Решение № 513 от 16.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Бургас, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20212100501344 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на Етажната собственост на комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес: гр. Поморие, ул. „К.Б.”, № 211, представлявана от управителя Мартин Чолаков против решение №260113 от 08.06.2021 г., постановено по гр. дело № 35/2019 г. по описа на РС- Поморие, в частта, с която са отхвърлени исковете му за осъждане на ответника С.А.В., гражданин на Р. Ф., роден на *** г., БУЛСТАТ: *********, с адрес по регистър Булстат: гр.Поморие, ул. „К.Б.”, №***, бл.*, ап. № ***, като собственик на апартамент № *** в горепосочената етажна собственост, да му заплати сумата в размер 1229.88 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., сумата в размер 252.82 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г. в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 15.01.2019 г., сумата в размер 683.27 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., и сумата в размер 102.30 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г. в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 15.01.2019 г. до окончателното им изплащане.

1

Въззивникът изразява недоволство от решението на първоинстанционния съд в обжалваната му отхвърлителна част, като се навеждат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че районният съд неправилно е приел, че не следва да се прилага решението на ОС на ЕС на процесния комплекс от 12.11.2014г. при определяне на размера на етажните разходи за управление и поддръжка за 2016г. и 2017г., като се позовава на неправилност поради противоречие с цитираната в жалбата съдебна практика на ВКС в решение № 313 от 07.04.2019г. по гр.д.№ 1332/2019г. по описа на ВКС . Излага аргументи, че в случая не е налице нито една от посочените в тази съдебна практика хипотези за преустановяване на действието на решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г.– последваща отмяна на решението като материално незаконосъобразно или приемане на ново решение от ОС на ЕС. Сочи, че в случая решенията от 29.06.2017г. са отменени от съда на процесуално основание, а не като неправилни поради противоречие със закона, за което цитира и съдебна практика на БОС, като освен това заявява, че не са налице последващи приети решения по същите въпроси, които да са отменени като материално незаконосъобразни.Навежда доводи, че актовете на ОС на ЕС по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС не са предмет на разглеждане в настоящото производство, нито пряко, нито чрез косвен съдебен контрол, като обхвата на съдебната проверка се изчерпва с преценка на формалните предпоставки за приемането им и влизането им сила, като цитира практика на ВКС, формирана врешение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д.№ 657/2012г. по описа на ВКС. На следващо място въззивникът изразява несъгласие с правния извод на районния съд, че разходитеза 2016г. и 2017г. за управление и поддръжка за недължими, поради липса на действащо за този период решение на ОС на ЕС, като счита, че за целта съдът е следвало да приложи правилото за служебно изчисление на дължимия й размер съгласно чл. 162 от ГПК.С оглед гореизложените съображения, подробно доразвити във въззивната жалба се иска отмяна на решението на РС- Несебър в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на ново, с което исковете за присъждане на разходи за управление и поддръжка на притежаваните от ответника общи части от основаната сграда на процесната етажна собственост за 2016г. и за 2017г. да бъдат уважени. Не са направени доказателствени искания. Претендира присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание, въззивникът чрез упълномощения си процесуален представител поддържа въззивната си жалба и излага съображения за неправилност на обжалваното решение, като счита, че не е налице нито една от хипотезите, при които решение на ОС на ЕС преустановява действието си съгласно съдебната практика по гр.д. 1332/2019г. по описа на ВКС. В случай, че съдът приеме, че процесното решение от 2014г. няма действие за 2016г. и 2017г., счита, че съдът служебно съгласно чл. 162 от ГПК следва да изчисли дължимите такси за управление и поддръжка за исковия период. Моли за отмяна на решението на ПРС в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на исковете. Претендира като разноски платената за въззивно обжалване държавна такса.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият С.А.В., чрез упълномощения си адвокатски представител по делото е депозирал писмен отговор, в който счита, че 2 изложените във въззивната жалба аргументи са неоснователни. Счита, че процесния казус е идентичен с разгледания по гр.д.№ 1332/2019г. по описа на ВКС, като сочи, че с решението от 12.11.2014г. е определена такса единствено за 2015г., а последващите приети решения на ОС на ЕС, с които са определени такси за 2016г., 2017г. и 2020г. са отменени от съда с влезли в законна сила съдебни решения, цитирани в писмения отговор. Излагат се съображения, че с оглед дадените разяснения в гр.д.№ 1332/2019г. по описа на ВКС относно периода на действие на процесното решение от 2014г. на ОС на ЕС следва да се приеме, че същото няма действие за процесните 2016г. и 2017г., още повече, че решението от 29.06.2017г., с което е определена таксата за 2017г. е отменено впоследствие по съдебен ред, но отмяната му не води до автоматично прилагане на решението от 2014г. досежно таксата за 2017г. В този смисъл се позовава и на съдебна практика по в.гр.д. № 2251/2020г. на БОС.

По гореизложените съображения счита за неоснователни исковете за присъждане на таксите за управление и поддръжка за 2016г. и 2017г. за апартамент 407, ведно с акцесорните им претенции. Твърди се също неоснователност на аргументите на жалбоподателя за приложение на правилото за служебно изчисление по чл. 162 от ГПК, по съображения, че районният съд изобщо не е направил извода за установеност на претенциите по основание, а напротив приел е, че те са неоснователни, което води до липса на нужда за определянето им по размер. По гореизложените съображения моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски във въззивното производство. Не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, въззиваемият, не се явява и не изпраща представител.

Депозира писмена молба, с която се поддържа писмения отговор с искане за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част. Претендира присъждане на разноски в размер на платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна до определения в НМРАВ минимум.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. Поморие, ул. Княз Борис № 211, представляваща комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ против С.А.В. за осъждане му да заплати на ищеца дължими такси за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г. и за 2017г. в качеството му на собственик на студио апартамент № *** в същата етажна собственост. Ищецът основава вземанията си по предявените искове по чл. 38 от ЗУЕС на решение по т. 2, взето на ОС на процесната ЕС на 12.11.2014 г., по силата на собствениците са избрали формата на управление на етажната собственост да се осъществява чрез общо събрание и са определили годишната такса за управление и поддръжка, дължима от етажните собственици в размер на 9евро на кв.м. площ, като изрично е посочил, че макар таксите да касаят 2016г. и 2017г. не претендира претендираните сума въз основа на последващото решение от 29.06.2017г. на ОС на ЕС, с което е определена годишната такса 3 за управление и поддържане на общите части в размер на 5 евро на кв.м., тъй като същото е изцяло отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила решение № IV27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас.

Въз основа на горепосоченото решение от 12.11.2014г. ищецът твърди, че задължението на ответника възлиза сумата в размер 1229.88 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., сумата в размер 252.82 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г. в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 15.01.2019 г., сумата в размер 683.27 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., и сумата в размер 102.30 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г.в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 15.01.2019 г. до окончателното им изплащане, като претендира осъждането на ответника да му ги заплати горепосочените суми, тъй като не са били платени от ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, подаден чрез упълномощения му процесуален представител адв. Панайотов, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна. Направено е възражение за недължимост на претендираните суми, по съображения, че ищцовата ЕС не е извършвала дейности по поддръжка и управление на общите части на ЕС, таксата за управление и поддръжка е определена в нарушение на императивна правна норма на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, с решение от 12.11.2014 г. е определена единствено такса за поддръжка за 2015 г., тъй като за това е свикан дневния ред и по този начин следва да се тълкува и решението на ОСЕС - за приемане на такса за поддръжка единствено за 2015 г.. Счита, че за 2016г. и 2017 г. няма определена такса, в т.ч., че таксата за 2015 не може автоматично да се приложи и за следващите години, тъй като няма такава норма в закона, нито волята на законодателя е била такава, както и, че не е посочено в решението дали таксата се събира само на база квадратурата на апартамента чистата застроена площ или само на база общите части, описани в нотариалните актове на собствениците също като квадратни метри общи части, или пък като сбор от двете и в тази връзка сочи, че прави възражение, че таксата е неопределяема.

С решението в обжалваната част първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковете за присъждане на суми за поддръжка и управление за 2016г. и 2017г., ведно с претендираните лихви върху тях. Приел е, че макар да е установено, че ответникът като етажен собственик на самостоятелен обект – апартамент № *** следва да заплаща такси за управление и поддръжка на ЕС, определени съгласно чл. 51 от ЗУЕС, в случая същият не дължи претендираните суми за 2016г. и 2017г. на посоченото от ищеца основание решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г., тъй като то касае изрично решение за определяне на начина на заплащане и размера на такси за поддръжка и управление само за 2015г. и няма действие за процесните 2016г. и 2017г..

4

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение в атакуваната му част е валидно, като с оглед обхвата на обжалването е и допустимо, а досежно правилността му в рамките на обхвата на въззивната проверка съобразно наведените съображения във въззивната жалба оплаквания и при съобразяване на императивните правни норми го намира за правилно и законосъобразно, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивната част и правните изводи, по следните съображения: