Решение № 1359 от 24.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20211110164634 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването при условията на солидарност на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 379,59 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта за бизнес клиенти № 05 от 26.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 29.01.2021 г. до окончателното плащане, 81,25 лв., представляваща лихва върху падежирала главница за периода от 18.09.2018 г. до 23.11.2018 г., 569,50 лв., представляваща лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 23.11.2018 г. до 28.01.2021 г., както и 72,00 лв., представляваща разноски за уведомяване, за които суми по ч. гр. дело № 5742/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.02.2021 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата дата, поправени с разпореждане от 18.11.2021 г.

Ищецът „.... твърди, че между него като кредитодател, ответника ...., в качеството на кредитополучател, и В. П. П., в качеството на солидарен длъжник и оправомощен картодържател, е сключен договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 05 от 26.02.2013 г., по силата на който е предоставен кредитен лимит в размер на 2 000 лв., като условията за издаване и ползване на картата са уредени в общите условия към него. Поддържа, че дължимите вноски е следвало да се заплащат от 1-во до 15-то число на всеки месец, като кредитополучателят ..... е преустановил изпълнението на задълженията си по договора, пропускайки да заплати в пълен размер три вноски за главница и лихви, считано от м. септември 2018 г. до м. ноември 2018 г., поради което на основание раздел II, чл. 15.1.1., вр. чл. 15.1 от същия, са се осъществили предпоставките за обявяването му за предсрочно изискуем. Посочва, че банката е упражнила това свое право на 23.11.2018 г., считано от когато длъжниците са били надлежно уведомени посредством уведомления, връчени чрез ЧСИ .... на КЧСИ, поради което претендира сумите, както следва: 1 379,59 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта за бизнес клиенти № 05 от 26.02.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 1

ГПК - 29.01.2021 г. до окончателното плащане, 81,25 лв., представляваща лихва върху падежирала главница за периода от 18.09.2018 г. до 23.11.2018 г., 569,50 лв., представляваща лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 23.11.2018 г. до 28.01.2021 г., както и 72,00 лв., представляваща разноски за уведомяване, които вземания се претендират при условията на солидарност от ...., както и П. В. П., С. В. П. и В. (конституирани в хода на процеса с определение от 30.01.2022 г. и протоколно определение от 15.06.2023 г.) до размера на наследствената квота на всеки един от тях, в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса първоначален ответник В. П. П.. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ...., чрез адв. Н. Н., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че от страна на банката не е доказано усвояването на сумите по кредита чрез надлежно фактическо предаване на кредитната карта на търговеца, което да е удостоверено с подпис. Поради това счита, че кредиторът е допуснал неизпълнение на свое основно задължение по договора, поради което с оглед изминалия период от време за дружеството няма интерес от него и на основание чл.

87, ал. 2 ЗЗД отправя изявление за развалянето му. Навежда доводи за нищожност на договора, тъй като не отговаря на изискванията за валидност на чл. 26 ЗЗД. Счита, че липсва изискуемото съдържание, за да бъде той квалифициран като срочен договор, поради което настъпването на изискуемостта на вземанията по него се обуславя от отправянето на покана, каквато липсва. Заявява, че шрифтът на договора е дребен и неясен, поради което се позовава на допуснато нарушение на ЗПК. Позовава се и на правилата за потребителската закрила по чл. 143 и сл. ЗЗП. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Ответниците П. В. П., С. В. П. и В. не са подали отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представения договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 05 от 26.02.2013 г. се установява, че между ищеца „.... и първия ответник - ...., като кредитополучател, и В. П. П., като солидарен длъжник, е сключен договор за кредитна карта, с разрешен кредитен лимит от 2 000 лв., с минимална погасителна вноска в размер на 60 лв., срок на ползване на кредита до 28.02.2015 г. и краен срок за окончателно възстановяване и погасяване на дължимите по кредита суми (главница и лихви) - 2 години считано от датата на сключване на договора и при условията на чл. 12.2.

В последната клауза е уредена възможността за банката еднократно да продължи действието на договора за нов 2-годишен срок в случай, че клиентът не поиска изрично писмено прекратяването му и е бил изряден платец.

Условията за издаване и ползване на кредитната карта са уредени в Общите условия към договора, които също са представени в заверен препис по делото, като получаването на екземпляр от тях законният представител на кредитополучателя .... – В. П. е удостоверил с подписа, чието авторство не е оспорено в хода на процеса.

Представена е и справка по чл. 366 ГПК за сметката на кредитополучателя ...., установяваща дневните салда за периода от 26.02.2013 г. до 08.11.2021 г., както и лихвен лист по кредита за периода от 16.11.2018 г. до 08.11.2021 г.

Представени са още покана за доброволно изпълнение, съдържаща изявление на банката, че считано от 23.11.2018 г. счита кредита за предсрочно изискуем, 2 броя съпроводителни писма, адресирани до .... и В. П. П., както и разпореждания от 25.09.2020 г. на ЧСИ .... на КЧСИ, обективиращи констатацията за редовното им връчване.

По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, от която се установява, че по силата на процесния 2 договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 05 от 26.02.2013 г. в периода от 11.03.2013 г. до 24.02.2017 г. са теглени суми от АТМ в брой в размер на 7 450 лв., извършени са покупки на ПОС термина в размер на 79,99 лв., като наред с това са начислени и допълнителни такси за извършените операции в размер на 333,18 лв., при което общият размер на усвоените и начислени задължения възлиза на 9 168,80 лв. Експертът изяснява, че за същия период са постъпвали плащания по издължаване на кредита в общ размер на 7 719,30 лв. с последно плащане от 15.08.2018 г. в размер на 182 лв., с което е погасена вноска за главница с падеж – 15.08.2018 г., при което първите три неплатени вноски са с падежи 15.09.2018 г., 15.10.2018 г. и 15.11.2018 г. Съобразявайки извършените плащания, вещото лице заявява, че останалите неплатени суми по процесния договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 05 от 26.02.2013 г. са, както следва: 1 379,59 лв. – главница, 81,25 лв. – лихва за периода от 01.08.2018 г. до 23.11.2018 г. и 586,42 лв. – лихва върху изискуема главница за периода от 23.11.2018 г. до 28.01.2021 г. Обобщава, че доколкото транзакциите са отразявани своевременно и хронологично по сметката на кредитната карта, счетоводните записвания на „.... са били редовно водени.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение по силата на твърдяния договор за издаване на кредитна карта за бизнес клиенти № 05 от 26.02.2013 г.; изпълнение на задължението на кредитодателя по него, изразяващо се в отпускане на уговорения кредитен лимит и фактическо предоставяне картата за ползване от картодържателя; валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва; настъпване на изискуемостта на процесните суми и техния размер; направата на твърдяния имуществен разход във връзка с неизпълнение на задълженията на ответниците по процесния договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 05 от 26.02.2013 г. в посочения размер.

В случая, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ищеца „.... от една страна, в качеството на кредитодател, и първия ответник ...., от друга страна, в качеството на кредитополучател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за издаване на кредитна карта за бизнес клиенти № 05 от 26.02.2013 г., доколкото същият е представен в заверен препис по делото, заедно с Общите условия за кредитни карти за бизнес клиенти, които са неразделна част от него, с които кредитополучателят и оправомощеният картодържател писмено са декларирали, че са запознати, приемат и са им връчени при подписване на договора. По силата на същия на кредитополучателя .... се предоставя ползването на кредитен лимит в размер на 2 000 лв., като безспорно е, че В. П. П. се е задължил да отговаря за задълженията по договора като солидарен длъжник, наред с дружеството, което представлява. Това е така, доколкото последният се явява едновременно представител - управител на кредитополучателя, оправомощен държател и солидарен длъжник, т. е. същият е подписал договора в различно качество – както като представляващ кредитополучателя ...., така и в лично качество, задължавайки се солидарно с него. Договорът е сключен в изискуемата писмена форма, като фактическото предаване на картата съдът приема за установено с оглед данните по делото за теглене на суми от АТМ в брой и покупки на ПОС терминал, в какъвто смисъл са представените извлечения от електронната система на „...., които не са оспорени по делото, както и изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, което оправомощеният картодържател В. П. не би сторил в случай, че кредитният лимит от 2 000 лв. не е бил усвоен, или пък ако фактически той не е разполагал със самата пластика на картата. Ето защо, съдът приема, че кредитодателят е изпълнил задължението си за 3 представяне на заемната сума на кредитополучателя, който факт се подкрепя и от извършените плащания по договора, поради което за същия е възникнало насрещното задължение да погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по начина, уговорен в договора и Общите условия към него. В тази връзка неоснователни са възраженията на първия ответник .... за нищожност на договора, доколкото същият не противоречи на разпоредите на ЗЗП, липсват неравноправни клаузи, нито пък същият е нищожен поради липса на съгласие и противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като разпоредбите на ЗПК изобщо не намират приложение в отношения между страните, доколкото кредитополучател по договора е юридическо лице, което не е потребител по смисъла на ЗЗП. Потребителски кредит е форма на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне (чл. 9, ал. 1 ЗПК).

Следователно, отправна точка при дефиниране на потребителския кредит е понятието за потребител, за което законът установява легална дефиниция в чл. 9, ал. 3 ЗПК. По смисъла на посочената разпоредба потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал. 3 ЗПК). За разлика от потребителя кредиторът, който му предоставя или обещава да предостави потребителския кредит, действа в рамките на своята професионална или търговска дейност и затова законът предпочита и защитава интересите на контрагента му, въпреки че допуска кредитор да бъде и физическо лице съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. От изложеното следва, че от обхвата на защитата са изключени всички юридически лица, както и физическите лица, които макар и да нямат качеството на търговец, сключвайки договора за потребителски кредит, действат в рамките на своята професионална дейност, какъвто е настоящият случай (чл. 9, ал. 3 ЗПК). Както вече се посочи по-горе, В. П. П. е действал като управител на .... – кредитополучателя и като оправомощен държател на кредитната карта. Следователно, неоснователни се явяват и възраженията, че съдържанието на договора и условията по него са предоставени по неясен и неразбираем начин, както и в шрифт, по-малък от 12, доколкото за процесния договор за кредитна карта са неприложими изискванията за съдържание на договора, предвидени в ЗПК и санкциите, свързани с нарушаването им.

Разпечатката съдържа 24 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55b8943e-28a5-4f1f-89b4-9a5a58c60f66