Решение № 22618 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22618 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110125412 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Я. Г. Я. със съдебен адрес: гр. С., ул.“П. П.“ № 30 против „Р. Д. А.

К.“, представлявано от пълномощника си адвокат С. Т. от САК, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. “а”, вр. чл. 6, пар.

1, б. “а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година /Регламент (ЕО) 261/2004/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № FR1149 по направление София, България – Берлин, Германия от 07.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на молбата за издаване на европейска заповед за плащане – 22.11.2023 г. до окончателното плащане на задължението.

Ищецът твърди, че е страна по договор за въздушен превоз, сключен с ответника, за редовен полет № FR1149 по направление София, България – Берлин, Германия, определен за изпълнение по разписание на 07.09.2023 г. с планиран час на излитане 19:25 часа и планиран час на кацане – 20:40 часа местно време. Сочи, че полетът е изпълнен със закъснение повече от три часа, 1 като в действителност самолетът е излетял на следващия ден – 08.09.2023 г., около 07:01 часа и е пристигнал в крайната си дестинация в 07:58 часа.

Посочва, че поради неотложен ангажимент на 08.09.2023 г. в Берлин, Германия, на ищеца се наложило да закупи билет до дестинацията от друга авиокомпания, която да извърши навреме необходимия превоз. Поддържа, че е предявил претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетение, но изпълнение не последвало. Поради това ищецът депозирал молба за създаване на процедура по европейска заповед за плащане по реда на чл. 625 ГПК, вр. с чл. 12 от Регламент (EO) № 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. пред Софийски градски съд сумата от 250 евро, съставляваща обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. “а”, вр. чл. 6, пар. 1, б. “а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, за вреди от закъснял повече от три часа полет № FR1149 от 07.09.2023 г. от София, България до Берлин, Германия, за който полет молителят е сключил договор за въздушен превоз. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Ответното дружество твърди, че претендираното от ищеца обезщетение за закъснял полет е недължимо предвид посоченото в исковата молба обстоятелство, че пътникът не е пътувал с процесния полет на ответника, а с полет, изпълнен от трета за настоящото производство авиокомпания, поради което не е претърпял твърдените вреди, включени в обхвата на Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. Посочва, че именно доколкото ищецът не е пътувал с процесния полет, стойността на билета е била възстановена по неговата банкова сметка. С оглед неоснователността на главния иск, счита и претенцията за присъждане на законна лихва за неоснователна. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 13160/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-12 състав, на 22.11.2023 г. ищецът Я. Г. Я., чрез адв. Д. П., е подал молба за издаване на европейска заповед за плащане срещу „Р. Д. А. К.“, 2 представлявано от пълномощника си адв. С. Т., САК. С разпореждане № 27467/15.12.2023 г. по ч.гр.д. № 13160/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-12 състав, съдът е разпоредил издаване на ЕЗП. В законоустановения срок ответникът е подал възражение срещу заповедта, поради което е предявен настоящия осъдителен иск.

Между страните не е налице спор, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз на пътници с предмет полет № FR1149 по направление София, България – Берлин, Германия от 07.09.2023 г., с час на излитане - 19:25 часа и час на пристигане – 20:40 часа, че ответникът се е задължил да изпълни процесния полет на 07.09.2023 г., че полетът е изпълнен от ответника със закъснение повече от три часа, както и че разстоянието на полета е до 1500 км.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 626 ГПК иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. "а", вр. чл. 6, пар. 1, б. “а” от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента). Исковото производство по чл. 626 ГПК при подадено в срок възражение по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г. срещу издадена европейска заповед за плащане се развива по правилата на заповедното производство по гл. ХХХVІІ ГПК с отчитане спецификите на ЕЗП, като не е необходимо търсенето на пълен идентитет на реквизитите в двата случая. Препращането в посочения регламент е към процесуална аналогия с националния закон, а не към процесуален идентитет. Искът, основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен като осъдителен именно предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на ЕЗП, чиято изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на исковия процес по подаденото възражение. Това не променя характеристиката му на обусловен и факултативен, съобразно характеристиката посочена по-горе (в този смисъл е Решение № 129 от 02.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2697/2019 г., I т. о., ТК).

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното 3 правоотношение е приложим горепосоченият Регламент (ЕО) № 261/2004, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при отмяна и закъснение на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между страните, че „Р. Д. А. К.“ е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. Ищецът поддържа в исковата молба и в хода на съдебното производство, че е носител на вземане в предявения пред съда размер, дължимо съобразно разпоредбата на чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г. в хипотезата на закъснение на полет /чл. 6/ и има право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договор за превоз, както и изпълнение на задълженията си по него, а именно, че е закупил билет за процесния полет, че се е явил навреме за същия, както и че е преминал проверка.

Ответникът следва да установи фактите, от които произтичат възраженията му.

В случая спорът между страните се свежда до това дали ищецът има право на обезщетение в случай, че не е превозен с процесния полет.

Съгласно Решение на СЕС от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-432/07, членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение и по този начин могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от горепосочения Регламент, когато поради закъснение на полет пътниците претърпяват загуба на време, равна или по-голяма от три часа, с други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. В случая е безспорно, че закъснението на 4 процесния полет № FR1149 по направление София, България – Берлин, Германия от 07.09.2023 г. е над три часа.

Съгласно чл. 3, пар. 2, б. "а" Регламент № 261/2004 г. регламентът се прилага, респ. налице е основание за обезщетение, ако пътниците: имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Смисълът на посочената разпоредба е правото на обезщетение да възниква единствено в полза на пътниците, които са изпълнили своите задължения по договора с въздушния превозвач и са се явили навреме за изпълнение на уговорения полет. В случая не е спорно, че ищецът е имал потвърдена резервация за полета.

Ответникът оспорва дължимостта на претендираното обезщетение при твърдения, че ищецът не се е явил на гишето за регистрация и не е превозен с процесния полет, като поддържа, че обезщетение се дължи, когато пътник е достигнал своя краен пункт на пристигане със закъснение от три или повече часа след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

В Определение на СЕС от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 е прието, че чл.

3, пар. 2, б. “а” от Регламент (ЕО) № 261/2004, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в този регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение, те не са доказали, по-специално посредством представяне на бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. Посочено е, че при положение, че са достигнали крайния пункт на пристигане със закъснения от три или повече часа, посочените пътници имат право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното 5 представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет, който извод се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците. Прието е, че така пътниците, които са претърпели голямо закъснение на своя полет, имат възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички случаи са били превозени. Съдът завършва, че положението би било различно, само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери.

От изложеното следва извода, че за основателност на претенциите и уважаване на предявените искове по Регламент № 261/2004 е достатъчно пътникът да притежава потвърдена резервация, като при липса на спор, че същият е превозен със съответния отменен или закъснял полет, пътникът не следва да доказва, че се е явил навреме на гишето за регистрация и че реално е превозен с полета, тъй като посочените обстоятелства се презюмират. В този случай в тежест на въздушния превозвач, в условията на обратно доказване е да докаже, че пътникът не е бил част от полета.