Решение № 1031 от 27.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. Бургас, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120106760 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „Българска федерация по колоездене“, код по БУЛСТАТ ****, със седалище гр. П., с която претендира приемане за установено, че ответникът Р. В. К., от гр. Бургас, дължи на ищеца сума в размер от 1102,91 евро (2157,10 лева) – стойност на вредата на лек автомобил „**“, рег. № ***, съгласно Щета № 9073189598/2024 год., причинена от ответника на ищеца-работодател по небрежност при изпълнението на трудовите му задължения в гр. К., Г., възникнали с трудов договор от 29.03.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.09.2025 год. до окончателното изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение рег. № 2779/10.09.2025 год., издадена по ч. гр. д. № 4431/2025 год. на РС – Перник.

Исковата молба е допълнена и пояснена с писмена молба от 06.11.2025 год.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

В исковата молба са изложени следните фактически и правни 1 твърдения: страните са били обвързани с трудов договор, сключен на 29.03.2024 год.; щетата е причинена и установена по време на участието на 07.04.2024 год. на българския националния отбор по колоездене, воден от координатора-ответник Р. К., на състезание в гр. К., Г. – „Международна колоездачна обиколка на К. за юноши“; наетият от компанията SIXT лек автомобил е бил управляван от Р. К., който най-вероятно е ударил друга кола или е ударил неподвижен обект; ищецът не е запознат с механизма на увреждането, тъй като ответникът не е информирал ищеца за пътния инцидент; процесната вреда, причинена от ответника Р. К. на работодателя, се установява от констативни протоколи по заведена Щета № 9073189598, за наем на лек автомобил № ****, описание на претенция за обезщетение и платежно нареждане от 25.04.2024 год.; заплащането на щетата е извършено от ищеца; на 11.06.2025 год. ищецът е изпратил покана до ответника, на електронния му адрес, за възстановяване на главницата от 2157,10 лева.

За заплащане на процесната сума, ведно с обезщетение за забава, е подадено заявление по чл. 410, ГПК, издадена е заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4431/2025 год. на РС – Перник, срещу която е подадено възражение от длъжника.

С разпореждане рег. № 15128/18.09.2025 год. заповедният съд е указал на заявителя правото на предяви иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 203, КТ и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът Р. К. е оспорил основателността на иска и е изложил следните насрещни фактически и правни твърдения: претендираните от ищеца вреди не са в причинно-следствена връзка, нито са следствие от неправомерно поведение на ответника; производството по установяване на вредите е проведено едностранно от застрахователя и необективно от собственика на наетия автомобил; ответникът е изпълнил всички клаузи и условия по договора за наем на лекия автомобил и не е причинил никакви щети по него; предявеният иск представлява злоупотреба с право; процесуалният представител на ищеца по делото не разполага с представителна власт, тъй като председателят на БФК – Е. Г., считано от 05.08.2024 год., е бил дисциплинарно наказан от Международния съюз по колоездене с глоба и с 2-годишна забрана за заемането на каквато и да е длъжност в Международния съюз по колоездене или друга организация или управителен орган в колоезденето; в нарушение нормите на КТ ищецът, без да е издал заповед за командироване на ответника, му е възлагал да извършва дейности по трудовия договор като треньор на състезателите от БФК; не е налице фактическият състав на чл. 203, КТ; ответникът не е имал виновно и противоправно поведение; ищецът е командировал 7 пъти ответника в 2 чужбина – в Чехия, Полша, Словакия, Унгария, Г., като за тези периоди му дължи командировъчни пари в общ размер от 1728 евро – тази сума е предмет на предявено възражение за прихващане.

Писменият отговор и възражението за прихващане са уточнени с писмена молба от 05.02.2026 год.

Ответникът е ангажирал доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Насрещната страна е оспорила възражението за прихващане като неоснователно.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

По делото не се спори, че страните са били обвързани със срочно трудово правоотношение, възникнало със сключване на трудов договор от 29.03.2024 год., по силата на което ищецът Р. К. е заемал длъжността „***“ в ищцовата федерация, за срок до 31.12.2024 год.

Ищецът твърди, че на 07.04.2024 год. ответникът е бил командирован в гр. К., Г., във връзка с участие на българския национален отбор в състезание по колоездене, и тогава на наетия и използван от Р. К. по време на престоя в Г. лек автомобил е била нанесена вреда. Ищецът твърди, че тази вреда е в размер от 2157,10 лева, а сумата е била заплатена по банков път от ищеца в полза на наемодателя на автомобила – КД „С.“, на 25.04.2024 год.

По делото е представен протокол за щета № 9073189598, в който е посочено, че наемател и водач на лек автомобил с рег. № *** е Р. К.; щетата е нанесена на „врата, предна (каросерия)“ и се състои във вдлъбнатина не помалка от 3 см., с увреждане на боята. Този протокол не носи подпис на служител на наемодателя или на наемателя Р. К..

По делото е представено писмено описание по претенция за обезщетение, с номер на щета 9073189598, съставено от наемодателя на автомобила – КД „С.“, в което е посочена дължимата сума – 1100 евро, за лек автомобил с рег. № ***, с водач Р. К., и дата на настъпване на щетата 07.04.2024 год.

В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал показанията на свидетеля К.И. – Д., която сочи, че в качеството си на председател на контролния съвет на федерацията-ищец е участвала в заседание на 3 управителния съвет, на който се коментирало плащането на сума във връзка с щета на нает от Р. К. лек автомобил; свидетелят не е запознат с механизма на настъпилото увреждане, а сумата е била платена от федерацията.

Ответникът оспорва предявените искове с твърдение, че не е увредил наетия автомобил, който бил върнат на наемодателя КД „С.“ без щети. В подкрепа на тезата си ответникът е ангажирал показанията на свидетеля Т. Я..

Този свидетел сочи, че заедно с Р. К. е участвал в делегацията на българския отбор в колоездачното състезание в гр. К., Г., през м. април 2024 год.; през целия си престой там Р. К. управлявал лек автомобил „**“, нает от КД „С.“, и го е върнал на наемодателя без никакви увреждания; автомобилът бил оставен от Р. пред офиса на наемодателя, тъй като в този момент там нямало служители; дружеството-наемодател изпратило на ответника в електронен формат протокол за връщане, а чрез камера пред офиса си направило оглед на върнатия автомобил.

По делото липсват представена заповед на ищеца-работодател, с която, на основание чл. 210, ал. 1, КТ, е ангажирана ограничената имуществена отговорност на служителя.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за неоснователен. Според нормите на чл. 203, ал. 1 и чл. 206, ал. 1, КТ, работникът или служителят отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения; отговорността е ограничена до размера на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Уважаването на иска налага провеждане на главно и пълно доказване на следните обстоятелства от фактическия състав на чл. 203, ал 1, КТ: валидно трудово правоотношение между страните към момента на причиняване на вредата, противоправно деяние, извършено от служителя при небрежност, и настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с деянието (вж. Решение № 248/21.12.2023 год. по гр. д. № 2215/2023 год. на IV ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК). В настоящия казус съдът приема, че такова доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1, КТ не е проведено. По делото не е представен законосъобразен акт по чл. 210, ал. 1, КТ, с който работодателят-ищец е ангажирал ограничената имуществена отговорност на Р. К. за причинената вреда от 07.04.2024 год. в гр. К., Г..

4

От съдържанието на трудовия договор между страните, и предвид липсата на ангажирани други доказателства следва да се приеме, че ответникът е бил служител на федерацията-ищец и към момента на причиняване на щетата, и към узнаването за нея от работодателя.

Заповедта по чл. 210, ал. 1, КТ е следвало да бъде издадена от ищеца в 1-месечен срок от плащането на сумата на третото лице – КД „С.“, което е направено на 25.04.2024 год., т. е. срокът е изтекъл на 25.05.2024 год., към който момент трудовото правоотношение между страните все още е съществувало (според т. 1. 2. от трудовия договор, действието му е прекратено от 01.01.2025 год., тъй като няма данни за друго валидно основание, на което договорът да е бил прекратен по-рано). Претенцията на ищеца, че ответникът му дължи възстановяване на платената сума, е следвало да бъде обективирана в заповед по чл. 210, ал. 1, КТ, връчена на адресата и, евентуално, предмет на съдебна проверка по реда на чл. 210, ал. 3, КТ (вж. Решение № 71/15.09.2010 год. по гр. д. № 5172/2008 год. на IV ГО на ВКС). Този ред за събиране на претендираната сума е специален, той дерогира общите правила на ЗЗД, но федерацията-ищец не е упражнила правото си по чл. 210, ал. 1, КТ.

Изтичането на срока по чл. 210, ал. 2, КТ изключва възможността за законосъобразно ангажиране на имуществена отговорност на Р. К. по трудовото правоотношение между страните, поради което съдът приема, че този ответник не е материално-правно легитимиран като длъжник на ищеца за процесната главница.

За пълнота на изложението следва да се име предвид и обстоятелството, че искът за установяване дължимостта на главницата е изцяло недоказан. По делото не са представени убедителни доказателства – преки или косвени – за обстоятелството, че наетият лек автомобил е бил увреден по време на ползването му от служителя Р. К.. Представените от ищеца протокол за щета и писмено описание на претенция за обезщетение не носят подпис на съставител, тези документи са частни удостоверителни, не се ползват с материална доказателствена сила и не обвързват ответника. Срещу верността на протокола и писменото описание на претенция за щета е проведено и насрещно пълно доказване, тъй като в неопроверганите си показания свидетелят Т. Я. е посочил, че наетият от Р. К. лек автомобил е бил върнат на наемодателя без увреждания и оставен през офиса на КД „С.“.

Липсата на служители в офиса на дружеството към този момент (07.04.2024 5 год. е бил неделя, почивен ден) не може да служи като обстоятелство, установяващо противоправно поведение на ответника или съществуване на щета по предната врата на автомобила към момента на предаването му от наемателя Р. К..

Предвид отхвърлянето на иска за установяване дължимостта на главницата, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за дължимост на обезщетението за забава.

Отхвърлянето на иска налага извода, че съдът не дължи разглеждане по същество и произнасяне по възражението за прихващане на ответника, тъй като не е настъпило условието, под което то е предявено за разглеждане в настоящия съдебен процес.

Неоснователността на иска налага уважаване молбата на ответника за присъждане на направените деловодни разноски – за платено адвокатско възнаграждение и заплатена услуга за превод на писмени доказателства – 301,71 евро (чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80 и чл. 81, ГПК). Съдът намира за основателно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК, обективирано в молбата му от 15.04.2026 год., тъй като размерът на възнаграждението от 2000 евро е прекомерен. Действителната фактическа и правна сложност на делото е ниска, поради което, с оглед цената на главния иск, съдът счита, че следва да намали възнаграждението до 500 евро, съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2, Наредба № 1/2004 год. Към тази сума не следва да бъде добавено и възнаграждение за заповедното производство, тъй като няма данни за договорено по размер и валута и фактически заплатено адвокатско възнаграждение по делото пред РС – Перник.