Определение № 365 от 20.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Велико Търново, 20.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500281 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна частна жалба от Г. В. В. против Разпореждане № 327/ 29.04.2024 г. по гр.дело № 329/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което е върната частната му жалба срещу Определение № 469/ 06.03.2024 г. по същото дело на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК – поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности и конкретно – невнасяне на определената държавна такса за въззивното производство. Изложените от жалбоподателя оплаквания са изцяло свързани с отхвърленото от съда негово искане за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса при наличие на предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК, което е довело до постановяване на обжалвания акт и съответно до лишаването му от достъп до съд и правосъдие. Моли разпореждането да бъде отменено и да се разгледа жалбата му.

Съдът констатира следното:

Производството по гр.дело № 329/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е образувано по искова молба на Г. В. В. срещу Д. П. Г. – служител на ГДИН в НОС към Затвора Плевен, с посочено от ищеца правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.45 от ЗЗД. С Определение № № 469/ 06.03.2024 г. съдът е приел, че спорът не му е подведомствен, прекратил е производството по делото и е изпратил същото по компетентност на Административен съд – Плевен. Срещу посоченото определение е постъпила частна жалба от ищеца, към която е приложена молба с искане за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса за обжалване на акта, ведно с декларация за материално и имотно състояние. С Разпореждане № 239/ 03.04.2024 г. съдът е оставил без уважение искането му и е оставил без движение 1 жалбата като нередовна с указания до ищеца в 3-седмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Разяснил му е и последиците от неизпълнение на дадените указания. Посоченото разпореждане е връчено на В. на 05.04.2024 г. В определения от съда срок частният жалбоподател не е изпълнил дадените му указания, а вместо това е депозирал повторно искане да бъде освободен от дължимата държавна такса с изложени подробно съображения, защо не е в състояние да я внесе. С обжалваното разпореждане от заплащането на която е отказал да го освободи, и представи платежния съдът е върнал жалбата на В. поради неотстраняване на нередовностите, като е посочил, че не дължи повторно произнасяне по иснаето за освобождаване.

При установената фактическа обстановка ВТАС намира за незаконосъобразен акта на първоинстанционния съд. При направено от страната искане за освобождаване от такси и/ или разноски, администриращият съд дължи произнасяне, като отказът от освобождаване подлежи на обжалване, включително при условията на чл.274 ал.3 ГПК и пред касационната инстанция. Производството по чл.83 ал.2 от ГПК няма самостоятелен характер, а е част от произнасянето на съда по редовността на исковата молба/ жалбата и едва при стабилитет на съдебния акт по чл.83 ал.2 от ГПК съдът може да формира извод дали е налице нередовност на исковата молба/ жалбата, изразяваща се в незаплатена държавна такса. В случая, в разпореждането, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател да бъде освободен от заплащане на държавна такса, съдът не е указал процесуалната възможност за обжалване на постановения отказ. При това положение, произнасянето на съда с обжалваното разпореждане преди стабилизирането на акта по чл.83 ал.2 ГПК, се явява преждевременно, поради което и незаконосъобразно. Още повече, че в срока за изпълнение на указанията В. е отправил повторно искане, в което недвусмислено е изразено несъгласието си с мотивите на съда и същото би могло да се тълкува като жалба срещу отказа. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено.

Производствата по чл.83 ал.2 ГПК и чл.262 ГПК са взаимно обусловени и доколкото в подадената срещу атакуваното разпореждане частна жалба са развити оплаквания за незаконосъобразност на отказа за освобождаване от държавна такса, настоящият състав намира, че следва да се произнесе и по основателността на искането за освобождаване от такса.

Преценката дали едно лице разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса се прави след анализ на доказателства за имущественото състояние на страната, семейното й положение, здравословното й състояние, трудовата заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността й за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса. В практиката си ВКС приема, че съдът не може да обоснове извода си с евентуални и хипотетични 2 възможности за реализиране на доход от страната, а следва да вземе предвид актуалното състояние. ВТАС намира, че по отношение на В. са налице предпоставките за освобождаването му от внасяне на държавна такса за производството. Колкото и незначителна да е същата, на съда е служебно известно предвид водените от В. множество дела и произнасянето по всяко едно от тях по искания за освобождаването му от такси и разноски, вкл. от становището на ВКС по жалби срещу отказ за освобождаване, че той не разполага със средства, които да му позволят да заплаща дължимите такси. Служебно е известно, че към настоящия момент частният жалбоподател е изтърпява наказание лишаване от свобода в продължение на четиринадесет години, не работи и не е получава доходи, а върху притежаваното от него недвижимо имущество, влогове, дружествени дялове са наложени възбрани по реда на ЗКОНПИ и той не може да се разпорежда с него. Разпореждането на ОС – Плевен в тази му част следва да бъде отменено и В. следва да бъде освободен от заплащането на таксав размер на 15 лв.

Предвид освобождаването на В. от задължението за заплащане на държавна такса, такава не се дължи по подадената от него частна жалба срещу Определение № 469/ 06.03.2024 г. по гр.д. № 329/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, не се налага и нейното администриране, при което материалите по делото следва да се докладват на зам.административния ръководител за образуване на ново производство по частната жалба на В. срещу този съдебен акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 327/29.04.2024 г. по гр.дело № 329/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което е върната частната жалба на Г. В. В. срещу Определение № 469/ 06.03.2024 г. по гр.д. № 329/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Плевен.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 239/ 03.04.2024 г. по гр.дело № 329/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Плевен в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Г. В.

В. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в ОЗ - Ловеч, от внасяне на държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лв. по подадената от него частна жалба против Определение № 469/ 06.03.2024 г. по гр.д. № 329/ 2023 г. по описа на Окръжен съд - Плевен.

Делото да се докладва на зам.административния ръководител за образуване на производство по частна жалба вх. № 1910/ 25.03.2024 г. срещу Определение № 469/ 3

06.03.2024 г. по гр.д. № 329/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4