Определение № 670 от 25.09.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. Перник, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500238 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 4130/03.07.2025г. от жалбоподателя „ЗЕАД ЦКБ ЖИВОТ“ ЕАД, ЕИК 175412887 за изменение на решение № 147/ 05.06.2025 г. по настоящото дело, в частта за присъдените в полза на К. В. разноски в размер на 2100,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

С молбата са изложени доводи за неправилност на изводите на съда, мотивирали присъждането в тежест на жалбоподателя на разноски в размера по съдебното решение, с изразено твърдение за пропуск от съда да съобрази заявените от въззивника възражения за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК на изплатения адвокатски хонорар в полза на възиваемата. Моли съдът да намали присъдените в полза на К. В. разноски за адвокатско възнаграждение до размера на претендираното от ответника-въззивник юрисконсултско възнаграждение, като определи разноските за адвокатска защита на пазарен принцип, при отчитане на реално извършените процесуални действия, както и като вземе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата - К. П. В., в който по изложени доводи и съображения излага становище за нейната неоснователност.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК - в срока за обжалване на въззивното решение, и от страна срещу присъдени в нейна тежест разноски, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С постановеното по делото въззивно решение № 147/05.06.2025 г., въззивният съд е 1 потвърдил първоинстанционното Решение № 152/19.02.2025 г. по гр.д. № 688/2024 г. по описа на Районен съд – Перник - в обжалваната му част, за осъждане на „ЦКБ Живот“ ЕАД, ЕИК 175412887 да заплати на К. П. В. сумата 8013,82 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Живот на кредитополучател“ по полица „ЦКБ Живот+“ номер 141К0080897, за изплатени вноски за периода 01.11.2020 г. – 31.12.2023 г. вкл. по Договор за кредит 42317 КР-АА382/02.08.2018 г., сключен с „ЦКБ“ АД, от които: 2319,79 лв. – изплатени вноски за периода от 01.11.2020 г. до 01.09.2021 г. вкл., и 5694,03 лв. изплатени вноски за периода от 02.09.2021 г. до 31.12.2023 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 8013,82 лв. от подаване на исковата молба – 07.02.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 386, вр. с чл. 456, ал. 1 от КЗ, както и сумата от 388,30 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2020 г. до 01.02.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предвид неоснователността на въззивната жалба на „ЗЕАД ЦКБ ЖИВОТ” ЕАД, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с въззивното решение жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата К. В. сумата 2100 лева – разноски по въззивното производство пред ОС Перник, като не се спори, че същите са своевременно поискани и надлежно доказани, съгласно представения договор за правна защита, включително и удостовереното в същия, че уговореното адв. възнаграждение от 2100лв. е платено изцяло в брой, и списък по чл. 80 ГПК за заплатено адв. възнаграждение пред ПОС в размер на 2100лв.

В постоянната и безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 1662 от 4.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 280/2023 г., IV г. о., ГК, определение № 672 от 15.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2260/2022 г., I т. о., ТК, определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о., определение № 395 от 8.12.2017 г. по ч. гр. д. № 3689/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 169 от 9.08.2019 г. по гр. д. № 2292/2018 г., І г. о., определение № 20 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 2407/2020 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 159 от 14.04.2022 г. по гр. д. № 1046/2021 г., ІІІ г. о., определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК, се приема, че тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани и процесуалноправно обвързани по време. Срокът по чл. 80 ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.

Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. В определение № 277 от 8.06.2017 г. по ч. т. д. № 480/2017 г. на ВКС, І т. о. е прието, че упражняването на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е обвързано с искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, а не с представянето на списък по чл. 80 ГПК за тези разноски, както и с връчването на препис от този списък.

В конкретния случай, от данните по делото се установява, че молителят „ЗЕАД ЦКБ ЖИВОТ” ЕАД е бил своевременно призован за насроченото и проведено открито съдебно заседание пред въззивния съд, в което не се е явил. В депозираните в хода на въззивното производството пред ПОС писмени изявления от молителя-жалбоподател „ЗЕАД ЦКБ ЖИВОТ” ЕАД не е обективирано изрично възражение за прекомерност относно размера на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение – нито в жалбата, нито в проведеното едно открито съдебно заседание и като цяло до приключване на устните състезания по делото във въззивната инстанция. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от жалбоподателя „ЗЕАД ЦКБ ЖИВОТ” ЕАД за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция е направено за пръв път в настоящата молба по чл. 248 ГПК, което обаче по изложените съображения е преклудирано.

Следователно липсва упражнено право в срок и е недопустимо да се намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение за съответната инстанция без направено в 2 срок възражение за прекомерност.

С оглед на изложеното, направеното с молбата за изменение на решението в частта за разноските възражение за прекомерност на присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение е преклудирано, което обосновава извод за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4130/03.07.2025г. по чл. 248 ГПК от „ЗЕАД ЦКБ ЖИВОТ“ ЕАД, ЕИК 175412887 за изменение в частта за разноските на решение № 147/05.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 238/2025 г. по описа на Окръжен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Върховния касационен съд на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3