Решение № 400 от 19.12.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 463/2025
- Вид
- Решение № 400
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- Радка Димова Чолакова, Александър Стойчев, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 15, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в", пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл.7,ал.2,т.4 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 400 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Радка Д. Чолакова
Членове:
Антония К. Роглева
А. Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000463 по описа за 2025 година намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на подадена въззивна жалба от ЗД „Бул инс“ АД, чрез процесуалния си пълномощник адвокат А. И., срещу постановеното решение №75 от 12.06.2025 г. по търг.дело №17/2025 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в осъдителните му части - частично.
Видно от решението, ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, е осъдено да заплати на С. И.
Т., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на детето си А. И. Т., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 220 000 лева за всеки ищец, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща И. А.ов Т., починал на 04.12.2022 г., настъпила вследствие на ПТП от 26.11.2022 г. по вина на водача на л. а. Форд Галъкси, рег.
№ ** **** **, И. Д. М., ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С решението застрахователното дружество е осъдено да заплати на адвокат М. И. Д. от *АК сумата от 26 900 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита в полза на ищците, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., както и да заплати по сметка на Окръжен съд – Пазарджик сумата от 17 600 за държавна такса, 900 лева за депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумите в срока 1 за доброволно изпълнение.
Жалбоподателят – застрахователното дружество е останал недоволен от така постановеното решение в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на С. Т. за сумата над 150 000 лв. до 220 000 лв. и на А. Т., действащ чрез законния си представител С. Т., за сумата над 160 000 лв. до 220 000 лв. Моли да бъде отменено в обжалваните части и се отхвърлят исковите претенции в тези части по подробни съображения, свързани с приложението на материалния закон - чл.52 от ЗЗД, с прилагане на критериите за справедливост при събраните по делото доказателства, със съдебната практика на ВКС и практиката на европейските държави по присъждане на обезщетения и техния размер. Претендира направените разноски.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от С. И. Т., действаща лично, и като родител и законен представител на сина си А. И. Т., чрез процесуалния пълномощник адвокат М. Д., с който се счита въззивната жалба за неоснователна, моли да се потвърди решението в обжалваните му части и се претендират разноски, вкл. и адвокатско възнагрлаждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Съдът, след като разгледа въззивната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт, за което и страните не спорят.
По делото са предявени са субективно съединени искове от С. И. Т., действаща лично и като законен представител на детето си А. И. Т., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 220 000 лева за всеки ищец, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща И. А.ов Т., настъпила вследствие на ПТП от 26.11.2022 г. по вина на водача на л. а. Форд Галакси, рег. № ** **** **, И. Д. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Исковете са предявени след опит за доброволно уреждане на възникналите правоотношения, тъй като ищците са отправили на 19.05.2023 г. претенция по чл. 380 от КЗ до застрахователя – ответник за заплащане на претърпените вреди, но и до момента същият не се е произнесъл по образуваната щета. Ищците са изчерпали уредения ред по чл.498,ал.3 от КЗ за предявяване на претенции преди подаване на исковата молба и образуване на настоящото съдебно производство. Следователно исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество на база въведените оплаквания във въззивната жалба, а те се отнасят до размерите на застрахователните обезщетения, които следва да се заплатят.
Окръжният съд е уважил исковете изцяло, като е разгледал възраженията на ответното застрахователно дружество, въведени с отговора срещу исковата молба. Приел е, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51,ал.2 от ЗЗД е неоснователно. Обсъдил е и останалите възражения на ответника, свързани с оспорване на настъпилите вреди, с прекомерност на претенциите спрямо минималната работна заплата, 2 която към 2022 г. е в размер на 710 лева и която представлява реален индикатор за икономическите възможности на обществото, и потребителския индекс на цените, с критериите за справедливост и съдебната практика на ВКС. В допълнителния отговор ответникът е направил и анализ на нивата на застрахователното покритие и размерите на обезщетенията в Европа при смърт вследствие пътнотранспортно произшествие.
По делото е приложено НОХД № 952/2024 г. на ОС – Пловдив, приключило с влязла в сила присъда на 19.06.2024 г., а именно присъда № 46 от 03.06.2024 г., с която И. Д. М. е признат за виновен в това, че на 26.11.2022 г. около 14:30 часа, на АМ Тракия, в района на 107 км. посока гр. София – гр. Бургас по южното платно за движение при управление на л. а. Форд Галъкси, рег. № ** **** **, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 15, ал. 1 от ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.“; чл. 15, ал. 3 от ЗДвП: „Броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни средства и от необходимото странично разстояние между тях.“; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“ и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП:
„При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“, и по непредпазливост е причинил смъртта на И. А.ов Т., която е настъпила на 04.12.2022 г. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
За установяване на твърденията си в исковата молба ищците са ангажирали гласни и писмени доказателства, както и съдебна психологическа експертиза, по искане на двете 3 страни - комплексна автотехническа и медицинска експертиза.
Разпитани са свидетелите М. К. К. и В. В. В.. От показанията на свидетелката К. се установява, че тя е приятелка с ищцата от детските години. Кума е на И. и С., и кръстница на детето А.. По време на инцидента била в Турция, но на следващия ден се върнала в България. С. била много разтревожена за съпруга си, цялата треперела, но повтаряла, че той ще се оправи и ще се прибере вкъщи. И. бил седем дни в болницата, като при вземане на сведения за състоянието му С. не чувала какво и казват , мислела, че той ще се оправи и постоянно обикаляла църкви и манастири, за да се моли за И. и той да оздравее. Като разбрала, че е починал, цялата треперела и плачела. Свидетелката посочва, че била много близка със семейството на С., тъй като се виждали по два, три пъти в седмицата.
Семейството било много сплотено и задружно. След раждането на А. двамата имали намерение да имат и второ дете, но изчаквали. Всяко едно решение С. вземала заедно с И..
Още при запознанството си с него тя сияела, била много щастлива, но когато него вече го нямало, промяната у нея станала осезателна – винаги мълчалива, напрегната, отслабнала драстично, започнал косопад. Поради това я посъветвали да ходи при психолог. Точно преди да почине И., С. започнала да учи висше образование. Тогава баща и син значително се сближили, понеже прекарвали много време заедно. А. също усещал, че нещо лошо се е случило, защото му направило впечатление, че баща му постоянно го няма. Той тогава се досетил какво се случва. Станал по-агресивен, което поведение се усещало в игрите.
Посочва, че и двамата не са преодолели загубата.
От показанията на свидетелката В. се установява, че тя живеела на семейни начала с брата на С.. Посочва, че С. разбрала от социалните медии за инцидента и веднага тръгнала към болницата, бягала по стълбите. Всеки ден по време на болничното лечение ходела до болницата, за да получава информация за състоянието на И.. Била много стресирана и притеснена Ходела на църковни служби, където отслужвали молебен за здраве. Отказвала да приеме мнението на лекарите за състоянието на мъжа и, което не се подобрявало. След като починал, тя отказвала да приеме този факт, била в шок, постоянно плачела. Освен помените за него, които правила по канон, организирала събития в негова памет – автомотошествие, фолклорни групи. Докато И. бил жив, двамата били усмихнати, щастливи, лъчезарни, планирали голяма сватба занапред, тъй като сключили брак в тесен кръг. Планирали и второ дете. Изобщо всяко събитие в техния живот било планирано заедно от двамата. Сега С. и А. посещавали психолог. Детето искало да стане полицай като баща си. Посочва, че Н. усещал, че нещо се е случило и постоянно питал за баща си, станал нервен, искал да му се обади да го чуе, защото никога досега баща му не е тръгвал за някъде, без да му се обади. С. се е опитала да му поднесе информацията, че баща му вече го няма, но детето или не е разбирало същата или не е искало да я възприеме. Баща му много му липсвал. Имало период, в който чакал баща си да се върне, за да го посрещне.
Така събраните свидетелски показания следва да бъдат кредитирани при преценката по чл.172 от ГПК. Макар и дадени от близки на ищцата С., същите са непосредствени и не са противоречиви. Не са оборени от насрещната страна. Следва да бъдат зачетени.
4
По делото е приета комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р М. и инж. К.. От констатациите се установява, че на 26.11.2022 г., в светлата част от денонощието, л. а. „Форд Галакси“, управляван от И. Д. М., докато се е движил в посока от гр. София към гр. Бургас, ударил л. а. „Киа Сеед“, с водач К. Г. В. и пътник И. А.ов Т., по време на изпълнение на служебните им задължения като служители на МВР, който е спрял в изпреварващата лента за движение, поради провеждани строителноремонтни дейности. Траекториите на двата автомобила са се пресекли и е настъпил удар, при който тежко пострадал И. Т., който починал по-късно – на 04.12.2022 г. Основната причина за смъртта му била тежката закрита черепно-мозъчна травма, последвана от травма по механизма на камшичен удар – силна флексия, водещ до травма на предната дълга връзка на гръбначния стълб в шийната му част, с непосредствено усложнение, довело до възпалителни изменения в двата бели дроба /двустранна пневмония/. Няма спор между страните относно така изложените констатации.