Определение № 63 от 26.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. Ловеч, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500002 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от изпълнителния директор С.Я., чрез юрисконсулт А.

И., против определение № 695/25.09.2025 г. по гр.д. № 54/2025 г. на РС Тетевен, с което е оставена без уважение и отхвърлена молбата му за изменение на решение № 158/24.06.2025 г. в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение на ЕАД „Е. И.“ – Пловдив в размер на 720.00 лв. с ДДС до размер на 400.00 лв.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като присъдения хонорар на адв.И. в размер на 720.00 е прекомерен с оглед ниската правна и фактическа сложност на производството.

Твърди, че в случая срещу него са предявени два иска – установителен за недействителност на договор за потребителски кредит по чл.26 от ЗЗД и осъдителен за връщане на даденото без основание по чл.55, ал.1 ЗЗД, който е последица от уважаване на първия. Изтъква, че извършените от процесуалния представител на ищцата действия се изразяват единствено в изготвяне на исковата молба и становище по делото, без явяване в открито съдебно 1 заседание. Акцентира, че при оказана безплатна правна помощ на страните, присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по чл.78 ГПК, поради което не следва да се допуска злоупотреба с това право. Счита, че справедливо спрямо фактическата сложност на делото е възнаграждение в размер на 400.00 лв. с ДДС.

В частната жалба е направено искане съдът да отмени обжалваното определение и присъди адвокатски хонорар, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на делото в размер на 400.00 лв. с ДДС.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Еднолично адвокатско дружество Е. И.“, в качеството на пълномощник на М.

П. В.. В него се развиват съображения за неоснователност на частната жалба, като излага подробни аргументи за определяне размера на адвокатското възнаграждение съобразно конкретната фактическа и правна сложност на спора в тази хипотеза, като цитира многобройна практика на ВКС и СЕС в тази насока. Прави искане за оставяне без уважение на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Срещу определение № 695/25.09.2025 г. по гр.д. № 54/2025 г. на РС Тетевен е постъпила частна жалба и от ЕАД Е. И., представлявано от адв. Е.

И., като пълномощника М. П. В.в частта, с която е оставена без уважение и отхвърлена като неоснователна молбата му за изменение на решение № 158/24.06.2025 г. в частта за разноските, чрез увеличаване на присъденото на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение на ЕАД „Е. И.“ – Пловдив от 720.00 лв. с ДДС, дължимо от „Кредисимо“ ЕАД и в размер на 240.00 лв. с ДДС, дължимо от „Ай Тръст“ЕООД и присъждане на такова в справедлив размер.

В частната жалба се прави оплакване за неправилност на атакуваното определение относно разумност и пропорционалност на присъденото адвокатско възнаграждение. Оспорва извода на съда, че същото следва да бъде определено в по-малък размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството. Изтъква, че нормата на чл.38, ал.2 от ЗА препращаща към Наредба № 1/2004 г. за размерите на адвокатските възнаграждения и то следва да бъде определено съобразно критериите в нея, а случая то е 80% по-малко. В подкрепа на твърденията си цитира многобройна 2 практика на ВКС и СЕС относно начина и критериите определяне. за неговото

В заключение е направено искане съдът да отмени обжалваното определение и присъди адвокатско възнаграждение, съответстващо на цената на иска и Наредба № 1 за адвокатската работа.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ЕАД Е. И. от другите страни.

Настоящата инстанция, като съобрази изложеното в частните жалби и отговора доводи, намира за установено следното:

С решение № 158/24.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 54/2025 г. по описа на РС - Тетевен, съдът е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД Договор за потребителски кредит № 2503265 , сключен на 12.01.2022 год. между „Кредисимо“ ЕАД - град София, с ЕИК:*********, като кредитодател и М. П. В., ЕГН:********** от ****, като кредитополучател С него е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и Договор за поръчителство от 12.01.2022 год., сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД – гр.

София, ЕИК:********* и М. П. В., ЕГН:**********. На основание чл.55, ал.1 от ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД – гр. София, ЕИК:********* е осъдено да заплати на М. П. В., ЕГН:********** сума в размер на 259.57 лв., представляваща недължимо платена сума за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 2503265/12.01.2022г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, „Кредисимо“ ЕАД – гр. София, ЕИК:*********, е осъдено да заплати на М. П. В., ЕГН:********** сума в размер на 391.50 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за поръчителство от 12.01.2022г., постъпила в патримониума на „Кредисимо“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.01.2025г., до окончателното изплащане на вземането. На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:*********, е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Е.

И.“, Булстат: ********, с адрес в ****, представлявано от адв. Е. И. - М. от ПАК, сумата от 720.00 лв. с ДДС, представляващо възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на М. П. В. по гр.д. № 54/2025 г. по 3 описа на РС – Тетевен, а "АЙ ТРЪСТ“- ЕООД, ЕИК:********* е осъдено на основание чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата, да заплати на ЕАД „Е. И.“, Булстат: ********, представлявано от адв. Е. И. - М. от ПАК, сумата от 240.00 л в . с ДДС, представляващо възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие, оказани на М. П. В. по гр.д. № 54/2025 г. по описа на РС - Тетевен.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, е подадена молба за изменение на решението в частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв на процесуалния представител на ищцата адв.Е. И., тъй като присъденото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Счита, че справедливото адвокатско възнаграждения спрямо действителната правна сложност на делото е 400.00 лв. с ДДС.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на молбата по чл.248 от ГПК от ЕАД Е. И., в който изразява становище за нейната неоснователност, като развива подробни съображения и цитира практика на ВКС и СЕС в тази насока.

В срока по чл.248, ал.1 ГПК от ЕАД Е. И. също е подадена молба за изменение на решението в частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. Счита, че същото следва да бъде определено съобразно цената на иска, като прави аналогия с Наредба № 1/2004 г. и цитира решение от 25.01.2024 г. по дело С-248/22 на СЕС. Прави искане за присъждане на ДДС върху размера на определеното по справедливост адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение № 695/25.09.2025 г., РС-Тетевен е оставил без уважение и отхвърлил молбите на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* и ЕАД Е. И. за изменение решение № 158/24.06.2025 г. по гр.д. № 54/2025 г. по описа на РС - Тетевен в частта за разноските. В мотивите на същото е прието, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът е съобразил защитавания интерес, а производството не разкрива фактическа или правна сложност.

Обсъждайки изложените в частната жалба на Кредисимо“ ЕАД доводи досежно прекомерност на присъдения адвокатски хонорар от 720.00 лв. с ДДС на адв.Е. И., както и тези в жалбата на ЕАД Е. И., съдебният състав намира същите за неоснователни.

4

Въззивният състав споделя изцяло направения от районния съд извод.

При определяне размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да се съобрази решение на СЕС по дело С - 438/22 от 25.01.2024 г. и постановената след неговото приемане практика на ВКС. В случая след извършена преценка на вида на спора, неговата фактическа и правна сложност, броя на проведените съдебни заседания, районният съд е определил адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. без ДДС или 240.00 лв. с ДДС за всеки един от предявените четири иска – два установителни и два осъдителни.

Според приетото в решение на СЕС по дело С - 438/22 от 25.01.2024 г. посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда и оттам размерите подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената работа, но при зачитане на принципа за достойно заплащане на труда. Настоящият съдебен състав счита, че правилно районният съд е оставил без уважение искането на „Кредисимо“ЕАД за редуциране размера на първоначално определеното адвокатско възнаграждение, като е отчел фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца действия – подаване на искова молба, постъпили в хода на производството молби за изменение на иска и становища по хода на делото. Същото е приключило в три съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищцата не е взел участие.

На следващо място следва да се отбележи, че по този тип дела – искове на потребител срещу финансови институции е налице утвърдената вече съдебна практика, в която съдилищата са изразили становище по спорните въпроси. В случая обаче от страна на ищцата са предявени четири иска срещу две дружества, които са осъдени да заплатят разноски за адвокатско възнаграждение с оглед предявените срещу тях искове, като жалбоподателят е осъден по три от тях – един установителен и два осъдителни иска с пр.основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Основанията за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит и договора за поръчителство са различни, като в исковата молба са изложени подробно доводи в тази насока и цитирана съдебна практика, вкл. на СЕС. Последица от уважаването на предявените установителни искове е уважаването на осъдителните искове с правно 5 основание чл.55, ал.1 ЗЗД, но по първия иск сумата размер на 259.57 лв. представлява недължимо платена сума за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 250**** от 12.01.2022 г., сключен между страните, а по втория иск сумата в размер на 391.50 лв. представлява недължимо платена сума по Договор за поръчителство от 12.01.2022 г., постъпила в патримониума на „Кредисимо“ЕАД. Както беше посочено вече, при определяне служебно на адвокатските възнаграждения съдът следва да изхожда и от принципа за достойно заплащане на труда на адвоката, който има право да получи възнаграждение за своя труд когато предоставя безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Ирелевантно е направеното в частната жалба оплакване за злоупотреба с права, тъй като всеки гражданин има право на защита когато са нарушени правата му на потребител, а определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с утвърдената вече практика на съдилищата в тази насока.

По отношение дължимостта на ДДС върху присъденото по реда на чл.38 от ЗАдв.адвокатско възнаграждение, в решение от 23.10.025 г. по дело С-744/23 СЕС е постановил, че чл.2 §1 б.в от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна сделка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55bc22b3-4074-4693-904a-62dec10e3fd3