Решение № 15 от 26.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Велико Търново, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно търговско дело № 20234001000189 по описа за 2023 година

С решение № 260001/21.01.2022 г., постановено по т.д. № 491/2021 г. по описа на съда, Русенският окръжен съд е признал за установено, че „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе, ЕИК 117605421, представлявано от синдика В. И. Г. дължи на „Прокредит Банк (България) ЕАД, гр. София, ЕИК 130598160 следните парични суми: сумата от 6 045,42 евро - общо оставаща непогасена главница по договор за банков кредит № 123-963874/11.12.2013 г. със законна лихва от 14.12.2020 г. до окончателното й изплащане, образувана от сбора на сумата 1 486,53 евро - главница по вноска, дължима на 10.09.2018г. (09.09.2018 г. е неприсъствен ден); 1 514,39 евро - главница по вноска, дължима на 09.10.2018г.; 1 519,40 евро - главница по вноска, дължима на 09.11.2018г. и 1 525,10 евро - главница по вноска, дължима на 10.12.2018г. (09.12.2018г. е неприсъствен ден); сумата от 62,11 евро - наказателна лихва за периода от 29.08.2019г. до 11.11.2019г. вкл.; сумата от 117,90 евро - такси по Тарифата и сумата от 1 435,17 лв. - разноски, свързани с изпълнението срещу заложено имущество образувана от сбора на:

25 лв. - държавна такса за вписване на пристъпването към изпълнение по ЗОЗ, 60 лв. - такса за връчване на известие за пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, 1

48 лв. - авансови такси за образуване на изп. дело № 20208320400561 по описа на ЧСИ И. Х.. с peг. № 832 и опис; 240 лв. - хонорар за вещо лице, свързан с оценката на заложеното имущество; 345 лв. - държавна такса за удостоверение по партидата на заложния длъжник в ЦРОЗ; 717,17 лв. адвокатски хонорар по изп. дело № 20208320400561.

Със същото решение Русенският окръжен е осъдил „Билбобул“ ООД в несъстоятелност, гр. Русе, ЕИК 117605421, представлявано от синдика В. И.

Г. да заплати на основание чл. 694 ал.7 от ТЗ държавна такса в размер 136,11 лв. по сметка на съда, както и да заплати на „Прокредит Банк (България) ЕАД, гр. София, ЕИК 130598160 разноски по делото в общ размер от 1 874,34 лв..

Недоволен от постановеното решение е останал синдикът на „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе, ЕИК 117605421 В. И. Г., който го обжалва в законния срок като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи за допуснати от съда процесуални нарушения. Според въззивника неправилно в производството по делото е разпределена доказателствената тежест по отношение на спорните обстоятелства във връзка с превода извършен на представителите на въззивното дружество от преводача Д. С. при сключване на договора за кредит. Според въззивника по делото не са представени доказателства тежестта за което е върху въззиваемото дружество, ищец в първата инстанция, от които да се установява, че преводачът Д. С. владее испански, както и че преводът е извършен коректно, респ. представителя на дружество кредитополучател П. Л., който не владее български език е поел валидно задължение по договора и е дал съгласие за сключването му. Възразява се, че щемпелът на преводача е поставен след подписване на договора, което се установява от други приложения на договора за кредит. Поддържа се възражението, че договорът е нищожен и не е породил валидно правно действие, поради което въззивното дружество не дължи претендираните от въззиваемото дружество парични суми. Счита за ирелевантно обстоятелството, че след сключване на договора въззивното дружество е върнало в голяма част получения кредит и че не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 292 ал. 2 от ТЗ, като според него предоставянето на парични суми без основание между страните дава възможност същите да се претендират на основание чл. 55 от 2 ЗЗД, а не на посоченото от ищеца. При тези доводи се иска от въззивния съд да постанови 2 решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение на Русенския окръжен съд като отхвърли предявения иск.

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника й адвокат А. Б. от САК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Оспорват се доводите във въззивната жалба за нищожност на договора между страните поради липса на съгласие, като се излагат подробни доводи за хипотези, в които договор може да бъде обявен за нищожен на това основание. Поддържа се, че по делото не са представени доказателства в тази насока и се позована на разпоредбата на чл.

293 ал. 3 от ГПК и счита, че страната не може да се позове на нищожността на сделката, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението си към момента на сключването й.

Поддържа се, че при сключване на договора е присъствал заклет преводач, всички документи са подписани от представляващия въззивното дружество и от преводача и са оформени надлежните декларации, като наред с това подписите на лицата, представляващи страните са били и нотариално заверени за нуждите на вписване на особения залог, обезпечаващ договора за кредит в ЦРОЗ, което се установява от заявлението за вписване на особения залог и удостоверенията по партиданата на въззивното дружество. Поддържа се, че няма законово изискване за заверка на подписа на преводача, както и че се касае за частни документи, които са съставени в изискуемата от закона писмена форма. Позовава се на разпоредбата на чл. 430 от ТЗ и се прави извод, че договорът за кредит освен, че се сключва в писмена форма е реален и се счита за сключен с предаване на сумата по кредита от кредитодателя на кредитополучателя. Счита, че цялостното поведение на кредитополучателя след сключване на договора доказва, че е бил наясно със задълженията си по договора тъй като от сключване на договора до 10.09.2018 г. договорът е обслужван, погасителните вноски са заплащани и по-голямата част от кредита е върната. Позовава се на вписването на договора за особен залог на движими вещи като допълнително доказателства за сключване на договора между страните, както и на разпоредбата на чл. 302 от ТЗ. По изложените съображения въззиваемото дружество иска от ВтАС да потвърди атакуваното решение на Русенския ОС, като му присъди направените по делото разноски.

Представя списък на разноските за сумата от 1 797,18 лв., направени разноски 3 за адвокатско възнаграждение с ДДС, фактура и платежно нареждане за извършено плащане на сумата на твърдяното основание.

В о.с.з. синдикът В. И. Г. не се явява и не представлява.

В о.с.з. въззиваемата банка чрез пълномощниците си адвокат И. В. от САК и адвокат Г. И. от САК оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания писмен отговор на същата. В депозираните по делото писмени бележки от адвокат А. Б. от САК се излагат повторно съображенията в отговора на въззивната жалба, които не следва да бъдат преповтаряни.

Въззиваемото дружество „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр.

Русе не се представлява.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена на 25.02.2022 г. в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество. По отношение на срока на подаване на жалбата и необходимостта по жалбата да бъде внесена предварително държавна такса е постановено определение № 2/04.01.2023 г. по в.ч.т.д. № 320/2023 г. на ВтАС, правните изводи в което се споделят от въззивния състав. С оглед представените по делото писмени доказателства – писмо от гл. изп. Директор на „Български пощи“ ЕАД за предаването на жалбата в СЦПС на дружеството на 25.02.2022 г., съдът намира, че срокът за подаване на въззивната жалба е спазен.

В исковата молба /ИМ/ и поправената ИМ ищецът „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника си адвокат А. Б. от САК предявява иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ вр. чл. 430 от ТЗ, с искане да бъде признато съществуването на паричните му вземания към ответника „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе, подробно посочени в молбата, част от които общо в размер на 6 225,43 евро – главница, наказателна лихва и такси, ведно със законната лихва върху всяко от тях, 4 произтичащи от неизпълнение на договор за банков кредит № 123963874/11.12.2013 г ., сключен между страните, а друга част от тях общо в размер на 1 435,17 лв., представляващи разноски, свързани с изпълнението 4 срещу заложено имущество в изпълнение на договор за особен залог на движими вещи № 03-123-963874/04.11.2014 г., обезпечаващ изпълнението на същия договор за банков кредит, които вземания е предявил като кредитор в производството по несъстоятелност и не са приети от временния синдик, а възражението на кредитора по чл. 690 ал. 1 от ТЗ е оставено от съда по несъстоятелността без уважение. Ищецът твърди, че по силата на сключения между страните договор е кредитирал ответното дружество със сумата от 75 000 евро, която е усвоена от кредитополучателя, че ответното дружество е следвало да заплаща договорената възнаградителна лихва по кредита съгласно чл. 1 от договора и погасителни вноски съгласно график за погасяване, приложение № 1 към договора, като последната погасителна вноска по договора е следвало да бъде заплатена на 10.12.2018 г.. Твърди, че съгласно чл.6.2 от договора за обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя е сключен договора за особен залог на движими вещи посочен по-горе върху посочено имущество, както и че вписването на договора за особен залог е подновено. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и наличие на дължими суми по договора за кредит в посочения по-горе размер в евро е пристъпил към принудително изпълнение по реда на чл. 32 от ЗОЗ, което е вписано в ЦРОС и е образувано изпълнително дело № 20208320400561 по описа на ЧСИ И. Х.. с peг. № 832 при КЧСИ и район на действие ОС Русе, както че в същото са направени разноски за събиране на сумите в посочените по-горе размери, подробно посочени по пера.

По делото не е депозиран отговор на ИМ от ответното дружество „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе. Установява се от депозираната молба от адвокат Д. Р. от РАК, в качеството на пълномощник на дружеството с представено пълномощно по делото, че същият е запознат с образуване на делото.

С писмено становище, депозирано пред първоинстанционния съд на 25.05.2021 г. от синдика на „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/, гр. Русе като страна в производството, участваща на основание чл. 694 ал. 4 от ТЗ се оспорва основателността на предявения иск. Възразява се, че договорът за банков кредит е нищожен поради сключването му при липса на съгласие от представляващия дружеството П. Л., тъй като последният не е знаел български език, съдържанието на договора не му е преведено и същият не е 5 бил наясно с поетите задължения по договора. Оспорва се извършването на превод от български на испански език от преводача Д. С. и се възразява, че това обстоятелство се установява от представената с ИМ декларация.

Поддържа, че превод реално не е извършен и щемпелът на преводача е положен след подписване на договора, неизвестно кога и се иска ищецът да представи по делото договора за банков кредит и декларацията на преводача в оригинал.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е валидността, допустимостта и правилността на атакуваното решение на Русенския ОС, с което е уважен изцяло предявеният от кредитора „Прокредит Банк (България)“ ЕАД, гр. София против длъжника „Билбобул“ ООД /в несъстоятелност/ , гр. Русе иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ вр. чл. 430 от ТЗ. За да уважи предявения установителен иск с правно основание чл. 694 ал. 2 т. 1 от ТЗ вр. чл. 430 от ТЗ, Русенският ОС е приел, че искът е предявен в срока по чл. 694 от ТЗ от надлежна страна и е доказан по основание и размер. Съдът е приел, че при сключване на договора за кредит ответното дружество е представлявано от Х. У. И. - солидарен длъжник и пълномощник на управителя на дружествого - П. Л. Л., че съдържанието на договора е преведено на представителя на дружеството от заклет преводач, който е декларирал верността на превода. Приел е за доказано по делото, че писмената форма за сключване на договора е спазена, но наред с това договорът за банков кредит е реален договор и се счита сключен с реалното предаване на кредитната сума от банката на кредитополучателя, който факт е установен по делото. Приел е за доказано по делото с помощта на заключение на приета съдебно-икономическа експертиза, че длъжникът по кредита е изпълнил частично задълженията си по договора, върнал една значителна част от кредитната сума и остава да дължи на кредитодателя парична сума в размер, който съвпада с предявения размер в производството по несъстоятелност. При тези доказателства съдът е приел, че не може да се направи обоснован извод, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие, а наред с това приложение намира разпоредбата на чл. 293 ал. 3 от ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. По спорния въпрос относно превода на документите на испански език съдът е намерил за доказано по делото, че от представените по делото 6 доказателства се установява, че преводачът Даниела Г.а Стоянова е декларирал, че е превел вярно цялото съдържание на договора, ведно с всички приложения към него, а страните са заявили на преводача, че разбират правата и задълженията, които поемат с подписване на договора, както и правните последици, произтичащи от неизпълнението му.