Решение № 260267 от 17.04.2022, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 260267 17.04.2022 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На осми юни през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка

Динкова като разгледа докладваното от съдията Живко Желев гражданско дело номер 6838 по описа за 2018 година.

Предявени са първоначален иск с правно осн. чл.109 ЗС, както и насрещни искове с правно осн. чл.109 ЗС и чл.30, ал.3 ЗС .

Ищецът по първоначалния иск по чл. 109 ЗС - К.А.К. твърди, че е по силата на договор за дарение е собственик на ½ ид. ч. от дворно място - УПИ ***** кв. *** по плана н с. ******, ведно с първия жилищен етаж от построената в мястото двуетажна жилищна сграда. Ответникът притежавал останалата ½ ид.ч. от дворното място и самостоятелно целия втори жилищен етаж от сградата. Твърди, че реалното ползване на съсобственото дворно място е разпределено с нотариалния акт за дарение. Ищецът поддържа, че ответникът извършва действия, с които пречи на осъществяване на правата му като твърди, че те се изразяват в следното: поставяне в реално разпределената на ищеца половина от дворното място на метално скеле; отказ за допускане на ищеца до общия водомер, за да може да се раздели отчитането на потреблението на вода; незаконно прикачване на водопровод към инсталацията на ищеца, както и прекъсване на водозахранването към негови я етаж, считано от 2018г.; монтиране на метални тръби за парно, преминаващи през избеното помещение на ищеца; както и незаконно изграждане на стълбище в западната част на двуетажната жилищна сграда. Предвид това се иска да бъде осъден ответника по първоначалния иск да преустанови описаните действия.

В хода на производството първоначалният ответник е направил отказ от иска по чл.109 ЗС в частта му досежно това да бъде премахнато тръбното скеле около сградата; да бъде премахнато незаконното прикачване към водопровода; както и да бъде разделен на отделни водомери питейният водопровод към жилището на К.К..

Ответникът по първоначални иск Г.А.К. отрича твърдените от ищеца факти. Поддържа, че сградата, включително и отоплителната инсталация към нея, е изградена от ****** на двете страни отще през ****.

Поради това счита, че той не е извършвал действия с които да пречи на първоначалния ищец.

Освен това ответникът Г.К. предявява насрещна исковата молба, в която, позовавайки се на придобитото от него по дарение право на собственост върху описаните от ищеца ½ ид. ч. от дворното място и втори жилищен етаж, твърди, че насрещната страна му пречи да упражнява правото си на собственост. Поддържа, че първоначалният ищец /ответник по насрещния иск/ е извършил следните действия: преместване на оградата, поставена от наследодателя за разграничаване на частите от дворището, определени за реално ползване; затрупване на намиращата се в имота септична яма, създаващо опасност от преливане на обратни води в жилищната сграда; изграждане на незаконна тераса от южната част на сградата, в подхода към жилищния етаж на ищец; прекъсване на водозахранването на имота на ищеца, както и замърсяване на подаваната в имота топла вода с нечиста вода от монтиран от ответника хидрофор. Освен това се твърди, че ищецът по насрещния иск е извършил редица дейности свързани с поддръжката на общите части на имота – поставяне на изолация, подмяна на керемиди, подмяна на улуци, обшивка на комини и стрехи и други, подробно описани в насрещната искова молба. Твърди, че те са предприети от него и заплатени с негови средства, поради което претендира ответника да му заплати приспадащата се ½ ид. ч. от тези разходи, тоест сумата 5169,37 лв.

Впоследствие тази претенция е намалена до 4955,04 лв. / лист 284/.

Ответникът по насрещния иск К.А.К. отрича извършването на описаните действия. Отрича и това, че ищецът по насрещния иск е извършил описаните разходи за поддръжка на общи части. Същевременно твърди, че дори тези разходи да са сторени, те не са били необходими за запазване на вещта.

В хода на производството Г.А.К. е оттеглил частично иска по чл.109 ЗС, относно задължаване на ответника да отвори затрупаната септична яма, както и да изгради ревизионен отвор, като съдът е прекратил производството относно тези искания. В следващо заседание на 03.02.2021г. той е направил отказ от иска в частта му с която се предявява претенция по чл.109 ЗС да бъде задължен ответника К.К. да възстанови тръбата за подаване на студена вода и премахне включване на хидрофор и смесване на сондажна вода с водата от водопровода / лист 235 и 241/.

Съдът намери за установено следното:

Ищецът К.К. е придобил по силата на договор за дарение – нот. акт № ***, том ***, дело ****** по описа на ******** при ****** правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място с площ 853 кв.м., намиращо се в с. ******, обл. ******, ул. ***** №**, съставляващо парцел ****** от кв.*** по плана на селото, ведно с целия първи етаж от построената върху 81 кв.м. двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, хол, входно антре, баня с тоалетна и две тераси, със самостоятелен вход от източната страна на сградата, едно южно избено помещение, разделено на две самостоятелни измени помещения с общ коридор, ведно с ½ ид.ч. от цялото таванско помещение, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата, съгласно чл.38 ЗС / лист 10/.

Ответникът по първоначалния иск - Г.К. е придобил по силата на договор за дарение – нот. акт № ****, том ***, дело ****** по описа на ***** при ********* правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворно място, намиращо се в с. *******, обл. ******, съставляващо парцел ****** от кв.**** по плана на селото, с право на реално ползване на южната половина от парцела, ½ ид.ч. от избата на жилищната сграда, построена в имота, с право на реално ползване на северната, обособена самостоятелно, половина от нея, ½ ид.ч. от тавана на жилищната сграда /подпокривното пространство/ и общите части на сградата по смисъла на чл.38 ЗС, както и целия гараж, построен в южната част на имота, при граници на същия: В. Г, П.М. и улица /лист 52/. Впоследствие, с договор за дарение от *********, обективиран в нот. акт № ***, том ***, дело ****** на ****** при ***********, Г.К. е придобил правото на собственост върху втория жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда построена в парцел ***** от кв.**** по плана на село ***** / лист 54/.

Според свидетеля Г.Г., съсед на страните, след като се преместил да живее постоянно на притежавания от него втори етаж Г.К. започнал ремонтни работи върху фасадата на втория етаж и покрива на сградата.

Това се налагало, тъй като по нея имало участъци с изпадала мазилка, козирките на терасите били олющени, а улуците били прогнили. Ремонтните работи били физически извършени от Г.К. и семейството му. За външната изолация бил използван стиропор. Тъй като комините на сградата били повредени в резултат на земетресение, те също били ремонтирани и измазани, като свидетеля не може да посочи, дали и на тях е направена изолация. Поставената топлоизолация обхващала както пространството на етажа, притежаван от ответника Г.К., така и частта над него до покрива на сградата. Извършен бил и ремонт на дървената обшивка на стрехите на покрива, а освен това били поставени нови улуци. Освен това били пренаредени и подменени счупени и повредени керемиди по покрива / лист 239/. Изложеното от Г. относно състоянието на фасадата и покрива на сградата се потвърждава и от свидетелите А.К. и М.К.

Втората от тях, която е съпруга на Г.К., допълва също, че за ремонта по покрива са били използвани около 180 керемиди, които били употребявани и взети от съседна къща, без да се заплащат.

Сочи още, че комините са били в недобро състояние, което налагало да се доиззидат, да се измажат отново, както и да се поднови обшивката им от ламарина, освен това те били изолирани посредством каменна вата /лист 240/.

Калинова поддържа още, че терасата намираща се от южната страна на първия етаж, собствен на ищеца К.К. била строена след 1988г., а що се отнася до парната инсталация, служеща за отопление на втория етаж от къщата, тя била правена от ***** на страните през 1981г. Част от тръбите за нея преминавали през мазето на ищеца. Поддържа, че тръбата която снабдява с вода втория етаж е била отрязана от ищеца К.К. преди четири години и възстановена от **** едва след огледа извършен от вещото лице по настоящото дело. Поддържа още, че терасата от южната страна, намираща се на първия етаж пречи, тъй като била ниска и под нея не можело да се преминава за да се почиства.

Свидетелката А.К. – ****** на Г.К. поддържа, че на първия етаж от къщата в момента има три тераси, като тази разположена от южната страна е ниска и пречи да се ползва мястото под нея, а освен това създава пречки при ползването на входа за втория етаж.

Установява се от заключението на експертизата изготвена от вещото лице Г. /лист 211/, че по-голямата част от намираща се в съсобствения имот двуетажна сграда е построена в северната му половина. При огледа вещото лице е установило, че е имало разпределение на дворното място, което е запазено в лицевата част на имота / тази към улицата/, където е налична ажурна метална ограда с врата за преминава от обособените по този начин северен и южен дял. В задната част на двора е налична ограда от телена мрежа която по време на огледа е съборена на земята.

Двата обособени дяла имат отделни входове откъм улица „******“ /лист 214/. От приложение №2 към експертиза е видно, че южната тераса на първия етаж попада в обособената южна част от имота.

Според заключението на експертизата изготвена от вещото лице С.Ж. /лист 222/ към настоящия момент на всеки от двата етажа на жилищната сграда има по три тераси. От представените проекти вещото лице констатира, че сградата е била одобрена за построяване с по две тераси на всеки етаж – източна и западна, като последната попада в пристройката към сградата. В документацията няма предвидена южна тераса, както на първия, така и на втория етаж. На първия етаж терасата е издадена в южна посока, като плочата на същата е подпряна с три бетонови колони фундирани в земята / снимка трета на лист 228/. Тази тераса е на нивото на първия етаж и излиза извън очертанията на сградата в южна посока. Наличието на тази тераса, според експерта ограничава пространството за преминаване около сградата, както и пространството около южния вход. Над терасата на първия етаж е изградена южна тераса и на втория етаж, конзолно захваната за плочата на втория етаж и покривната козирка. Предвид липсата на техническа документация вещото лице не е в състояние да определи дали терасата на първия етаж отговаря на техническите изисквания.

Съгласно заключението на вещото лице, общият размер на разходите посочени в исковата молба, към месец май на 2018г. е 8242,17 лв. с ДДС, от които 4299,07 лв. за труд и 3943,10 лв. за материали / лист 277/.

По първоначалния иск с основание чл.109 ЗС:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост, което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на владение, ползува и разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото на собственика в пълен обем. За да бъде уважен искът по чл.109 ЗС е необходимо освен да се установи, че ищецът е собственик, също че са налице въздействия от страна на ответника, които ограничават правото на собственост /Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК/.

След извършеното от ищеца К.К. оттегляне на част от иска, производството е останало висящо относно това ответникът да премахне тръбите за парно, преминаващи през избеното помещение на ищеца, както и да премахне незаконно изграденото стълбище в западната част на двуетажната жилищна сграда.

От показанията на разпитаните свидетели, действително се установи, че в сградата има изградена инсталация за парно отопление, като част от тръбите за нея преминават през избеното помещение на ищеца. Не се събраха обаче доказателства, че това състояние създава пречки на същия да ползва помещението по предназначение, като по този начин ограничава правото му на собственост. Съдът намира, че хипотетичната опасност имотът да бъде наводнен и замърсен при повреда на тръбите, не води до извод за основателност на негаторния иск.

Разпечатката съдържа 38 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55b9e361-4c93-41e2-bbb6-5780ad35660d