от ГПК приключва делото.Позовал се е на определение №210/07.06.2022г., постановено по ч.гр.д.№1978/22г., ВКС, III гр.о.

Настоящата инстанция не споделя посочения извод.Цитираното определение касае хипотеза на извършен от ищец частичен отказ от предявен иск и прекратяване на производството по делото в тази му част, съответно продължаване на производството по останалата част от първоначалния иск.Цитираната практика за тази хипотеза не е константна, като има такава и в противоположния смисъл - напр. определение №610/22.11.2022г. по ч.т.д.

№2352/22г., ВКС, I т.о. и определение №448/20.03.2023г. по ч.гр.д.№699/23г., ВКС, I гр.о., цитираните в тях и др.В настоящия случай и не се касае за частично оттегляне на първоначалните искове, а за оттегляне в първото по делото о.с.з. на всички предявени от ответното дружество против първоначалните ищци и приети за съвместно разглеждане насрещни искове.По тези искове прекратителното определение от 26.05.2023г. е акт, окончателно приключващ делото по см. на чл.81 от ГПК в съответната инстанция, поради което и с него е следвало да се разпределят сторените по насрещните искове разноски.Поради липса на произнасяне по разноските, молбата на ответниците по насрещните искове за допълване на прекратителното определение чрез присъждане на сторените от тях разноски по тези искове допреди прекратяване на производството, подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, не е лишена от правен интерес.Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2112/02.06.2023г., постановено по гр.д.

№2104/22г. по описа на ВОС, гр.о., и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молба вх.№13613/01.06.2023г.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3