Решение № 2720 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2720 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110210376 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. В. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332009523/09.05.2025 г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба" в размер на 200 лева по чл. 179, ал.2, вр. чл. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на НП и се претендира отмяна на наложените с НП административни наказания. Сочи се, че в случая става въпрос за опит за изнудване, като неустановено лице е поискало сумата от 1000 лева от работодателя на В., за да не подава сигнал до КАТ.

Жалбоподателят отрича да е разбрал, че е участвал в ПТП..

В съдебното заседание жалбоподателят В., редовно призован, се явява лично и се възползва от правото си да даде обяснения. В тях той признава, че е управлявал процесния бус на посочената дата и място, като е търсил място за паркиране в района. Но отрича да е усетил удар в друг автомобил. Споделя как по-късно през деня неговият работодател е получил обаждане от неустановено лице, което поискало сумата от 1000 лева, за да не пуска жалба до КАТ. Жалбоподателят описва още как веднага е огледал буса и не е установил никакви следи или дори забърсвания от удар, а два дни след това е посетил КАТ и полицейският служител също е установил, че по буса няма следи от удар.

Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт К. е депозирано писмено становище с молба за потвърждаване на НП.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.01.2025 г. около 10:45 часа в гр. София, жалбоподатеят А. В. управлявал товарен автомобил „***“, модел „***“ с рег. № **********, собственост на „*****“ ООД. Той се движел по локалното платно на бул. Ал. Малинов с посока на движение от Околовръстен път към бул. Цариградско шосе. Жалбоподателят търсел място за паркиране, за да разтовари климатици за адрес наблизо, когато в района на локалното платно до № 85 на бул. Ал.

Малинов при извършване на маневра по отклонение надясно, той реализирал ПТП в паркирания под ъгъл от дясната страна на локалното платно лек автомобил, марка „***“ модел „***” с рег. № *********. Случилото се било възприето от св. П. Р., който работел в близката сграда. Св. Р. видял как от удара в задната му част, автомобилът *** се разтресъл, но водачът на буса *** не слязъл да провери щетите от ПТП, а потеглил. Св. Р. записал регистрационния номер на буса *** и по-късно отишъл до автомобила ***, където видял, че имало драскотини от удара по левия ъгъл на задната броня и стопа и било отчупено парче от задния ляв стоп. Св. Р. знаел, че жената, която управлява автомобила *** работи в съседство, снимал щетата и оставил бележка със своите координати на автомобила.

По-късно през деня, след подаден сигнал до ОПП СДВР, около 13:00 часа на място пристигнал екип от ОПП СДВР, част от който бил и св. М. Т.. Той огледал щетите по автомобила и разговарял със св. Р., като от последния било попълнено и сведение за случилото се. Служителите на ОПП СДВР съставили Протокол за ПТП с инкорпорирана скица.

След като служителите на ОПП СДВР установили по номера на микробуса неговия собственик и лицето, което го е управлявало процесния ден, жалбоподателят В. на 11.03.2025 г. се явил в ОПП СДВР и попълнил декларация, в която посочил, че той е управлявал МПС на процесната дата и описал, че действително е бил в района, но по данните от GPS системата на буса било видно, че в посочения час е бил на друго място. Той изтъкнал, че по служебния бус няма никакви следи от удар, като изложил и че неговият работодател е бил изнудван по телефона да плати на неустановен мъж, за да не подава сигнал за ПТП, за което бил подал сигнал на 05.03.2025 г. до СРП.

Въз основа на горното, на 11.03.2025 г. С. Д. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателя А. В. за нарушения на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП в присъствие на нарушителя и само на един свидетел при съставяне на акта. В АУАН било вписано и името на св. Р., но той не присъствал на мястото, като липсва негов подпис, а единствено е отбелязано, че той е „дал сведение“. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата. Едва на 31.03.2025 г. от В. били депозирани възражения, които са развити и в жалбата и декларацията му.

Актът бил съставен за това, че при управление на товарен автомобил, „***“ модел „***” с рег. № **********, при отклонение на дясно, в локалното платно на бул. Ал.

Малинов № 85, реализирал ПТП, като ударила паркиран от дясната страна лек автомобил „***“ с рег. № *********, нанасяйки му материални щети в задната лява част. Посочено е още, че след ПТП напуска мястото без да уведоми органите на МВР.

Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и дадената на нарушенията правна квалификация, на 09.05.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР. При описанието на нарушението по чл. 123 от ЗДвП, в частта с посочване на правната му квалификация било посочено, че при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията й.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 04.07.2025 г., видно от отразеното в самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на същия ден.

2

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

П. Р. и М. Т., както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /протокол за ПТП и скица към него, сведение, декларация, справки от GPS система, заповеди за компетентност и др./, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. М. Т., който е съставил протокола за ПТП и лично се е убедил в щетите по автомобила, които са посочени и в протокола. В показанията си този свидетел сочи, че лично е разговарял с очевидеца на деянието и с ползвателя на автомобила на мястото. Свидетелят е извел данни за механизма на деянието именно от показанията на очевидеца, местоположението на паркирания автомобил и щетите по него

На следващо място, съдът се довери и на показанията на св. Р. по отношение на лично възприетите от него обстоятелства, а именно поведението на водача на буса ***, механизма на деянието, щетите по автомобила *** и как е бил паркиран той. Във връзка с твърденията на жалбоподателя, св. Р. изрично отрича да се е обаждал по телефона на дружеството, собственик на МПС и да е изнудвал някого. Св. Р. добросъвестно описва последователността на събитията и сочи дори марките и моделите на замесените автомобили и регистрационните номера на пострадалия автомобил. той потвърждава и че водачът на буса е бил мъж, който не е слязъл от МПС след удара, а само се е огледал и е продължил движението си.

Съдът отчасти се довери и на дадените от жалбоподателя обяснения. В тях той признава, че процесния ден е обикалял в същия район да търси място за паркиране, но трудно е намерил. Той споделя, че не е усетил удара, като липсват убедителни доказателства за последното. А изнесената информация за последващо „изнудване“, попада извън предмета на доказване по настоящето дело. Само следва да се подчертае, че видно и от декларацията на жалбоподателя, той е подал сигнал за това едва 50 дни след датата на инцидента, малко преди посещението му в ОПП СДВР. Съдът намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, че два дни след случая заедно с негов колега е посетил ОПП СДВР, където заедно с полицай са огледали буса и не са установили щети по него. Самият жалбоподател признава в последното съдебно заседание, че няма документ за това си посещение в ОПП СДВР, нито за констатациите на полицейския служител.

А във връзка с представените извадки от GPS проследяване на процесния товарен автомобил, съдът съобрази, че те по-скоро подкрепят приетата фактическа обстановка, като потвърждават местонахождението на буса именно в района на бул. Ал. Малинов, включително и движение именно по локалното платно на този булевард в процесната сутрин, макар и 20 минути по-късно от посочената дата на нарушението. Съдът намира, че липсват доказателства за калибриране на часа на GPS системата на МПС, следователно е възможно данните за конкретните часове на засичане да не са съвсем точни.

Поради изложеното, съдът прие, че са събрани достатъчно доказателства, че именно жалбоподателят при управление на бус ***, е реализирал ПТП с паркирания автомобил ***, причинил е щети по лявата му задна част и е напуснал мястото на ПТП, без да установи щетите и да сигнализира за инцидента.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради 3 което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 3.10 от същата заповед, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР.

Съдът намира, че поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН следва изцяло да бъде отменено НП.

Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване на нарушенията. Независимо от обстоятелството, че в акта е вписано името на П. Р., същият не е присъствал при съставянето на акта в сградата на ОПП СДВР и не се е подписал на акта. Следователно съдът прие, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. Но няма данни вписаният свидетел да попада в тези категории, той не е сред лицата съставили Протокола за ПТП или скицата. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото всички приложени документи относно нарушението нямат официален характер. Предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство.