Решение № 511 от 21.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Благоевград, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500433 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл.

С Решение № 43 от 15.02.2023 г., постановено по гр.д. № 609/2022 г., районен съд Петрич е ПРОГЛАСИЛ НИЩОЖНОСТТА на Договор № 1063343 за предоставяне на финансови услуги от разстояние от 11.09.2021 г., сключен между "ФБ" ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от И В.а Д и Д.а В.а Н – от една страна, и В. А. В., ЕГН: ********** от /адрес/ – от друга, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на императивните разпоредби на чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съдът осъдил "ФБ" ЕООД, с ЕИК: **** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК - П, процесуален представител на ищцовата страна, сумата от 302,37 /триста и два лева и тридесет и седем стотинки/ лева - адвокатско възнаграждение.

Осъдил "ФБ" ЕООД, с ЕИК: ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Петрич, сумата от 50 /петдесет/ лева - дължима държавна такса за образуване на делото.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от "ФБ" ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от И В.а Д и Д.а В.а Н, действащи чрез юрисконсулт Г.Г..

Твърди се, че решението е неправилно в цялост. Съдът направил 1 незаконосъобразен извод, че такса Гарант следва да се включи в ГПР. Счита се, че няма допуснати нарушения при определянето на ГПР и потребителят е имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали договорът е подходящ за него. Оспорва се присъждането на разноски за адвокат в хипотеза на чл. 38, ал.1 ЗАдв.

Отправя искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, като бъде постановено друго, с което се отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от другата страна В. А. В., действаща чрез адв. Д. М. от АК – П, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че атакуваното решение е правилно, като са развити подробни съображения в подкрепа на изложеното. Отправя искане за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Претендират се сторени разноски.

Не са събрани нови доказателства във въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Петрич е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно и пълно. Съдът е обсъдил всички относими събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.

Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен материал.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1, изр.2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда. В случая оплакванията на въззивника съставляват оспорване 2 на изводите на първоинстанционния съд, че процесният договор е недействителен, тъй като влиза в колизия с разпоредбите на ЗПК.

Установява се от събраните доказателства по делото, че на 11.09.2021 г. ищцата е сключила с "ФБ"ЕООД Договор № 1063343 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, като й е бил предоставен кредит в размер на 1 000 лева, който е трябвало да върне на една вноска за срок от 30 дни, ведно с лихва от 33,80 лева /3,38%/. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищцата е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в Поръчителство от "ФБ"ЕАД в полза на ответното дружество, като за това В. В. трябвало да заплати такса от 269,20 лева. Не се спори между страните и относно това, че на 12.09.2021 г. ищцата е сключила с "ФБ" ЕАД Договор за гаранция/поръчителство, като гарантът се задължил да отговаря солидарно с нея пред заемодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем. Не се оспорва от страна на ищеца, че същата е сключила процесните два договора, като преди това е била запозната с преддоговорната информация. От страна на В. не се оспорва и обстоятелството, че е получила договорения заем от 1 000 лева.

Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор № 1063343 за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 11.09.2021 г. на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД - противоречие със закона

Следва да се имат предвид разпоредбите на ЗПК "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл.

22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед предмета на предявените претенции, в тежест на ищцата е да установи правопогасяващите или правоизключващите си твърдения, в частност, че процесният договор е недействителен, поради противоречието му с нормите, уреждащи потребителската закрила.

Предвид момента на договаряне и факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателят се явява потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключени от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

В случая спорът между страните, се концентрира основно върху въпроса дали процесният договор за кредит влиза в колизия с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в частност дали при изчисляване на годишният процент на разходите, е следвало да се включи и възнаграждението, дължимо на “ФБ“, като одобрен от кредитора гарант за това, че е обезпечил погасяване 3 на задължението с поръчителство. Анализът на събраните по делото доказателства и на процесуалното поведение на страните, води до извод за положителен отговор на горепосоченият въпрос.

В случая кредиторът е въвел като задължително изискване за отпускане на процесния кредит, обезпечаване на задължението за погасяването му с договор за поръчителство/гаранция, било то чрез личен поръчител или чрез професионален такъв предложен от кредитодателя. Вярно е, че при кандидатстване за кредита е предвидена възможност да се избере личен гарант, т.е. посочен /осигурен/ от кредитополучателя такъв. От друга страна обаче, поставените условия за платежоспособност, на които поръчителят трябва да отговаря, са необичайни за осигуряване от средностатистическите потребителите на този тип краткосрочни кредити, особено като се има предвид търсената при получаване заема бързина. Изложеното, съпоставено с факта, че предложението за предоставяне на личен поръчител не е обвързващо за кредитора и не е достатъчно условие за отпускане на заема, за разлика от ползването на доверен на заемодателя професионален гарант, то очевидно е, че единствената фактическа възможност за получаване на кредит, е избор на обезпечение чрез възмезден договор за гаранция. Доказателства за сключване на договори за кредит при тези условия – личен поръчител, не са ангажирани по делото от ответника. В този смисъл неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че ищцата е могла да обезпечи кредита по начин различен от сключване на договор за поръчителство с “ФБ“ М, че този договор не е задължително условие при отпускане на кредита и че е възможно да не се дължи възнаграждение за поръчителство, защото потребителят може да предостави обезпечение чрез поръчителство на физически лица. Следва да се има предвид, че според клаузите на договора за кредит /чл.5/, договорът за поръчителство, следва да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, т.е потребителят реално не разполага с време да осигури личен поръчител и то такъв, който да отговаря на строгите изисквания на финансовата институция. Ето защо е несъмнено, че предложените от кредитора възможности за отпускане на кредита, водят до единствено възможен избор на потребителя да ползва услуга от определен от кредитодателя професионален гарант – така в решение № 1016 от 26.07.2022 по в.гр.д.990/2022 г. на ВОС и др..

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не следва да включи тази сума в ГПР по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК. Видно е от т.4.3 от преддоговорната информация, че още преди сключване на договора за кредит ответникът е знаел какъв ще е размера на задължението по договора за гаранция, а имено сумата от 296.20 лв. Изложеното дава основание да се приеме, че въпреки условното описание в преддоговорната информация, кредиторът е бил напълно наясно какъв ще е размера на задължението на кредитополучателя във връзка с ползване на услугата /посочена като допълнителна/ договор за гаранция.

Доводите на жалбоподателя за самостоятелният характер на двете облигационни отношение-първото по договор за потребителски кредит, сключен между страните по делото и второто-по договор за поръчителство 4 между ищцата и “ФБ“ /М/, не намират опора в събраните по делото доказателства. Данните по делото сочат, че всички облигационни отношения предмет на делото, включително и по сключване на договора за гаранция, се развиват чрез интернет страницата на кредитора и с неговото пряко участие.

Въззивният съд, в настоящия си състав намира, че в процеса на сключване на процесния договор за кредит, е налице насочване на кредитополучателя към учредяване на обезпечение от благонадежден платец в лицето на доверено /свързано/ дружество-финансов гарант, което не събира възнаграждението си предварително, а го добавя към погасителната вноска по заема. Условията по възмездното поръчителство са предварително известни и които се извършват със съдействието на кредитора, водят до значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, водят до извод, че въпросното възнаграждение за професионален гарант, е следвало да се включи при изчисление на годишният процент на разходите по кредита при условията на чл.19, ал.1 от ЗПК в качеството му на друг пряк или косвен разход, комисиона или възнаграждение от всякакъв вид. След като процесното оскъпяване на кредита, чрез добавяне на възнаграждение на свързан с кредитора гарант, не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, то на основание чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен.