Решение № 89 от 02.03.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. гр.Несебър, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150101054 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищеца М. Л. Ж. срещу собствениците от Етажната собственост „********“ е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 05.09.2022г. В исковата молба се сочи, че е нарушена процедурата по свикване на ОС, като не е посочен инициаторът, поканата не е подписана и не са отразени в нея часът, мястото и датата на поставянето й, както и не е изготвен протокол за поставяне. Излага, че събранието е проведено при липса на отразения в протокола кворум, като се акцентира върху нарушения на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС при съставяне на протокола. Навежда се, че след приемането на решението по т. 6 от протокола в него е отразено, че собственици и пълномощници са напуснали, без да е посочено кои са тези лица и кого представляват те. Твърди се, че собствениците не са били надлежно представлявани. Излага се, че решението по т. 10 от дневния ред е за друга етажна собственост. От съда се иска да отмени оспорените решения.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост „********“, чрез председателя на УС на ЕС – С.Н., е подаден отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Сочи се, че общото събрание е свикано, обявено и проведено и решенията са взети по предвидения в ЗУЕС ред.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички решения, взети на 05.09.2022г. от общото събрание на Етажната собственост „********“. В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е да докаже, че 1 събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. че съдържанието на изготвения протокол е вярно, че събранието е свикано при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС, че е спазена разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, че събранието е проведено при посочения в протокола кворум, че е спазен чл. 14 от ЗУЕС във връзка с участието на пълномощници.

Съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК е указал на ищцата, че не сочи доказателства за твърденията си, че е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост.

В трайната практика на ВКС е възприето разбирането, че процесуалната легитимация на едно лице да предяви даден иск е въпрос по допустимата на иска и произтича от наведените от него твърдения. В случая ищцата е навела твърдения, че е собственик на апартамент А31, находящ се в к. к. *******, съгласно нотариален акт № **** от 10.07.2019г. Това е било достатъчно за допустимост на предявения иск. Въпреки, че не е имала възражения по доклада, ищцата не е представила посочения нотариален акт като доказателство и не е доказала от материална гледна точка, че е собственик, легитимиран да предяви иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. В практиката на ВКС – Решение № 28 от 06.06.2017г. по гр.д. № 2887/2016г. по описа на II гр. о. на ВКС, е възприето, че доказването на собственост върху обект в сградата в режим на етажна собственост е въпрос на материална легитимация – т.е. по съществото на спора и при недоказване на това обстоятелства е налице основание за отхвърляне на иска.

Както се посочи въпреки изричните указания – ищцата не е представила сочения нотариален акт, поради което не е доказала материалната си легитимация за предявяване на иск (като собственик на обект в сградата) и това е достатъчно основание за отхвърлянето му. Въпреки горното (и за да се отговори в пълнота на възраженията на ищцата) дори да се приеме, че качеството й „собственик“ може да се изведе от косвени доказателства по делото (макар задължението й да е било да докаже този факт при условията на пълно и главно доказване) – присъствен лист (на л. 50 от делото) и заключение на вещото лице по допусната експертиза (л. 98 от делото), както и пълномощно (на гърба на л. 69), с което на ищцата е дадена представителна власт да представлява на събранието собственика на ап. С-35, то предявеният иск е неоснователен, тъй като не се установяват сочените в исковата молба нарушения. Съображенията за този извод са следните:

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството , което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищцата са следните: 1. Нарушена е процедурата по свикване на ОС, 2. нарушения на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС при съставяне на протокола; 3. събранието е проведено при липса на отразения в протокола кворум, 4. след приемането на решението по т. 6 от протокола в него е отразено, че собственици и пълномощници са напуснали, без да е посочено кои са тези лица и кого представляват те; 5. собствениците не са били надлежно представлявани и 6. решението по т. 10 от дневния ред е за друга етажна собственост.

2

По възраженията за нарушения във връзка със свикване на общото събрание:

По делото е приложена покана за свикване на общо събрание (на л. 35 от делото), в която е вписан инициатор на събранието – управителният съвет на ЕС и е подписана от председателя на управителния съвет – С.Н.. Приложен е и протокол (на л. 37 от делото) за постановяване на покана на 22.08.2022г. в 11:30 часа, в присъствието на свидетел – М.В.. Т.е. общото събрание е свикано от надлежен субект по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС – управителният съвет на ЕС, за което е положен подпис от председателя на УС. В чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и. Съставената покана отговаря на тези реквизити, като в случая е съставен протокол за поставянето й, подписан от свидетел. В поканата са посочени дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането му. Съставянето на протокол по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС и подписването му от свидетел, придава (както е заложено и в трайната практика на ВКС) известна доказателствена стойност на тези документи. Макар да са частни свидетелстващи документи, същите са съставени в рамките на законоустановена процедура (в случая в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС), поради което удостоверените по този начин факти и обстоятелства имат известна доказателствена сила, която е обвързваща за страните в процеса. Няма пречка при твърдения, че фактите не са се реализирали по посочения в протокола начин, страната да докаже това. В настоящия случай обаче доказателствената стойност на протокола не е оборена в рамките на процеса (като протоколът за залепване на поканата не е и оспорен по делото). Изложеното мотивира съдът да приеме, че не са налице нарушения при свикване на общото събрание, като възраженията в исковата молба се оборват от приложените към отговора на исковата молба протокол и покана.

По възраженията за нарушения на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС при съставяне на протокола от ОС:

Съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС п ротоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. В случая това съдържание е спазено, като от ответника е представен протокол за регистрация (на л. 50 от делото). В него са вписани явилите се лица, квадратурата на обектите им, номер на самостоятелния обект. В протокола от проведеното общо събрание е отразено, че за протоколчик се избира Я. И., а за преброител – П.П., като Я. И., като протоколчик, е удостоверила с подписа си присъствието на представители на посочените в списъка за регистрация апартаменти, вкл. за кои апартаменти са се явили пълномощници. По този начин тя е удостоверила, в качеството си на протоколчик, надлежно извършване на преброяването. Впрочем и възраженията на ищцата срещу този списък, са насочени срещу невъзможността от него да се установи кворум, поради което ще бъдат разгледани във връзка с възражението за кворум. Ето защо с изготвянето на протоколите за регистрация с посочените в тях реквизити, са спазени изискванията на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС.

3

По възраженията, че събранието е проведено при липса на отразения в протокола кворум, както и, че собствениците не са били надлежно представлявани:

Тези две възражения следва да бъдат разгледани заедно с оглед взаимната им връзка. В протокола за регистрация са вписани следните пълномощници – за ап. 35 и ап. 23 (М. Ж.), за ап. 25 – пълномощник, за магазин 5 – пълномощник, за апартаменти 14, 18 и 21 – пълномощник, за апартамент 10 – пълномощник, за апартамент 28 – пълномощник Г.М., за апартамент 4 – пълномощник Ц.И., за барче, апартамент 1 и ап. 2 – пълномощник Я. И. и за апартаменти 8 и 24 – пълномощник М.В.. По делото са изложени възражения от ищцата срещу конкретни пълномощни.

Вярно е, че за Л.К. не е посочено за събранието на коя етажна собственост се отнася, но е посочена дата – 05.09.2022г., а е удостоверено, че пълномощникът М.В., е участвала на процесното събрание. По отношение на пълномощника В.Б., противно на възражението на ищцата, е дадено пълномощно за събранието на ******** (на л. 22 от делото). Вярно е, че за В.С. не е посочено за събранието на коя етажна собственост се отнася, но е посочено общо събрание на етажната собственост, а е удостоверено, че пълномощникът Я. И., е участвал на събранието. Относно пълномощното на Б.С. не могат да се приемат за основателни доводите за липса на дата, тъй като участието на Ц.И., като представител на ап. 4, е отразено в протокола за регистрация, т.е. проверка на пълномощното е направена още на събранието и това е удостоверено от протоколчика, подписал протокола. За М.Г. също е отразен конкретен апартамент – С 25, който съответства на отразения в протокола. Следва да се отбележи, че на разглеждат подлежат само тези конкретни възражения на ищцата. Възраженията срещу нечетливи пълномощни не могат да се приемат, тъй като същите са представени в оригинал в открито съдебно заседание от 11.01.2023г., сверени са с копията и са върнати на ответника, като ищцата не е присъствала на съдебното заседание – т.е. имала е възможност да се запознае с оригиналите и да наведе конкретни възражения, от която не се е възползвала.

По отношение на кворума от присъствалите на общото събрание, съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза (на л. 93 – л. 100 от делото). Същото не е оспорено от страните и съдържа таблица – приложение 2, в която по подобрен начин е описан механизмът по изчисляване на кворума. Ето защо заключението се кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно и от него се установява кворум на събранието от 68 % - т.е. над 67 % по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС. Следователно дори при известно отклонение от вписания в протокола кворум от 71,9 %, общото събрание е проведено законосъобразно при кворум от 68 %, който отново е достатъчен за провеждане на събрание по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС. Решенията са взети при спазване на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС (дори и при преизчисления кворум), поради което няма основание за отмяната им.