Решение № 10 от 13.01.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Дулово, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200170 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник група в ОДМВР – Силистра, с което на Р. Е. Р., ЕГН **********, адрес ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление и се иска отмяната му.

Жалбоподателят Р. Е. Р., редовно призован, се явява лично и с адв. К. У.

(АК – Силистра), който поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган – началник група при ОДМВР Силистра, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител; по делото е депозирано писмено становище от ст. юрисконсулт В.Х., с искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. В съдебното заседание като страна участва и Районна прокуратура – Силистра (ТО – Дулово), чиито представител не се явява.

Съдът изслуша показанията на актосъставителя А. И. П. (мл. автоконтрольор при ОДМВР – Силистра) и свидетелите Г.М.Л. (началник сектор „Пътна полиция“ – Силистра) и Е.Р.А (баща на жалбоподателя).

Приети бяха като писмени доказателства наказателното постановление, АУАН № **** г., протокол за оглед и снимков материал от досъдебна преписка № **** г. на РП – Силистра, както и представените от жалбоподателя в съдебно заседание гаранционна карта и фактура от продавача на процесното превозно средство.

След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 06.06.2025 г. около 13:00 ч. в ****“, полицейските служители А. И.

П. и Г.М.Л. извършвали контрол на пътното движение в района. Те забелязали да се движи по пътя триколесно моторно превозно средство – електрически мотопед (триколка), без поставена регистрационна табела. Превозното средство било управлявано от жалбоподателя Р. Е. Р., като освен него на триколката пътували неговата съпруга и едно непълнолетно дете (три лица общо). Полицаите подали звуков и светлинен сигнал за спиране, който водачът изпълнил, отбивайки вдясно. При проверката жалбоподателят не представил документи за превозното средство (свидетелство за регистрация, сертификат и др.), тъй като не носел такива у себе си. Актосъставителят А. И. П. и св.

Г.М.Л. установили на място фабрично нанесен идентификационен номер (№ на рама) на триколката – комбинация от 17 цифри и букви (VIN), изписана върху рамата. При огледа на ППС било констатирано, че то е оборудвано с предни и задни светлини, мигачи, клаксон, скоростомер и специално фабрично място/стойка за поставяне на регистрационна табела (отзад). След справка в масивите на КАТ се установило, че триколесното МПС не е регистрирано по надлежния ред на територията на Р. България (липсват данни за регистрация). На жалбоподателя било разяснено от контролните органи, че управлява моторно превозно средство, подлежащо на регистрация и допуснатото от него деяние съставлява нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят заявил пред полицаите, че не е знаел за необходимостта от регистрация на превозното средство. На място му бил съставен АУАН серия GA № **** г. за горепосоченото нарушение (управление на нерегистрирано моторно превозно средство), който акт Р. Е. Р. подписал без възражения.

Установено било също, че нито водачът, нито спътничката му са използвали защитни каски при управлението, поради което на водача бил съставен и втори акт за установяване на административно нарушение (по друго правно основание, относно неизползването на каска – този втори акт не е предмет на настоящото дело).

След съставянето на актовете, проверяващите не са предприели изземване на моторното превозно средство или на свидетелството за управление на жалбоподателя. Св. А. И. П. обясни, че към инкриминираната дата такава принудителна административна мярка (ПАМ) не е била предвидена – разпоредба за временно отнемане на СУМПС при подобно нарушение е била приета едва по-късно през 2025 г. (влязла в сила през м. септември 2025 г.). По отношение на самото превозно средство, материалите по случая първоначално са били изпратени в РП – Силистра. С резолюция № **** г. на началника на РУ Дулово административнонаказателното производство по акта било прекратено и преписката – изпратена на прокуратурата, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

Впоследствие прокурор при РП – Силистра (ТО – Дулово) преценил, че случаят представлява административно нарушение (с по-ниска степен на обществена опасност) по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а не престъпление по НК. С Постановление от 07.07.2025 г. (преписка № **** г.) прокурорът отказал образуване на досъдебно производство, като изпратил материалите по компетентност на Административнонаказващия орган за санкциониране на нарушителя. Въз основа на този отказ и съставения АУАН, началникът на група в ОДМВР – Силистра е издал атакуваното наказателно постановление, в което възпроизвежда установената фактическа обстановка, правната квалификация и се позовава изрично на прокурорския акт.

2

От показанията на Актосъставителя А. И. П. и св. Г.М.Л., ценени от съда като обективни и последователни, се установяват по безспорен начин горните факти относно извършеното деяние и характеристиките на процесното превозно средство. Св. А. И. П. заяви, че електрическата триколка е имала всички белези на моторно превозно средство, подлежащо на регистрация: стабилна рама с фабрично маркиран 17-значен VIN номер, собствена маса видимо надхвърляща 50 кг, място за водача и още две места за пътници (общо 3 места), оборудване с необходимите светлинни устройства за движение по пътищата, и пр.. По негови думи превозното средство съответства на типовете електрически триколки, които в практиката на ОДМВР – Силистра се регистрират от собствениците им в КАТ и дори са известни случаи на служебно дерегистриране на аналогични МПС (при неплащане на застраховка). Св. А. И. П. е извършил на място ориентировъчни измервания – височината на седалката на триколката (разстоянието от земята до найгорната точка на седалката) и по негови спомени тя била значително над 400 mm. Теглото не е било измерено (патрулите не разполагат с кантари), но теглото се е преценило приблизително – самото обстоятелство, че возилото се е наложило да бъде избутано настрани от двама възрастни (без възможност еднолично да се вдигне или премести от водача), показва, че то тежи повече от ~40-50 кг. На електродвигателя на триколесния мотопед имало маркировка с указана мощност (стойност във ватове), която патрулът е проверил, но в бързината не е заснета на снимките; по спомен на полицейските служители мощността на двигателя била значително над 200 W (ориентировъчно около 2000 W). Св. Г.М.Л., който има професионален опит и като регистриращ орган, също потвърди, че по видими признаци триколката попада в категорията на мотопед за превоз на пътници – категория L2e-P по Регламент (ЕС) № 168/2013. Той изтъкна наличието на класически 17-символен номер на рамата (VIN) – формат, използван за всички моторни превозни средства, но не и за обикновени „индивидуални електрически средства“ като тротинетки, които обикновено имат по-къси фабрични серийни номера. Освен това триместната конфигурация (две седалки – за водача и още един възрастен пътник, като в случая е возило и дете) е характерна за триколесните мотопеди L2e-P, докато при индивидуалните електрически средства или велосипеди с подпомагане няма повече от едно място за сядане. Св. Г.М.Л. потвърди също, че конструктивно максималната скорост на такива електрически триколки обичайно надхвърля 25 km/h. В конкретния случай при проверката жалбоподателят Р. Е. Р. е заявил пред контролните органи, че неговото превозно средство “вдига” (развива) до 40 km/h. Полицаите не са установили на място с точност мощност в kW или скорост чрез уреди (тези показатели подлежат на експертна проверка при нужда), но по признанието на водача също са приели, че превишаването на границата 25 km/h е налице и това допълнително потвърждава необходимостта от регистрация. Св. Г.М.Л. заяви, че при всеки случай на установено управление на нерегистрирано МПС (чл.

140, ал. 1 ЗДвП) материалите се изпращат надлежно на прокуратурата с оглед чл. 345, ал. 2 НК, а след това ако няма образувано ДП, обикновено се пристъпва към санкциониране по административен ред. В настоящия случай именно такъв ред е бил спазен.

От своя страна, св. Е.Р.А (баща на жалбоподателя) даде показания, че именно той е закупил процесната електрическа триколка през м. април 2025 г.

3 от магазин на фирма „Смарт Конект“ ЕООД в гр. Русе. Свидетелят обясни, че преди покупката изрично е попитал продавачите дали триколката подлежи на регистрация в КАТ и дали се изисква шофьорска книжка. Било му отговорено отрицателно – возилото не трябвало да се регистрира и можело да се управлява без свидетелство за правоуправление. Свидетелят е предал тази информация на сина си и именно с убеждението, че превозното средство е приравнено на „електрически велосипед“, семейството го е въвело в експлоатация. По думите на св. Е.Р.А триколката била купена за придвижване на жалбоподателя (който е млад и здрав, правоспособен водач) и като поудобно средство от обикновено колело, включително за да вози двете си малолетни деца до училище в града. Свидетелят потвърди, че е инструктирал сина си, че не е нужна регистрация и че в гр. Дулово много възрастни хора използват подобни електрически триколки, като никоя от тях не била с регистрационни табели. От показанията му се установява още, че при проверката на 06.06.2025 г. полицаите първоначално съставили акт за каските, след което съставили акт и за липсата of регистрация, като цялата процедура продължила около 10 минути. Св. Е.Р.А уточни важен детайл относно репликата на жалбоподателя, че превозното средство „не развива повече от 40 км/ч.“ По думите на свидетеля, синът му не владее добре български език (част от детството си е прекарал в Испания) и вероятно е неправилно разбрал въпроса на полицаите. Вместо за максимална скорост, той помислил, че го питат „колко километра изминава с едно зареждане на батерията“, поради което отговорил „около 30-40 км“ (което всъщност е пробегът с едно зареждане). Свидетелят предполага, че това недоразумение се дължи на притеснението на жалбоподателя и езиковата бариера. Във всеки случай обаче е факт, че жалбоподателят не е представил на проверяващите документи, от които техническите параметри (мощност, конструктивна скорост) на триколката да са ставали ясни – напр. гаранционната карта и инструкцията за експлоатация на производителя са останали у дома и не са били предоставени на пътните полицаи. Едва в съдебно заседание по настояване на защитата бяха представени копия от тези документи – според тях номиналната мощност на електродвигателя на триколката е посочена като 250 W, а фабричният идентификационен номер, отбелязан в гаранционната карта, представлява пократък сериен номер, различен от установения 17-значен VIN. Съдът кредитира показанията на св. Е.Р.А, доколкото същите отразяват добросъвестно впечатленията му като купувач и очевидец на последващите събития. За пълнота следва да се отбележи, че в частта за техническите характеристики (мощност, тегло, скорост) свидетелските му твърдения почиват на чутото от продавачите и на съдържанието на приложените документи, поради което не могат да се приемат като установяващи обективно тези характеристики (нито пък защитата настоява на това, след като се отказа от искане за техническа експертиза). Въпреки някои неясноти, от показанията на бащата безспорно се потвърждава основното – че жалбоподателят е вярвал, макар и погрешно, че управляваното МПС не се нуждае от регистрация.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна.