Решение № 34 от 08.08.2025, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Кула, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. В. Живков при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от П. В. Живков Административно наказателно дело № 20251330200050 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Подадена е жалба от РИС Ръбър България АД, ЕИК 105023751 против Наказателно постановление №05-2500039 от 20.05.2025 г на Директора на Дирекция Инспекция по труда Видин, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева по чл. 414 ал.1 от КТ, за това, че на 03.10.2024г е сключен трудов договор с Д.П.Т лице под осемнадесет години, и е допуснат до работа без предварително разрешение от Дирекция Инспекция по труда за работа на непълнолетно лице, нарушение на чл.303 ал.3 от КТ.

Сочи се, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно, съставено в нарушение на материалния закон, при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила.

Нарушена е процедурата по изготвяне и връчване на АУАН, който не е връчен на управителя, а на лице, което не е упълномощено за това. В НП не посочена датата на нарушението, с което е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Ако дата на нарушението е 03.10.2024г то е изтекъл срока за съставяне на АУАН по чл.34 ал.2 от ЗАНН. Проверката е извършена в обедна почивка, протокола за проверката е изготвен не на датата на проверката, а след това.

Счита, че ако има нарушение то е маловажно по чл.28 от ЗАНН, тъй 1 като няма вредни последици и има основание за приложение на чл.415в ал.1 от КТ.

Моли да се отмени обжалваното постановление или евентуално да се измени и да се намали санкцията. Моли за разноски.

Наказващия орган моли да се остави жалбата без уважение. Твърди, че оплакванията в жалбата са неоснователни. Относно връчването на АУАН излага, че дружеството е поканено за съставяне на акта и лицето, на което акта е връчен има пълномощно.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за намаляване разноските за адвокат на жалбоподателя, поради прекомерност Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 03.10.2024г дружеството жалбоподател е сключило трудов договор с Д.П.Т с ЕГН **********, на седемнадесет години към тази дата. За сключването на договора е изпратено уведомление до НАП по чл.62 ал.5 от КТ. На 03.10.2025г работникът е постъпил на работа.

За сключването на договора не е искано и не е дадено разрешение от Дирекция Инспекция по труда.

На 07.02.2025г. свидетелите А. А. Ш. – Т. и П. Ц. П. – главни инспектори в ДИТ Видин извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на място, в обект - производствена база на жалбоподателя, находящ се в гр.

Кула, индустриална зона, като при извършване на проверката е установено на работа лицето Д.П.Т. На същия е предоставена от проверяващите лица декларация по чл. 402 от КТ, която лицето попълнило и в която декларирал, че работи в дружеството – жалбоподател от 03.10.2024г. на длъжност „ Лаборант“ с работно време от 08 до 15 часа с месечно възнаграждение в размер на 120 лв.

При осъществяване на проверката присъствала и свидетелката А.Г, която изпълнява длъжността " Човешки ресурси" в дружеството, както и лицето Т.М.С – производствен директор в дружеството. Проверяващите изискали и трудовото досие на лицето Д.П.Т, както и отчетните форми за 2 явяване и неявяване на работа и други документи, касаещи проверката и същите им били предоставени. След приключване на проверката на място, проверяващите направили справка в информационната система на Инспекция по труда и установили, че към момента на проверката – 07.02.2025г. няма издадено предварително разрешение по чл.303, ал. от КТ по отношение на лицето Д.П.Т.

В деня, когато е извършена проверката - 07.02.2025г. от дружествотожалбоподател е депозирано заявление в ДИТ Видин за издаване на разрешение за постъпване на работа по чл.303,ал.3 КТ по отношение на лицето Д.П.Ти е издадено такова разрешение № 25008942 от 10.02.2025г по отношение на това лице.

З а установеното от извършената на 07.02.2025г. проверка проверяващите съставили

Протокол за извършена проверка

№ПР2505473/26.02.2025г., в който отразили констатациите от извършената проверка.

Съставеният протокол за проверката е изпратен на електронната поща на дружеството - жалбоподател, който е подписан от свидетелката А.Г на 26.02.2025г. и е върнат обратно.

С пълномощно рег. № 330/28.03.2024г. на нотариус В.Б с район на действие РС Кула свидетелката Георгиева е упълномощена да извършва всякакви действия, необходими за пълното представителство на дружеството – жалбоподател пред Инспекция по труда.

Изпратена е покана до управителя на дружеството – жалбоподател на адреса на дружеството, за явяване в ДИТ Видин на 10.03.2025г. за съставяне на АУАН, която е получена на 27.02.2025г. от П.И – служител в дружеството, който я предал на свидетелката Георгиева, която е упълномощена от управителя на дружеството пред ДИТ.

На 10.03.2025г. не се е явил представител на дружеството, а свидетелката А. А. Ш. – Т. съставила, в присъствието на свидетеля П. Ц. П., АУАН №05-2500039 срещу дружеството- жалбоподател за това че Д.П.Т е допуснат до работа на 03.10.2024г. без издадено разрешение на основание чл.303, ал.3 от КТ.

Актът е изпратен на нарушителя по пощата и е получен на 12.03.2025г.

3 отново от служителя П.И, който АУАН е подписан о т управителя на дружеството на 12.03.2025г., което не е оспорено.

Преписката е изпратена на РП-Видин, и с Постановление на РП-Видин от 15.05.2025г. е постановен отказ за образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.192а, ал.1 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган, който на 20.05.2025г. издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на дружеството на 22.05.2025г по пощата.

Фактическата обстановка се установи от следните доказателства:

Показанията на свидетелите Ш., П. и А.Г и от цитираните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:

От правна страна:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в законовите срокове.

При издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на нарушителя.

В чл.414 ал.1 от КТ е предвидено, че Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Съгласно чл.303 ал.3 от КТ Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

По делото е доказано, че РИС Ръбър България АД, като работодател е наело лице под 18 години без предварително разрешение на Дирекция Инспекция по труда, с което е нарушило чл.303 ал.3 от КТ е и е осъществило състава на нарушение по чл.414 ал.1 от КТ.

След като обаче са предприети действия за отстраняване на нарушението веднага след установяването им от контролните органи и е поискано и съответно е издадено разрешение за работа и не са настъпили 4 вредни последици, нарушението се квалифицира по привилегирован състав по чл.414в ал.1 от КТ, за което се предвижда имуществена санкция от 100 до 300 лева.

С оглед на това наказателното постановление следва да се измени и имуществената санкция се намали на 100 лева, на основание чл.414в ал.1 от КТ.

По исканията за присъждане на разноски съдът намира следното:

Предвид това, че е извършено нарушение на жалбоподателя разноски не следва да се присъждат. Това, че съдът преквалифицира нарушението в полеко и намалява санкцията не е основание за присъждане на разноски, тъй като наказаното дружество е дало повод за делото.

На наказващия орган също не следва да се присъждат разноски за юрисконсулт, въпреки, че постановлението не следва да се отменя, предвид това, че неправилно е квалифицирал нарушението.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.

Не е нарушена процедурата по изготвяне и връчване на АУАН.

Поканата за явяване в ДИТ Видин за съставяне на АУАН е доставена на адреса на дружеството и е получена от служител на дружеството на 27.02.2025г., видно разписката за доставка, който я е предал на свидетелката Георгиева, която е имала пълномощия от представителя на дружеството.

Поради това не е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя. Актът е връчен на 12.03.2025г. по пощата и е подписан от управителя на дружеството – жалбоподател.

Не е нарушение това, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел и че не е посочено качеството на същия в нарушение на чл. 40, ал.3 ЗАНН. В чл. 40, ал.1 от ЗАНН е регламентирано, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а съгласно ал.3 на посочения член при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в 5 него. В случая АУАН е съставен в присъствието на свидетеля П., който е свидетел при установяване на нарушението, т.е налице е хипотезата на ал.1 на чл. 40 ЗАНН. Присъствието само на един свидетел не може да бъде прието като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените, което да е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Следва да се посочи, че в случая атакуваното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 ЗАНН, както е посочено и в самото наказателно постановление – след постановен отказ от РП – Видин за образуване на наказателно производство, като в посочената хипотеза наказателното постановление може да бъде издадено и без наличието на АУАН.

Наказателното постановление е връчено по начина на връчване на поканата, поради което съдът също приема, че е налице редовен начин на връщане, още повече, че това обстоятелство касае единствено срока на обжалване на наказателното постановление.

В НП е посочена датата на нарушението, а именно датата на сключване на трудовия договор, с което не е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Съдът намира, че не е изтекъл срока за съставяне на АУАН по чл.34 ал.2 от ЗАНН, тъй като срокът е три месеца от откриване на нарушителя, но не по-дълъг от една година от извършване на нарушението. В случая нарушителят е открит на 07.02.2025г, когато е извършена проверката, АУАН е съставен на 10.03.2025г., т.е. в тримесечния срок. Това, че контролните органи са могли да проверят в електронна система за извършено нарушение и да открият нарушител не означава, че е изтекъл срока за съставяне на АУАН. По същия начин би могло да се тълкува и това, че са могли по-рано да извършат проверка на място и да открият нарушението и респективно нарушителя, но в действителност от значение е да е доказано кога е установено нарушението и открит нарушителя.

Това е доказано с извършената проверка. Няма доказателства, че компетентните длъжностни лица са установили по-рано нарушението и нарушителя.

Постановлението е издадено в шестмесечния срок от съставяне на акта.

Предвид изложеното наказателното постановление следва да се измени, за което съдът

6

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №05-2500039 от 20.05.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Видин, с което е наложена имуществена санкция на РИС Ръбър България АД, ЕИК 105023751 в размер на 1500 лева по чл. 414 ал.1 от КТ, за това, че на 03.10.2024г е сключен трудов договор с Д.П.Т лице под осемнадесет години, и е допуснат до работа без предварително разрешение от Дирекция Инспекция по труда за работа на непълнолетно лице, нарушение на чл.303 ал.3 от КТ, като квалифицира нарушението по чл.414в ал.1 от КТ и намалява имуществената санкция от 1500 лева на 100 лева.